Решение № 7275 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10203/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Erol Bozuklu, гражданин на Република Турция и ORKUN International Transport Kft със седалище в Будапеща, Унгария срещу Решение 3745 от 08.06.2023 г. по адм. д. 2698/2023 г. на Административен съд София град (АССГ), с което са отхвърлени жалбите на физическото лице и дружеството срещу Заповед РД-14-729/22.02.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), издадена от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") - гр. София към Регионална дирекция "Автомобилна администрация" (РД "АА") - гр. София. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не е доказано извършването на административно нарушение от водача на товарния автомобил, послужило като основание за издаване на оспорената пред съда заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В тази връзка се поддържа становище, че административното нарушение не било безспорно доказано, защото нямало влязъл в сила акт, годен да ангажира административнонаказателната отговорност на водача на пътното превозно средство (ППС). Твърди се още, че липсват доказателства за осигурен преводач на водача на ППС и на собственика на превозното средство в административното производство и цялото производство е проведено на български език. Нещо повече, представител на собственика - ORKUN International Transport Kft въобще не е участвал в производството по издаване на ПАМ. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Прави се искане за присъждане на разноски съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адвокат К. Атанасова Адвокатска колегия Хасково. Ответникът началникът на ОО "АА" - гр. София към РД "АА" - гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба в частта, подадена от Erol Bozuklu, е основателна, но по различни от изложените в нея основания. В останалата част, подадена от ORKUN International Transport Kft, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Erol Bozuklu, гражданин на Република Турция и ORKUN International Transport Kft със седалище в Будапеща, Унгария срещу Заповед РД-14-729/22.02.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на ОО "АА" - гр. София към РД "АА" - гр. София. Със заповедта е приложена ПАМ временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) с марка Renault с peг. PFC811, с прикачено към него полуремарке Tirsan, с рег. 34HZ7995 - до заплащане на наложената с наказателното постановление (НП) глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава-членка на Европейския съюз (ЕС), или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "в" и "г" ЗАвтП. Съдът е установил от фактическа страна, че на 21.02.2023 г. в гр. София, на Софийски околовръстен път, на около 200 метра след пътен възел с автомагистрала Тракия, в посока Казичене е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 245 от 21.02.23 г. Въз основа на него е издадено НП 42-0005490 от 22.02.2023 г. срещу Erol Bozuklu от Република Турция за извършено нарушение на чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвтП. От правна страна съдът е приел, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, но недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по същество на жалбата на Erol Bozuklu. Посоченото физическо лице не е адресат на приложената ПАМ. Автомобилът е собственост на "Оркун интернешънъл транспорт" ORKUN International Transport Kft, който е упражнил правото си да оспори акта, засягащ правната му сфера. Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, за която съдът следи служебно. В тази част решението следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно установено, че водачът на ППС не е гражданин на Европейския съюз, няма постоянен адрес на територията на България, не притежава сертификат по чл. 57, ал. 5 от Наредба 11 от 31.10.2002 г. и с посоченото по-горе НП му е наложена глоба в размер на 2000,00 лв. При така установените факти съдът правилно е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки за упражняване на разпоредителната власт по прилагане на процесната принудителна административна мярка временно спиране от движение на влекача и прикаченото полуремарке. Не са налице сочените от жалбоподателя пороци по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неосигуряване на участие на дружеството-превозвач в проведеното административно производство. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК се намира в глава пета "Издаване на административни актове", раздел І "Индивидуални административни актове", а съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел І не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Процесната мярка има предварително изпълнение, допуснато по силата на закона - чл. 107, ал. 3 ЗАвтП, т. е. подлежи на незабавно изпълнение. Прилагането на чл. 26, ал. 1 АПК би лишило от смисъл принудителните мерки по чл. 106а ЗАвтП, тъй като тяхната основна цел е незабавно преустановяване на правонарушението. По същата причина не е необходимо извършването на правонарушението да е установено с влязъл в сила акт. При положение, че не е задължително участието на дружеството в административното производство, безпредметно е обсъждането на оплакването, че в същото това производство не е бил осигурен преводач на български език на негов представител. Неоснователно е и оплакването за неясно посочване на правното основание за издаване на заповедта. Релевантното правно основание е посочено в разпоредителната част на заповедта - чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "в" и "г" ЗАвтП. Останалите законови разпоредби, посочени в административния акт, дават общата правна рамка на принудителните административни мерки по чл. 106а ЗАвтП и са неотносими в конкретния случай. По изложените съображения обжалваното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение