Решение № 680 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3551/2019 г.

Решение № 680 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3551/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на образованието и науката срещу Решение № 7806 от 20.12.2018 г. на Административен съд, София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 8156/2018 г., с което е отменена негова Заповед № РД-09-1000 от 7.06.2018 г., преписката е върната за ново произнасяне по заявление, вх. № 1321-871/15.11.2017 г. Касационният жалбоподател - заместник-министърът на образованието и науката, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е обсъдил задълбочено представените по делото писмени доказателства, поради което е достигнал до неправилни и необосновани правни изводи. В уточнение към касационната жалба твърди, че не са налице констатираните нарушения на чл. 35 АПК, тъй като административният орган е констатирал нередностите с Протокол № 3/12.02.2018 г. и е уведомил дружеството - ответник за тях с писмо от 16.01.2018 г. Извършен е цялостен анализ на представените със заявлението и с писмото от 06.02.2018 г. доказателства, същите са обсъдени от комисията, видно от протокол № 3/12.02.2018 г., и обосновано е установено, че не са спазени изискванията на чл. 233, т. 1 и 2 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде оставена без уважение подадената жалба. Ответникът - "Институт за човешки ресурси" ООД, оспорва касационната жалба по съображения изложени в депозирани по делото писмени отговори. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил Заповед № РД-09-1000 от 7.06.2018 г. на заместник-министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 236, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 236, ал. 2, чл. 235, ал. 2, чл. 238, ал. 1, т. 3 и чл. 233, т. 1 и 2 ЗПУО е отказано одобрението на програми за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, подадени от "Институт за човешки ресурси" ООД, със заявление, вх. № 1321-871/15.11.2017 г. и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна следното: В Министерство на образованието и науката е постъпило заявление, вх. № 1321-871/15.11.2017 г., с което "Институт за човешки ресурси" ООД е внесло за одобрение и вписване в информационния регистър програми за обучение и повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, както следва: "Съвременни педагогически методи за повишаване качеството на учебния процес. Подходът на обърната класна стая." "Новости в обученията за усвояване на езици. Как да повишим мотивацията за учене на учениците." "Съвременни педагогически методи в обучението. Педагогически ползи от социалните медии в образованието." "Управление и организация в образователната институция. Трудово-правни отношения. Нормиране и заплащане на труда в институциите в системата на предучилищното и училищното образование." "Атестиране на педагогическите специалисти - практически насоки за успешно оценяване и самооценяване. Оценка на труда и формиране на работната заплата. " С уведомление, рег. № 1321-871/16.01.2018 г., директорът на дирекция "Квалификация и кариерно развитие", е уведомил дружеството, че са налице несъответствия с изискванията на чл. 232, ал. З и чл. 233 ЗПУО в подаденото заявление и на основание чл. 235, ал. 2 е дал 10 работни дни за тяхното отстраняване. В дадения срок е постъпило уведомление от 6.02.2018 г., в което дружеството е посочило, че в констатираните нередовности и дадените указания липсва конкретика, относно обстоятелствата кои преподаватели и по кои програми не отговарят на изискванията на ЗПУО, както и на какви критерии не отговарят. Към уведомлението са приложени документи, удостоверяващи професионалната квалификация на обучителите, както и обосновка защо същите отговарят на изискванията. На 12.02.2018 г. е проведено заседание на комисия за одобряване на програмите за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, определена със Заповед № РД 09-2308/26.04.2018 г. на министъра на образованието и науката, на което е взето решение, обективирано в Протокол № 3 от същата дата, за отказ да се одобрят програмите - "Съвременни педагогически методи за повишаване качеството на учебния процес. Подходът на обърната класна стая"; "Новости в обученията за усвояване на езици. Как да повишим мотивацията за учене на учениците" и "Съвременни педагогически методи в обучението. Педагогически ползи от социалните медии в образованието". Поради настъпили промени в поименния състав на комисията, на заседание, проведено на 27.04.2018 г., решенията от проведеното на 12.02.2018 г. заседание са прегласувани, за което е изготвен протокол № 4. Въз основа на изложеното е издадена оспорената заповед, с която е отказано одобряването на посочените три програми. В мотивите на заповедта е прието, че констатираните нередности в заявлението не са отстранени в дадения срок. Наред с това административният орган е приел, че двама от обучителите - А. Стефанова и Т. Каменова, не отговарят на изискванията на чл. 233, т. 1 и т. 2 ЗПУО, тъй като не притежават професионална квалификация, която да отговя на целите на програмите. Въз основа на така установеното съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, но при издаването му са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които съществено са ограничили правото на защита на заявителя и са препятствали възможността му адекватно да я организира. Това е довело както до незаконосъобразност на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, така и до неправилно приложение на материалния закон. Според решаващия състав, съществено са нарушени изкисванията на чл. 35 АПК, което е довело до невъзможност да се установят юридическите факти, относими към спора и с оглед на това да се приложи правилно и материалния закон. Посочено е, че в хода на производството административният орган е констатирал нередовности, но в уведомлението от 16.01.2018 г. не става ясно в какво се изразяват те. Констатирано е, че вместо да извърши цялостен анализ на приложените със заявлението документи, органът лаконично и повърхностно е приел, че не е спазено изискването на чл. 233, т. 1 и 2 ЗПУО, тъй като обучителите не притежават професионална квалификация, която отговаря на целите на програмата, но каква е тази квалификация не става ясно. Същите констатации са залегнали и като мотиви на оспорената заповед, където просто е цитирана разпоредбата на чл. 233 и нейните две точки, с тази разлика, че в акта са цитирани двама от обучителите, но защо не отговарят на изискванията няма обяснение. Установено е, че административният орган дословно е цитирал разпоредбата на чл. 233 ЗПУО, без да се изяснят в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, въпреки представените от дружеството доказателства и наведените доводи за наличие