Решение № 13924 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4141/2010 г.

Решение № 13924 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4141/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила жалба (по своя характер касационна) от Христина Георгиева Христова от гр. София, срещу решението, постановено от Административен съд Монтана - V с-в на 25.11.2009 г. по адм. дело № 631/2009 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 2121/26.05.2006 г. на кмета на община Монтана, с която е признато правото да придобие собственост по реда на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 672 землище Монтана с площ от 1084 кв. м. Жалбоподателката счита, че в нарушение на материалния закон съдът е приел, че тази заповед е законосъобразна. Освен това е необоснован, както и извода, че производствените нарушения не влияят на законосъобразността й, и двата направени формално. Моли решението да бъде отменено и подадената от нея жалба уважена с всички законни последици. В открито съдебно заседание пред ВАС се явява лично и чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представена е и писмена защита, в която по подробно развити съображения се моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът - Кмета на Община Монтана не заявява становище по жалбата. От Димитър Цветков Божков е постъпила Молба - Становище, в която не оспорва подадената от Христина Георгиева Христова жалба. Счита решението на Административен съд Монтана за незаконосъобразно и поддържа жалбата изцяло. От Иванка Димитрова Илиева също е постъпила Молба - Становище, в която заявява, че е съгласна с подадената жалба от Христина Георгиева Христова и също счита, че решението е незаконосъобразно, необосновано и не са изяснени съществени обстоятелства. В открито съдебно заседание пред ВАС страната се явява лично, заявява, че поддържа касационната жалба и също иска да се отмени решението. От Кръстьо Виденов Петков е постъпила писмена Защита - Жалба, в която се твърди, че решението е незаконосъобразно и без основание е решено делото в полза на наследниците на починалия още през хххх г. ползвател на техния имот - Славчо Петров Митов. От Иван Славчев Петков чрез пълномощника му адв. Зорница Маркова е постъпило писмено Възражение, в което се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Останалите страни по делото - Надка Славчева Стефанова и Любомир Драгомиров Тодоров, не вземат отношение по жалбата на Христина Георгиева Христова. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна и следва да се отхвърли. Решението на Административен съд - Монтана е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ПМС № 1/7.01.1981 г. раздадената на ползвателите земя по ал. 1, б. 1 - 5 се предоставя безвъзмездно, за безсрочно ползване и с право на наследяване. В случая са налице условията да се трансформира правото на ползване в право на собственост и по този начин е изпълнена целта на закона. С оглед датата на пощенското клеймо - 16.12.09., входираната на 18.12.2009 г. в Административен съд - Монтана касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок и като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: С решение от 25.11.2009 г. по адм. дело № 631/2009 г., в производство по реда на § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 145 и сл. АПК, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Монтана, V-ти състав отхвърля жалбата на Христина Георгиева Христова от гр. София, ул. "Съзнание" № 1, ет. 2, ап. 6 против Заповед № 2121/26.05.2006 г. на Кмета на Община Монтана, с която на ползвателя Славчо Петков Матов на основание § 62, ал. 3 ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е признато правото да придобие собственост по реда на § 4а или § 4б върху имот по кадастралния план на имотите предоставени за ползване № 672 местността "Петковото", землище Монтана с площ от 1084 кв. м и е възложено извършването на оценка върху имота. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, при цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК е констатирал, че същият е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. За неоснователно е прието възражението, че със смъртта на лицето Славчо Матов през хххх г., в чиято полза е било предоставено правото на ползване, се погасява правото на наследниците му (Иван Петков и Надка Стефанова), респективно административният акт е постановен по отношение на липсващ субект. Съдът е установил и релевантното за спора обстоятелство, че през 1992 г. е бил изготвен Оценителен протокол по § 5 ПЗР ППЗСПЗЗ, но същият не е бил надлежно връчен, тоест за ползвателя е налице възможност да се ползва от новираната процедура за трансформация на правото на ползване в право на собственост, разписана в § 62 ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и е налице възможност за произнасяне от страна на компетентния административен орган. Позовал се е на Удостоверение № 1669/6.12.1982 г. на Председателя на ИК на ОНС Михайловград - официален документ с необорена доказателствена сила, както и на показанията на двамата разпитани свидетели Кръстев и Николов, и е извел извод, че е налице надлежно предоставено право на ползване по силата на подзаконов акт, даващ възможност на лицето да трансформира правото на ползване в право на собственост при условията на ЗСПЗЗ и актовете по прилагането му. Така изложените от съда съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция, правилни са и са съобразени с постоянната в това отношение съдебна практика. Но в случая първоинстанционният Административен съд - Монтана не е обсъдил факта, че в заповедта си Кмета на Община Монтана не е уточнил конкретната хипотеза в която попада случая - посочени са две различни основания при които ползвателите имат правото да придобият собственост - по реда на § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първото касае построена в имота до 1.03.1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, а второто - имотът да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Освен това съдът не се е съобразил и с още един факт, който е съществен за изхода на възникналия правен спор. Обжалваната пред него Заповед № 2121 от 26.05.2006 г. на Кмета на Община Монтана е издадена освен на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, още и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност "Парта" в землищата на Монтана, Кошарник и Долна Вереница, одобрен със заповед № 30 от 7.02.2006 г. на Областен управител на област Монтана. Тези две основания са несъвместими в едно и също административно производство. Налице е смесване на две различни хипотези - тази на първичното преобразуване на правото на ползване в право на собственост и тази на последващото придобиване на правото на собственост след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти за придадените на ползвателите части от имотите на бившите собственици, от които не може да се образува самостоятелен имот. При първия случай заповедта е с правно основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ - с нея се признава правото да се придобие собственост от ползвателите, а във втория заповедта на кмета на общината е с правно основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - тази заповед с точно индивидуализиране на имота съгласно чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се издава въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти и затова тя трябва да съответства на неговото съдържание. В тази връзка за пълнота и яснота следва да се отбележи, че с одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В решенията си, които Общинските служби по земеделие (бившите Поземлени комисии) постановяват по отношение на бившите собственици или техните наследници, изрично отразяват, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. В случая не е ясно одобрения със заповед № 30 от 7.02.2006 г. на Областния управител на Област Монтана план на новообразуваните имоти за местност "Парта" дали касае процесната местност "Петковото" (а отделен е и въпроса дали тя е идентична с местността "Сулимагина ливада"); в ПНИ с какъв номер, с каква площ и на кой е отреден процесния имот - на ползвателя Славчо Петков Матов, респ. на неговите наследници или на бившия собственик Станислава Найденова Рангелова, респ. на нейните наследници; обжалван ли е този план от някой от двете групи лица; влязъл ли е в сила по отношение на тях. В процесната заповед площта на имота, върху който се признава правото за придобиване на собственост е 1084 кв. метра, което е с размери надхвърлящи не само посочените в § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1, а дори и тези, които са били предоставени за ползване съгласно Удостоверение № 1669 от 6.12.1982 г. - 1000 кв. метра, което е незаконосъобразно, а и недопустимо като произнасяне "свръх петитум", тъй като в молбата си от 28.07.1992 г. ползвателят Славчо Петков Матов е претендирал за оценяване имот с площ от 1 000 кв. метра. Ако тази площ е придадена по ПНИ, то тогава няма нарушение на горните разпоредби по отношение на размера, но това е малко вероятно предвид обстоятелството, че имота е цитиран с № 672, а този номер е по кадастралния план на зона "Парта", землище Монтана. Изложеното води до извода, че нито съдебното решение, нито заповедта на кмета са постановени при изяснена докрай фактическа обстановка. Допуснати са и процесуални нарушения. Преди да издаде заповедта си с № 2121/26.05.2006 г. административният орган (Кмета на Община Монтана) е следвало да извърши проверка в собствените си регистри за гражданското състояние и да отрази в административния акт действителното правно положение с посочване на наследниците на починалия през 1998 г. Славчо Петков Матов, а не да се произнася по отношение на лице, което не е живо от 8 години. По адм. дело № 631/2009 г. не е ясно в какво качество участва като заинтересована страна лицето Любомир Драгомиров Тодоров. Вярно е, че той е посочен от административния орган в Списъка на заинтересованите лица съгласно чл. 152, ал. 3 от АПК, но видно от приложените по делото Удостоверения за наследници, такова лице не фигурира нито сред наследниците на Станислава Найденова Рангелова, нито сред наследниците на Славчо Петков Матов. Според чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните служебно и затова е следвало да прецени правното положение на това лице, което на практика не взема конкретно становище по спора, а в съдебно заседание на 19.11.2009 г. заявява, че това дело е юридически и морален въпрос между собственици и ползватели в Монтана, а той е един от собствениците, които са засегнати от ползватели. Освен това заявява в предходното съдебно заседание, проведено на 29.10.2009 г., че не са призовани останалите заинтересовани страни - наследници на Петър Георгиев Вълков, като отново не е ясно кое е посоченото лице и какво отношение има по делото. Изложеното до тук налага обжалваното пред ВАС съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповедта на Кмета на Община Монтана, а делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне след изясняване на цялостната фактическа обстановка по спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,