Решение № 9432 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1613/2010 г.

Решение № 9432 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1613/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ветовска гора" ЕООД, гр. Ветово, представлявано от управителя Таньо Танев и процесуален представител срещу Решение № 1946 от 18.11.2009 г., вр. с чл. 160 от ДОПК. постановено по адм. дело № 447 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 180800593 от 27.11.2008 г. на ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 762 от 22.1.2009 г. за определени данъчни задължения на дружеството за м. 10. и м. 11 на 2006 г. поради непризнаване на право на данъчен кредит в общ размер на 6906,63 лв. по фактури, издадени от "Консулт проект 2005" ЕООД и съответните лихви, както и в частта за разноските. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и в представени по делото писмени бележки /наречени становище/, в които са развити същите доводи. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решението същество, с което се отменят атакуваните актове. Претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 180800593 от 27.11.2008 г. на ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 762 от 22.01.2009 г. за определени данъчни задължения на дружеството за м. 10. и м. 11 на 2006 г. поради непризнаване на право на данъчен кредит в общ размер на 6906,63 лв. по фактури, издадени от "Консулт проект 2005" ЕООД и съответните лихви. За да отхвърли жалбата съда е приел, че не са бил представени доказателства за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), независимо, че е внесен данъка по ДДС-сметка на доставчика, не били представени достатъчно доказателства за реалност на водоставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) за да се приложи разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от с. з. Решението е неправилно. Съдът излишно е теоретизирал съдебният си акт като не е определил конкретната фактическа обстановка по спорния казус. Поради което е и достигнал до незаконосъобразни изводи. Установено е, че не е признат данъчен кредит по две фактури № 69/20.10.2006 г. и № 70/7.11.2006 г., издадени от "Консултпроект 2005" ЕООД с предмет на доставката по първата фактура - извършване на основен ремонт на офис помещения по договор за изпълнение на СМР от 9.10.2006 г. предмет по втората - извършване на основен ремонт на стая и коридор съгласно анекс към договор за СМР. По делото спорни са били два момента - това е начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) от страна на доставчика и реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Относно първия въпрос - следва да се отбележи следното: приложима е разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.) - доставчика е пряк на касатора, според който правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице/него доставчик/ не е изпълнило задълженията си по ал. 1, т. 2 /това е данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) от регистрирано лице.../, в случаите, когато данъкът е платен изцяло по "ДДС-сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Следователно, при изрични данни, неоспорени от ответната страна, че данъкът е внесен по ДДС-сметка на доставчика изцяло, то спорния по делото въпрос остава - налице ли е доставка, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) между касатора и неговия пряк доставчик, на услуга - извършване на основен ремонт по договор и извършване на ремонт на стая и коридор, към дати 20.10.2006 г. и 7.11.2006 г. В подкрепа на твърденията си за наличие на действителна доставка, съгласно общия принцип за доказване на положителните твърдения залегнал в ДОПК, касатора е представил писмени доказателства и е поискал назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да установи дали действително е извършен такъв ремонт, като по отношение на самото извършване на ремонтните работи разпитан и свидетел. По делото е представен договор за изпълнение на СМР от 9.10.2006 г., сключен между касатора и "Консултпроект 2005" ЕООД за извършване на основен ремонт на втория етаж на обществено обслужваща сграда на дружеството, съгласно изготвена ПСД /проекто-сметна документация/ от проектантска фирма "Еленски" ООД, гр.Русе с обща стойност на възложените СМР - 34250 лв. с ДДС. Условието в договора е, че възложителят /касатор по настоящето дело/ е бил задължен да заплати на изпълнителя стойността на възложените работи до 5 дни след предаването на работата, която се приема с протокол, подписан от двете страни. Към делото са представени проектосметната документация. С анекс към договора от 3.11.2006 г. е предложена на изпълнителя да извърши ремонт и на стая и коридор, намиращи се на втори етаж от офис-сграда на дружеството, които не били включени в договора от 9.10.2006 г. Представен е протокол от 19.10.2006 г., с който е направена проверка на извършените СМР - основен ремонт на офиси на втори етаж от изготвилия проектант и е констатирано, че са завършителните СМР са съгласно изготвения проект, както и количествена сметка от 19.10.2006 г.на извършените работи, подписана от двете страни и доказателства за плащане както на главницата, така и на данъка. Тези доказателства, видно от съдебното заседание на 28.04.2009 г. не са оспорени от ответната страна - представителя на органите по приходите. Представени са и доказателства за наличен на дружеството-доставчик кадрови потенциал. С анекса са уредени и сумите, касаещи ремонта на стая и коридор, предмет на втората фактура. Тези данни се потвърждават и от изготвеното от съдебно-техническата експертиза заключение, прието в съдебното заседание на 14.07.2009 г., без същото да е оспорено от страните. Факта на самото извършване на ремонтните работи се установява допълнително и от разпита на свидетел в съдебното заседание на 20.10.2009 г., който е би контролиращ на майсторите - 5 - 6 човека и подписал количествената сметка. Всички тези доказателства са достатъчни да оформят извод за наличие на доставка на услуга по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Поради което за получателя по нея възниква право на данъчен кредит. Решението се явява неправилно, следва да бъде отменено, като се постанови решение по същество, с което се отмени атакувания акт за сумата общо 6906,63 лв. и съответните лихви. На касатора се следват разноски в размер общо на 1285 лв., от които държавни такси за двете инстанции - 75 лв., хонорар на вещо лице - 300 лв. и адвокатско възнаграждение за двете инстанции - 910 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение