Решение № 2533 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2011 г.

Решение № 2533 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 166, ал. 2, предл. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Георгиева, срещу решение № 1082 от 11.03.2011 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 5110/2010 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/13253 от 08.06.2010 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът е отменил акта с единствения мотив, че в него не са посочени правните основания за издаването му, което не е вярно. АУПДВ съдържа достатъчно фактически и правни основания, даващи възможност на неговия адресат да защити правата и интересите си и обосноваващи дължимостта на обективираната в него сума. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата и да се присъдят разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба - Златка Момчилова Лилова от гр. Ивайловград и Никола Момчилов Сариев от с. Меден бук, община Ивайловград, област Хасково - оспорват същата чрез процесуалния си представител адв. Стоянова. Заинт. страни - Асен Момчилов Сариев от гр. Ивайловград и Венета Александрова Сариева от с. Меден бук, община Ивайловград, област Хасково - не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, видно от пощенското клеймо на пощенския плик /л. 15/ и от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е бил АУПДВ № 01-6500/13253 от 08.06.2010 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, с който на Момчил Маринов Сариев с адрес: с. Меден бук, ул. "Първа" № 1, община Ивайловград, област Хасково е определено задължение за възстановяване на недължимо платена сума в размер на 1133.50 лв. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ за 2007 г. с УИН 26/260307/00016. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е изложил следното в мотивите на своето решение: Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 49, ал. 1 от АПК и от надлежни страни - наследници по закон на Момчил Маринов Сариев, видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 010/07.05.2008 г. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като последната в съответствие с чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. В съответствие с чл. 27, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, касае се за публични държавни вземания. Според нормата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда на АПК. За да е законосъобразен, актът следва да отговаря на императивните изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК относно неговото съдържание. В случая не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсват фактически и правни основания. Докладът на Европейската сметна палата, на който се е позовал административният орган, не представлява правно основание за установяване на публичното държавно вземане срещу земеделския производител. Освен това, извършеното плащане в размер на 1133.50 лв. не е недължимо. Съгласно чл. 26а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП проверките на място могат да бъдат извършвани освен от структурите на Разплащателната агенция и от административни звена към министъра на земеделието и храните, каквито по същество са и общинските служби по земеделие и гори. След като извършената от общинската служба проверка е установила, че заявеният с код 06 парцел се ползва и е допустим за подпомагане, то извършеното на това основание плащане не е недължимо. Установените от Европейската сметна палата пропуски в дейността на Разплащателната агенция не могат да бъдат възложени в тежест на земеделските производители. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение споделя изцяло като правилни изводите на АССГ за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, поради липсата на посочено в него правно основание за издаването му, поради това, че не е установено в производството по издаването му, че сумата от 1133.50 лв. е недължимо платена, както и че не е налице неправомерно поведение от страна на земеделския производител при декларирането на площите и с оглед нормата на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. задължението за възстановяване по § 1 не се прилага, когато плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Следва обаче да се отбележи, че оспореният в производството пред АССГ АУПДВ е издаден на 08.06.2010 г. С него се установява задължение на Момчил Маринов Сариев за възстановяване на недължимо платена сума в размер на 1133.50 лв. От самия АУПД се установява, че тази сума е изплатена на 24.09.2008 г. в изпълнение на писмо на министъра на земеделието и храните с вх. № 01-0409/12.08.08 г. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 010 от 07.05.2008 г., издадено от кметство Долно Луково, община Ивайловград, област Хасково, Момчил Маринов Сариев е починал на 19.04.2008 г. /Акт за смърт № 1 от 20.04.2008 г./. Следователно, няма как процесната сума да му е била изплатена на него, а е изплатена на наследниците му по закон. АУПДВ е издаден срещу несъществуващ адресат, което е основание за неговата нищожност /р. 283/10.01.08 г. по адм. д. № 10743/06 г., р. № 9533/05.10.06 г. по адм. д. № 2199/06 г./. На основание чл. 168, ал. 2 от АПК вр. чл. 228 от АПК съдът е длъжен да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо отделение