Решение № 8806 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10637/2021 г.

Решение № 8806 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10637/2021 г., VIII о., докладчик председателят Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от Т. Д., [ЕГН], чрез процесуалния и представител адв. Янчева, срещу Решение № 286/9.07.2021 г. по адм. дело № 135/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Стара Загора, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Т. Д. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16002419008382-091-001/19.11.2020 г., издаден от Г. Ч. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с Решение № 77/29.01.2021 г. на Директор дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта с която са установени данъци върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 2014 г. – 2018 г., в общ размер 1545. 10 лв. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната част на решението, като се твърди, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторa административния съд е игнорирал довода, че по отношение на едно лице, извършващо сходна дейност, не може да има двоен подход на облагане: за част от получените наеми по ЗКПО като извършващо независима икономическа дейност като ЕТ, а за друга част - като физическо лице, извършващо действие на обикновено управление по ЗДДФЛ. Позовава се на Решение № 77/29.01.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив, според което разпоредителните сделки с недвижими имоти и отдаването под наем на апартаменти, гаражи, паркоместа, магазин, кафе-аперитив представляват независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, тъй като не са извършвани еднократно. Твърди се, че облагането на доходите от наем следва да се определя по реда на ЗКПО, а не ЗДДФЛ. Иска се отмяна на решението в тази част и отмяна на РА. Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив, изразява писмено становище за неоснователност на същата.

1. Втората касационна жалба е подадена от Е. Р. – изпълняваща пълномощията на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Пловдив, срещу Решение № 286/9.07.2021 г. по адм. дело № 135/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Стара Загора, в частта, с която е отменил РА № Р-16002419008382-091-001/19.11.2020 г., издаден от Г. Ч. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с Решение № 77/29.01.2021 г. на Директор дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта относно допълнително начислен ДДС за периоди от 1.12.2014 г. до 31.08.2015 г., в размер на 2 098. ЗЗ лв. и лихви 1 556. 65 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според този касатор отдаването под наем на имот представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и по силата на ал. 1 физическите лица, извършващи такава дейност, са субекти на облагане. Отдаването под наем на сграда или част от нея, извършено от данъчно задължено по ЗДДС лице и с място на изпълнение на територията на страната е облагаема доставка по чл. 12, ал. 1 ЗДДС. Обстоятелството, че имотите са придобити в режим на съпружеска имуществена общност и не са заприходени като ДМА в търговските дружества на И. Д. (съпруг на ревизираното лице) е ирелевантно и неопределящо облагаемостта на услугите. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответната страна. Иска се отмяна на решението в оспорваната част. Ответникът по тази касационна жалба - Т. Д., чрез процесуалния си представител адв. Янчева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете жалби и съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Двете касационни жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция, поради подадените две касационни жалби, са всички части на съдебното решение, с които съответно е отменен ревизионния акт в една част, отхвърлена е жалбата на ревизираното лице в друга част и са определени разноски. За да постанови обжалвания резултат, административният съд след подробно изследване на доказателствата по делото е стигнал до извода за частична основателност на жалбата срещу процесния ревизионен акт.

Производството пред Административен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Т. Д. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16002419008382-091-001/19.11.2020 г., издаден от Г. Ч. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с Решение № 77/29.01.2021 г. на Директор дирекция "ОДОП" Пловдив, с който са установени данъци върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и задължения за ДДС за данъчни периоди 1.12.2014 г. – 31.08.2015 г.

Административния съд е счел жалбата за основателна в частта установяваща задължения за ДДС върху доходите от отдадените под наем паркоместа, които са в режим на съсобственост. Приел е, че тези доставки не попадат в рамките на независимата икономическа дейност на ревизираното лице, както е прието от органите по приходите. Съдът е счел, че след като доходите от отдадените под наем на физически лица паркоместа са облагаеми на основание чл. 31 във вр. чл. 17 ЗДДФЛ не следва по отношение на тях да се начислява ДДС. Мотивиран така съдът е отменил оспорения ревизионния акт в частта установяваща задължения за ДДС на ревизираното лице.

Съдът е приел, че ревизионния акт, в частта му установяваща на ревизираното лице задължения за данък върху доходи от наем на паркоместа по реда на ЗДДФЛ е законосъобразен. За да достигне до това заключение административния съд е счел, че отдаването под наем на паркоместата е дейност по обикновено управление, извършена правомерно от единия съпруг, но обвързваща и другия. Както и имуществото което е отдадено под наем, така и дохода от него възниква в патримониума на съсобствениците, въз основа на семейната имуществена общност. Административният съд е приел, че няма грешка при изчисляването на дължимия данък върху доходите от наем.

Решението е правилно.

1. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Пловдив:

Решението в тази му обжалвана част е постановено при съобразяване на практиката на Съда на ЕС (по дело С-291/02, дело С-415/98, дело С-269/00, дело С-72/05 и дело С-25/03), според която няма пречка имотът да се използва както за търговска (икономическа) дейност, така и за лични нужди, съответно лицето преценява дали да го включи в имуществото на своето предприятие или да го запази за свое лично имущество. В разглеждания случай по делото е установено, че всички недвижимости, по отношение на които И. И. е получавал периодични платежи, се притежават от него в режим на съпружеска имуществена общност. Те не са включени в активите на търговско предприятие и за тях не са отчитани приходи и разходи. При това положение правилно съдът е приел, че отдаването под наем на лично имущество не представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, оборотите от която подлежат на облагане с ДДС. (така решение № 5684/12.05.2021 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 11921/2020 г. и цитираната в него съдебна практика). В тази връзка следва да се има предвид и решение на Съда на ЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10, според което обикновеното упражняване на правото на собственост на неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност (т. 36). Определящо е дали лицето предприема активни действия за съответната сделка чрез средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл. 9, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Като такива действия Съдът на ЕС посочва благоустройствени мероприятия в имота и използването на изпитани средства за пускане на пазара, които не се вписват в действията по управление на лично имущество.

1. По касационната жалбата на Т. Д.:

Решението е правилно и в тази му обжалвана част.

Обект на облагане по чл. 2 ЗДДФЛ са доходите на местните и чуждестранните физически лица, а доходът от наем е такъв с източник в Република България – чл. 8, ал. 6, т. 5 ЗДДФЛ. При липсата на спор, че през ревизираните периоди съпругът на ревизираното лице - И. И. е получавал постъпления по банковите си сметки с източник наемни правоотношения с местни физически лица за имоти, притежавани от него в режим на съпружеска имуществена общност, ревизираното лице е данъчно задължено по чл. 3, т. 1 ЗДДФЛ. Пропускът му да декларира тези доходи по реда на чл. 50 ЗДДФЛ е обусловил заключението на приходните органи, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи като основание за провеждане на ревизионното производство по реда на чл. 122 – чл. 124 ДОПК. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Както в хода на ревизионното производство, така и на съдебното, ревизираното лице не е ангажирало доказателства, които да опровергаят презумптивната вярност по чл. 124, ал. 2 ДОПК на фактическите констатации в РА, с оглед на което решаващият състав правилно е приел, че полученият наем за ползване на гаражи и паркоместа следва да се квалифицира като укрити доход, подлежащ на облагане с данък.

Годишната данъчна основа за доходите на Т. Д. от наем е определена при съобразяване на обстоятелството, че получените плащания по наемните правоотношения са доходи в режим на съпружеска имуществена общност, извършено е приспадане на нормативно признатите разходи и на авансово внесения от РЛ данък. В този смисъл и Решение № 4650/16.05.2022 г. по адм. дело № 10073/2021 г. на ВАС.

По изложените съображения настоящата касационна инстанция приема, че оспореното решение не страда от наведените в касационните жалби пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При извод за неоснователност на двете касационни жалби всяка от страните има право на разноски за настоящата инстанция като ответник по касационната жалба на другата страна. На Т. Д. се следват 150 лв. разноски по делото за изготвения отговор на касационната жалба съгласно представения списък от адв. Н. Янчева, а на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив – 338, 15 лв. съгласно материалния интерес на обжалваната част от решението от Т. Д..

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение