Решение № 7911 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1254/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Р. Кавърджикова от гр. Ямбол, чрез процесуалния й представител адв. Христова, срещу Решение 865 от 05.11.2020г. на Административен съд гр. Пазарджик по адм. дело 801/2020г., с което е отменено разрешение за строеж /РС/ 111 от 29.06.2020г. на главния архитект на община Велинград, с което на Р. Кавърджикова е разрешено да извърши Укрепване и реконструкция на съществуваща сграда лятна кухня /стая с килер и тоалетна/, допълващо застрояване, самостоятелен обект в УПИ XXI 5849, в поземлен имот /ПИ/ идентификатор 10450.503.881 по кадастралната карта /КК/ на гр. Велинград, с адрес [улица]. С решението Главният архитект на община Велинград е осъден да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода, че РС е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с чл. 148 ал. 7 ЗУТ, както и поради липса на учредено право на строеж от собственика на земята. Напротив твърди, че спорният строеж, за който е издадено РС за укрепване и реконструкция е търпим строеж по § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като е нанесен в действащия ПУП от 1983г., т.е. допустим е по този ПУП, съответно отговарящ на нормите по устройство на територията, действали към извършването му. Посочва, че не е налице и другото нарушение, прието от съда, тъй като от представените по делото документи за собственост е видно, че Кавърджикова е собственик на сградата лятна кухня, ведно с идеални части от правото на строеж върху УПИ XXI 5849, кв. 14 по плана на гр. Велинград. Твърди освен това, че оспореното РС е издадено на основание чл. 148 ал. 2, чл. 47 ал. 1, чл. 169 ал. 1 т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 195 ал. 1 и 3 ЗУТ, като причината за издаването му е заповед 404 от 11.03.2020г. та кмета на община Велинград, с която на основание чл. 195 ал. 4 и 3 ЗУТ е разпоредено извършване на възстановителни и укрепителни дейности по спорната постройка. Алтернативно твърди, че при постановяване на оспореното решение не са изяснени всички факти и обстоятелства за спора, като съдът не е отчел, че експертизата не е отговорила на всички поставени по делото въпроси, както и не е зачел направеното оспорване на същата. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Й. Гешев срещу оспореното РС. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Главният архитект на община Велинград, чрез процесуалния си представител юрк. Вецов, изразява становище за неправилност на атакуваното решение и основателност на касационната жалба. Прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалните представители на ответните страни адвокатско възнаграждение. Ответникът Й. Гешев от гр. Велинград, чрез процесуалния си представител адв. Костадинова - Новоместска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пазарджик е приел, че оспореното РС е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати нарушения на формата и съществени нарушения на административно производствените правила, но в противоречие с материално правни разпоредби. Посочил е, че от приетата по делото СТЕ е установено, че РС е издадено за строеж лятна кухня, имаща характер на допълващо застрояване, изградена в периода 1967г. 1972г. и заснета и отразена в одобрения кадастрален и регулационен план за местността от 1983г., като в тази връзка е извел извод, че се касае за строеж по § 5 т. 38 ПР на ЗУТ. Приел е, че от доказателствата се установява, че жалбоподателят в първата инстанция Й. Гешев е собственик по силата на договор 19, том V, рег. 1275 от 30.07.2014г., вписан в службата по вписвания на гр. Велинград на УПИ XXI 5849, кв. 14, гр. Велинград. Посочил е, че чл. 182 ал. 1 ЗУТ предвижда, че строежи в чужд поземлен имот се извършват от лицата, в полза на които е учредено право на строеж, надстрояване или пристрояване на заварена сграда, а по делото не се установява за изграждане на разрешение с оспореното РС строеж да е учредявано право на строеж от страна на собственика на земята Й. Гешев, нито пък е давал съгласие за извършване на дейности по укрепване и реконструкция. По тези съображения е приел, че строителство в чужд имот без да е учредено право на строеж е в противоречие с чл. 182 ал. 1 ЗУТ, поради и което е неприложима разпоредбата на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ. Поради това е приел, че РС е издадено в противоречие с посочената разпоредба на чл. 182 ал. 1 ЗУТ. Приел е и че РС е незаконосъобразно и предвид разпоредбата на § 53, която допуска ремонт и реконструкция на законно построени или търпими строежи, които са предвидени за запазване или пък не са предвидени за запазване на действащия ПУП. Посочил е обаче, че в случая не са представени доказателства лятната кухня да е построена законно, както и поради това, че същата не е търпим строеж, то посоченият ред е неприложим. Поради това е приел, че РС е издадено и в противоречие с чл. 148 ал. 7 ЗУТ, забраняваща издаване на РС за нов строеж в имот, в който съществува незаконен строеж, преди премахването му. Поради това е отменил оспореното РС. Решението е неправилно. На първо място оспореното РС е издадено на основание чл. 195 ал. 1 и 3 ЗУТ във връзка с издадена от кмета на община Велинград заповед 404 от 11.03.2020г., с която е наредено на Р. Кавърджикова в тримесечен срок да предприеме нормативно предвидените действия за укрепване на постройката на други основания, различни от чл. 194 ал. 4 ЗУТ, като ако част от тези действия са разрешени СМР от главния архитект на община Велинград, същите да бъдат извършени в шест месечен срок от влизане в сила на разрешението. В тази заповед и другите събрани доказателства се установява, че във връзка със започнато събаряне от страна на Й. Гешев на гараж, в съседство със спорната лятна кухня, за който се установява, че заедно с лятната кухня са изградени с една покривна плоча /вещото лице счита, че двете постройки са един строеж/, е започнало саморазрушаване и е нарушена целостта на лятната кухня, поради и което е издадена посочената заповед нареждаща на Кавърджикова да предприеме съответните действия и СМР за поправянето й. В тази връзка е издадено и оспореното в това производство РС, в което е отразено и основанието чл. 195 ал. 1 и 3 ЗУТ, като ал. 1 на посочената разпоредба задължава собствениците да поддържат строежите в състояние съответстващо на основните изисквания за тях, а ал. 3 предвижда, че При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината. В случая оспореното РС е издадено именно във връзка с предприети от Кавърджикова такива действия с внасянето за одобряване на проекти за укрепвяне и реконструкция на постройката и във връзка с предписанията, дадени й със заповед 404 от 11.03.2020г. на кмета на община Велинград. От доказателствата се установява, че съобразно представения протокол за съдебна делба от 2005г. по гр.д. 1131/2000г. на Пловдивски районен съд, вписан в службата по вписвания, Р. Кавърджикова е получила в дял и е собственик на лятна кухня с площ от 30,70 кв.м., находяща се в гр. Велинград, [квартал], [улица], построена в УПИ XXI 5849, кв. 14 по плана на гр. Велинград, ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху посочени УПИ, съставляващ към онзи момент общинска собственост. Видно от цитираното Кавърджикова притежава идеални части от право на строеж върху УПИ, съответно на притежаваната от нея постройка. Нормата на чл. 182 ЗУТ изисква при извършване на нов строеж, пристрояване и надстрояване на съществуващ строеж, строителството да се извършва въз основа на учредено право на строеж от собственика на земята. Съответно това е условие за издаване на разрешение за строеж, но за нов строеж, надстрояване или пристрояване на съществуващ. В настоящия случай не е налице тази хипотеза, тъй като издаденото РС е за укрепване и реконструкция на съществуващата постройка, собственост на Кавърджикова, като разрешеното строителство е изцяло в рамките и обема на съществуващата вече постройка и притежаваното от Кавърджикова идеални части от правото на строеж върху УПИ във връзка с тази постройка. Изискването за учредяване на право на строеж на основание посочената разпоредба касае изграждането на нови постройки в чужд имот, а в настоящия случай не е налице изграждане на нова постройка, както и не е налице нито пристрояване, нито надстрояване на съществуващата такава. Поради това е неправилен извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РС, поради това, че не е налице учредено право за строеж от собственика на земята. Неправилен е и извода на съда за това, че оспореното РС е издадено в противоречие с чл. 148 ал. 7 ЗУТ. Това е така, тъй като спорната постройка като нанесена и предвидена за запазване в действащия ПУП е съответна на изискванията на § 16 ПР на ЗУТ, приложим предвид приетия период на построяването й 1967 1972г., т.е. съответства на същия. Правилно съдът е определил, че относимата разпоредба в случая е § 53 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 101/2015г./, но неправилно е приел, че оспореното РС противоречи на тази разпоредба. Напротив съответно е на нея. Освен това оспореното РС е издадено във връзка с дадени от общинската администрация преписания на Кавърджикова, които тя е длъжна да изпълни, като в така развилото се предходно производство също е направена проверка за статута на строежа. Във връзка с изложеното не се установяват приетите от първоинстанционния съд пороци в оспореното РС, същото е съответно на материално правните разпоредби. Като е достигнал до обратен извод съдът е приложил неправилно материалния закон. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното съдебно решение като постановено в противоречие със закона следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Й. Гешев срещу РС 111 от 29.06.2020г. на главния архитект на община Велинград. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на строените разноски и за двете инстанции, като за така строените разноски са представени доказателства, както следва: заплатена държавна такса в размер на 70 лв. за касационната инстанция и за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. за настоящата инстанция, както и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първата инстанция в размер на 600 лв. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника по касация Й. Гешев за присъждане на разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение