Решение № 9987 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7438/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Бул Дрйм ООД гр. София, против Решение 14189/24.04.2025г., постановено по адм. дело 7869/2024г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ Р-22221323004770-091-001/12.03.2024г., на органи по приходите към ТД НАП София, потвърден с Решение 821/14.06.2024г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ София към Централно управление /ЦУ/ на НАП, с който на дружеството са извършени корекции на деклариран резултат по ЗДДС в размер на 176 031.33лв. главница и за данъчни периоди септември 2018г., септември и октомври 2019г., юни 2021г. и май 2023г. и сума в размер на 61 690.04лв. лихва за забава. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и необоснованост, както и частична недопустимост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. На първо място се сочи, че с решението си АССГ е излязъл частично от предмета на оспорване, тъй като РА пред съда е бил обжалван само в частта относно направени корекции на декларирани резултати по ЗДДС в размер на 107 772.87лв. главница и 15 153.63лв. лихви за забава за данъчни периоди октомври 2019г. и май 2023г. Според касатора недопустимо АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството срещу целия РА, което е довело и до неправилно изчисляване на разноските. На второ място се твърди, че неправилно съдът въз основа на установените факти е приел, че търговеца следва да начисли ДДС за внесения автомобил и да му се откаже право на ДК за такава вещ. Сочи се, че и двата автомобила представляват стоки, закупени с цел последваща продажба и не се използва за дейността на дружеството и са заведени счетоводно по сметка 3041 стоки ; автомобилите са нови и не са в движение и цялата стойност на тези превозни средства вкл. и ДДС са платени по банков път. Предвид горното се твърди, че неправилно АССГ е приел, че за автомобил Мерцедес Бенц GTR AMG Pro трябва да се начисли ДДС, тъй като този данък е бил платен в Германия, откъдето е вноса на автомобила. При начисляване на допълнително ДДС би се стигнало до двойно начисляване и се нарушава принципа на данъчния неутралитет. Според касатора събрания в Германия ДДС подлежи на възстановяване но след регистрация на автомобила. По отношение автомобил Мерцедес AMG G 63 се сочи, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че не се доказва, че основната дейност на дружеството е продажба на автомобили, тъй като тези изводи на почиват върху установените факти. Процесния автомобил е предназначен за препродажба, което се установява и от факта, че е заведен по сметка 3041 Стоки и е краткотраен актив предвид заключението на ССЕ. Позовава се на практика на ВАС приемаща, че щом автомобила е заведен като стока и крайната цел е извършване на облагаема доставка, то покупката му е пряко свързана с икономическата дейност на РЛ, какъвто се явява и настоящия случай. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на цялото решение на АССГ, тъй като се сочи, че съдът се е произнесъл по законосъобразността на РА и в неоспорената пред него част. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "ОДОП" София към ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ с оглед наведените в жалбата пред този съд доводи и с оглед изрично посочване в протокол от с.з. пред първоинстанционния съд от 25.11.2024г. е Р-22221323004770-091-001/12.03.2024г., на органи по приходите към ТД НАП София, потвърден с Решение 821/14.06.2024г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ София към Централно управление /ЦУ/ на НАП, само и единствено в частта в която на дружеството е начислен допълнителен ДДС за данъчен период октомври 2019г. в размер на 32 271.20лв. главница и 15 153.63лв. лихва за забава и е отказано право на ДК за данъчен период май 2023г. в размер на 75 501.67лв., по фактури издадени от Силвър Стар Моторс ЕАД. Недопустимо първоинстанционния съд е разгледал и се е произнесъл по законосъобразността на целия РА, който не е бил обект на оспорване. При това положение решението на АССГ подлежи на обезсилване в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния РА за допълнително начислени задължения по ЗДДС за данъчни периоди септември 2018г., септември 2019г. и юни 2021г. в размер на 114 794.87лв. За да постанови своя акт, с който жалбата на търговеца срещу оспорената част от РА е отхвърлена, АССГ е установил следното: Установено е, че в регистрите по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС РЛ е декларирало ВОП на стоки луксозни автомобили, като при проверката на доставчиците се установява, че същите са с валидни VIN номера и са били декларирани вътреобщностни доставки по издадените от тях фактури към РЛ. Дружеството е декларирало ВОП за месец октомври 2019г. е декларирало ВОП на автомобил марка Мерцедес Бенц GTR AMG Pro по фактура издадена от Luxury Cars Hamburg GmbH , на стойност 165 000 евро. Издадения протокол по чл. 117 от ЗДДС е бил включен само в дневника за продажбите, като доставката е осчетоводена по дебит сметка 613 Разходи за придобиване на ДМА и е заведен като актив по дебит сметка 205 Транспортни средства . Органите по приходите са констатирали, че издадения протокол за доставка 6/29.10.2019г., е посочен ДДС в размер на 32 271.20лв., като за разликата между фактурираната стойност и посочената в протокола стойност данъчния орган е доначислил данък в размер на 32 271.20лв. Данъчния орган е отказал право на ползване на ДК по отношение данъчен период май 2023г., по фактури издадени от Силвър Стар Моторс ЕАД, с предмет Мерцедес AMG G63 и доставка Мерцедес Kkssa AMG G63 . Представен е договор от 29.09.2022г., за покупка на автомобил Мерцедес AMG G63 , като разходите за покупката са осчетоводени по сметка 613 Разходи за придобиване на ДМА , този автомобил не е бил заведен като стока, предназначена за последваща продажба. Поставен е регистрационен талон, като автомобила е с рег. СВ 51111 ТТ. Прието е, че не е налице право на приспадане на ДК на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. В хода на съдебното оспорване е назначена ССЕ, приета от съда и даваща заключение, че процесните два автомобила са заведени в счетоводството на дружеството по счет. сметка 205 Транспортни средства ДМА и стойността на автомобилите е заплатена от РЛ; към 31.12.2023г., двата автомобила са заведени в счетоводството на дружеството по сч. сметка 304 Стоки . АССГ е приел по отношение извършения ВОП на Мерцедес Бенц GTR AMG Pro , че стойността на доставката е 322 711.95лв., като издадения протокол 6/29.10.2019г., с данъчна основа от 161 355.98лв., по който е начислен ДДС в размер на 32 271.20лв., не отразява действителната стойност на придобития лек автомобил. Според съда липсват основания за неначисляване на данък по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС и е приел, че правилно органите по приходите са начислили допълнителен ДДС в размер на 32 271.20лв., представляваща разликата между фактурираната стойност и посочената такава в протокола. Първоинстанционния съд по отношение отказано право на ДК отношение данъчен период май 2023г., по фактури издадени от Силвър Стар Моторс ЕАД, касаещи Мерцедес AMG G63 е приел, че в 12-месечен срок преди данъчния период, а именно от 01.09.2021г. 31.08.2022г. и съответно от 01.01.2021г. 30.10.2022г. РЛ не е декларирало покупки или продажби на МПС, което води до извод, че в посочения период дружеството не е имало за основна дейност продажби на автомобили. Споделени са изводите, че регистрацията, доказателствата свързани с сервизно и техническо обслужване, технически прегледи и др. дейности свързани с автомобила, водят до факта, че актива не е закупен с цел продажба, въпреки, че е заприходен като стока. С оглед горните изводи АССГ е отменил РА в оспорената му част. Отменен е РА е в частта в която не е бил оспорен, по доводи и съображения ирелевантни за настоящия спор. Решението е неправилно. По отношение извършения ВОП АССГ изцяло е подкрепило доводите и съображенията визирани в оспорения РА. Начислен е ДДС на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84 и чл. 26, ал. 2 от ЗДДС. Тези норми задължават регистрирано по ЗДДС лице, което е извършило придобиването, да начисли данък, когато е станал изискуем, върху посочената данъчна основа т.е. върху стойността на стоката. В конкретния случай относими към този извършен ВОП са нормите на чл. 62 и сл. от ЗДДС, касаещи облагане на вътреобщностно придобиване. По силата на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа при вътреобщностно придобиване се определя по реда на чл. 26 т.е. върху стойността на придобиване. Общата норма на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС гласи, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. От това правило е налице и изключение ако вътреобщностното придобиване е обложено и в държавата-членка, откъдето е закупена стоката, то се следва коригиране на данъка. В конкретния случай се установява, че по отношение на процесния автомобил РЛ е заплатило ДДС на стойност 31 350 евро в Германия, при придобиването му и по тази причина, при прилагане нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС би се стигнало до повторно облагане на вещта, което е в противоречие с принципа на данъчен неутралитет. Този факт не е бил съобразен от данъчния орган, който е следвало, ако прецени, че е заплатен по малък данък от изискуемият се да доначисли разликата между платения в Германия при придобиване на стоката данък и изискуемият се по националния закон ДДС. Това не е било констатирано и от пъвоинстанционния съд и е довело до неправилно постановено решение в тази му част. По отношение отказаното право на ДК по фактура издадена от Силвър Стар Моторс ЕАД с предмет авансово плащане за Мерцедес AMG G63 е посочена нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС забраняваща ползване на ДК, въпреки изпълнение на предпоставките на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС по отношение придобиване на лек автомобил. От фактическа страна безспорно е установено, че автомобилът, който е закупен по фактури от 30.09.2022г. и от 16.12.2022г. е лек по смисъла на § 1, т. 18 ДР ЗДДС и за него важи правилото залегнало в чл. 70, ал.1, т. 4 от ЗДДС. Това правило обаче не е абсолютно, РЛ има право на ДК по придобития лек автомобил но само ако се установи наличие на изключенията по чл. 70, ал. 2 ЗДДС. В случая РЛ се позовава на изключенията по чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС автомобила е предназначен за препродажба. В конкретния случай основният спор е свързан с наличието на основание по чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДДС. Дружеството касатор твърди, че придобитият от него автомобил е предназначен за препродажба, съгласно представените по делото доказателства, вкл. и заключението на в.л. по ССЕ, за счетоводното му завеждане при придобиване по сметка 205 Транспортни средства ДМА и впоследствие към 31.12.2023г., като стока по сметка 304 "Стоки". За да се За да се изключат ограниченията в правото на приспадане на платения ДДС за придобиването на лек автомобил и за разходите по експлоатацията му, предвидени в чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, нормата на чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДДС изисква автомобилът да е предназначен единствено за препродажба /търговска наличност/, не и да се използва за други дейности от задълженото лице, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. В случая данъчния орган не представя доказателства установяващи използването на процесния автомобил от РЛ за други дейности т.е. за такива различни от целта за придобиването му. Наличието на извършени разходи свързани с поддръжката на превозното средство не водят до изводи, че то се използва за превозни и/или други търговски дейности, тъй като вещта /касае е се за луксозен автомобил/ следва да се поддържа в добър търговски вид за да бъде реализирана на съответния пазар. В конкретния случай е приложимо решение на СЕС по дело С-118/2011г., в което е обобщено, че според чл. 168, бук. а от Директива 2006/112/ЕО ДЗЛ има право да приспадне ДК за доставени стоки, ако те се използват за целите на неговата икономическа дейност. В практиката си ВАС е приел, че щом придобит автомобил е заприходен като стока и крайната цел е извършване на реализацията му, то покупката на този автомобил е свързан с икономическата дейност на РЛ , поради което и отказа за право на ползване на ДК на това основание е незаконосъобразен. Настоящата касационна инстанция приема, че е налице изключението визирано в чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС по отношение издадените 2бр. процесни фактури, касаещи придобиване на автомобила и, че РЛ има право на ползване на ДК, с оглед на факта, че целта на придобиване на автомобила е неговата последваща реализация, а не ползването му за други дейности на търговеца. Неправилно АССГ се е позовал на нормата на § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС, тъй като последната касае само обвързката и с чл. 70, ал. 2, т. 5 от с.з., а в конкретния случай сме изправени пред друга хипотеза чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено но само в оспорваната му пред АССГ част, и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен в съответната обжалвана по съдебен ред част. В останалата част съдебния акт като недопустим, поради факта, че жалбоподателят се е отказал с изрично волеизявление /видно от протокол от с.з. от 25.11.2024г./, по което липсва произнасяне на първоинстанционния съд, подлежи на обезсилване, вкл. и в съответната част за разноските. В останалата част решението на АССГ за разноските подлежи на отмяна, предвид посоченото по-горе. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя за две съдебни инстанции: за пред АССГ се дължат следните суми 50лв. заплатена д.т., 1 160лв. за ССЕ и 9 500лв. за адвокатско възнаграждение и пред касационната инстанция 983.41лв. д.т. /виж становище на председателя на Осмо отделение л. 31/ и 9 500лв. адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение