Решение № 156 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2555/2014 г.

Решение № 156 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2555/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Драгоман против решение № 1254/12.12.2013 г. по адм. дело № 768/2013 г. на Административен съд София-област (АССО), с което е отменена заповед рег. № 1609/21.06.2013 г. на директора на РДГП, с която на Михаела Сталинова Георгиева е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи за неправилна преценка на съда относно налагане на дисциплинарното наказание извън преклузивните срокове, визирани в специалния закон, неправилни изложени съображения за липса на доказаност на дисциплинарното нарушение, както и неправилна преценка на съда относно липсата на мотиви, изложени в съдебния акт. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването. Ответникът по касационната жалба - Михаела Сталинова Георгиева, жив. в гр. Кюстендил, редовно призована, чрез своя процесуален представител изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се потвърждаване на съдебното решение и се претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Правилна е преценката на съда, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР (отм., ДВ, бр. 53 от 27 Юни 2014 г. и цитиран надолу) орган. Настоящата съдебна инстанция намира, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, обратно на възприетото от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР (отм., ДВ, бр. 60 от 22 Юли 2014 г.) нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарното производството при административно наказващия орган или в случая на 13.06.2013 г., когато справката от извършената проверка по случая е представена на директора на РДГП - Драгоман, а не от 4.04.2013 г., датата на съставеният протокол за извършен преглед на камерите за видео наблюдение, както неправилно приема АССО. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения и възражения на служителя след запознаване със справката, с което са спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Неправилно е преценено, че от страна на служителя не е допуснато посоченото в заповедта нарушение на служебните задължения и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР за санкционирането му не са изпълнени. Цитираните текстове квалифицират като дисциплинарно нарушение т. 1. (неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнението на служебните задължения), вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР, се предвижда дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай в заповедта е посочено, че по време на дежурство на ГКПП - Олтоманци на 19.02.2013 г., Михаела Георгиева, държавен служител - полицай в ГКПП-III-та степен - Олтоманци - и допуснала друг служител да работи с паролата й за достъп в АИС "ГК". Именно това поведение на Георгиева е квалифицирано като нарушение на задълженията й за неразкриването и непозволяването на други длъжностни лица да ползват индивидуалната парола за работа. От протокола за проверката на камерите за видео наблюдението е установим фактът, че по време на дежурната смяна, в сочения по-горе времеви период - митнически служители са работели на разменени работни места, напускали са работното си място, което не е отразено в оперативния дневник. При тези данни неправилно първоинстанционният съдебен състав приема, че нарушението не е доказано от обективна и субективна страна. Независимо по какъв начин е извършено деянието, нарушението е налице. Служителят е бил длъжен с всякакви свои действия да предотврати достъпа до системата чрез личния си профил, ето защо изложените от първоинстанционния съд съображения в обратния смисъл са неправилни. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната на неправилния съдебен акт следва да бъде постановен друг, с който жалбата на Михаела Георгиева срещу заповед рег. № 1609/21.06.2013 г. на директора на РДГП като неоснователна бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,