на материалноправните предпоставки за одобрение на програмите. Съдът е приел, че дадените указания са изпълнени от жалбоподателя като до административния орган е изпратено уведомление от 6.02.2018 г., с което са представени относимите, според заявителя, доказателства, които обаче на се взети под внимание и не са обсъдени от органа. Въз основа на това, съдът приема, че изводите на ответника за наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 1, т. 3 ЗПУО са неоснователни и немотивирани. В тази връзка е изложено, че към заявлението са представени документи - дипломи и препоръки, касаещи лицата А. Стефанова и Т. Каменова, съдържащи достатъчно данни за професионалната им квалификации и участието им в различни обучителни програми, които обаче са останали необсъдени в административното производство. Съдът е приел, че в случай, че същите са недостатъчни или неотносими, ответникът при спазване на принципа за служебното начало, съобразно чл. 9, ал. 3 АПК, е следвало да даде конкретни указания за обстоятелствата, за които страната не сочи нужните доказателства или да изложи мотиви за тяхната неотносимост. Решението е правилно. При формиране на фактическите си изводи административният съд не е допуснал нарушение на логическите правила и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като първо, органът не е посочил точно и ясно какви доказателства не са представени от заявителя, и второ, представените от заявителя доказателства - със заявлението и в отговора от 6.02.2018 г., не са обсъдени. Поради това правният извод за липса на предпоставките на чл. 238, ал. 1, т. 3 ЗПУО е формиран, без да са установени и обсъдени фактите по случая. Възраженията на касационния жалбоподател за липса на нарушение на чл. 35 АПК, са неоснователни и неподкрепени с доказателства. Органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не е обсъдил представените по преписката доказателства, както и обясненията и възраженията на заявителя. На първо място, административният орган, констатирайки нередовности в подаденото заявление, не е дал конкретни указания в какво се състоят несъответствията и какви са документите, които липсват и следва да се представят. От приложеното по делото уведомление № 1321-871/16.01.2018 г. не става ясно кои от обучителите по петте предложени програми за обучение не отговарят на изискванията на чл. 233, т. 1 и т. 2 ЗПУО, нито какво е несъответствието, което следва да се отстрани. На следващо място, твърденията на касатора, че комисията е извършила цялостен анализ на представените във връзка с указанията документи не е подкрепено с доказателства. Няма данни представените с отговора от 6.02.2018 г. доказателства и възражения на дружеството да са обсъдени. Не става ясно и защо представените документи не удовлетворяват дадените указания. Не е обективирана волята на административния орган, за да може да бъде направена преценка за законосъобразност на изводите му. Правилна е и констатацията на АССГ, че оспореният акт е немотивиран. Има огромна разлика в соченото в уведомлението и в заповедта - предмет на оспорване. В уведомлението е посочено, че не са спазени изискванията на чл. 233, т. 1 и т. 2 ЗПУО по отношение на всички пет проекта на програми за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти. В същото време в заповедта е постановен отказ за одобрение на три от петте програми, поради неотстраняване на констатираните нередовности. Установени са несъответствия на професионалната квалификация и професионален опит на обучителите А. Стефанова и Т. Каменова с целите на програмите "Съвременни педагогически методи за повишаване качеството на учебния процес. Подходът на обърната класна стая" и "Новости в обученията за усвояване на езици. Как да повишим мотивацията за учене на учениците". По отношение на третата неодобрена програма - "Съвременни педагогически методи в обучението. Педагогически ползи от социалните медии в образованието", изцяло липсват мотиви, което е резултат именно от липсата на обсъждане на представените доказателства. От изложеното следва, че мотивите от уведомлението са неотносими към мотивите на акта. Отделно от това мотиви в протоколите на Комисията също изобщо липсват. При издаването на акта органът се е позовал единствено на закона, без да посочи конкретните факти и обстоятелства обуславящи постановения отказ. Направена е необоснована констатация, че професионалната квалификация и професионален опит на обучителите не отговаря на целите на съответните програми, без да са посочени целите и без да е направена съпоставка между тях и образованието, квалификацията и опитът на обучителите, които се предполага, че не съответстват на изискванията на чл. 233, т. 1 и т. 2 ЗПУО. От всичко изложено следва изводът, че актът е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както правилно е прието в обжалваното решение. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК, в резултат на което е постановил административния си акт при липса на мотиви, което е достатъчно основание за отмяна на акта. Съображенията на съда за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон също се споделят от настоящата инстанция. Допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, опорочават заключението, че предложените от дружеството - ответник обучители не отговарят на условията на чл. 233, т. 1 и 2 ЗПУО, тъй като този извод е направен, без да са обсъдени представените доказателства и без да са изяснени нередовностите на заявлението. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е обосновано и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде оставено в сила. Без правно значение за изхода от спора, тъй като касаторът не твърди касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото органът не е представил преписката в цялост – не е представен документът по чл. 232, ал. 1 ЗПУО, а в заповедта се твърди, че двама от преподавателите не притежават професионална квалификация в съответствие с целите на програмата. Това лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност на мотивите на органа. Първоинстанционният съд не е указал на касатора, че за този релевантен факт не сочи доказателства, което е нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК, но при липса на касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът не може да се произнася служебно за този порок на първоинстанционното съдебно решение. За този порок съдът се произнася само при изрично сезиране и с оглед на конкретни доводи на касатора – чл. 218, ал. 2 АПК. При този изход на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна. Същата е своевременно направена и доказана по размер, поради което следва да бъде уважена, като му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 400, 00 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,