Решение № 12442 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7536/2025 г.

Член 40 и член 46, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) във връзка с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничество трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат управляващ орган с местонахождение в държава членка, участваща в програма за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), да адресира решение за определяне на финансова корекция само до икономически оператор, допуснал нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета, въпреки че в рамките на тази програма е определен водещ бенефициер, отговорен за изпълнението на цялата разглеждана операция, включително за възстановяването на всяка неправомерно платена сума, но той не е с местонахождение в тази държава членка.

Основавайки се на даденото по-горе тълкуване, административният съд е приел, че като е образувал и провел производство без да конституира като страна надлежния адресат на административния акт, ръководителят на Управляващия орган по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014 2020 е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според съда неправилното определяне на адресата на административния акт съставлява и нарушение на материалноправните разпоредби.

По горните съображения съдът е мотивирал извод за незаконосъобразност на акта за финансова корекция и с обжалваното решение го е отменил.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно е установено от административния съд, че по сключения договор за субсидия за процесния проект Община Бабушница е водещ партньор и в това си качество отговаря пред управляващия орган за всички допуснати нередности, както и за възстановяването на всички суми, дължими на този орган в случай на нередност, въпреки че разглежданата нередност е констатирана при процедура за възлагане, проведена от НОВ ЖИВОТ 1919, партньор по проекта Трансгранична културна мрежа за общо бъдеще. Този извод на съда изцяло съответства на т. 37 от решението на СЕС по дело С-619/23.

Като е взел предвид финансовата отговорност, която в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент 1299/2013 се носи от водещия бенефициер и се изразява във възстановяването на всички суми, платени в резултат на нередности, както и че такъв бенефициер контактува пряко с управляващия орган, съдът правилно е приел, че решението за определяне на финансова корекция засяга пряко интересите на водещия бенефициер и той трябва да бъде адресат на това решение. Този извод на съда изцяло съответства на т. 38 от решението на СЕС по дело С-619/23.

В т. 29-36 от решението на СЕС по дело С-619/23 се посочва, че никоя разпоредба от Регламент 1303/2013 не предвижда правила за определянето на адресатите на акт за определяне на финансова корекция. В тази връзка СЕС припомня, че задължението за връщане на облага, незаконно получена чрез нередност, не представлява санкция, а просто последицата от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза, не са спазени, като по този начин получената облага е станала недължима (решение от 1 октомври 2020 г., Elme Messer Metalurgs, C743/18, EU:C:2020:767, т. 64 и цитираната съдебна практика). От горното следва, че връщането на облага, незаконно получена чрез нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент 1303/213, не трябва задължително да бъде искано от организацията, допуснала такава нередност. По-нататък, член 40 от Регламент за изпълнение 447/2014, озаглавен Бенефициери, предвижда в параграф 1, че когато са налице двама или повече бенефициери за операция от програма за трансгранично сътрудничество, един от тях се определя от всички бенефициери като водещ бенефициер. По силата на член 40, параграф 2, буква б) последният поема отговорност да гарантира изпълнението на цялата операция. Освен това в съответствие с член 40, параграф 2, буква в) той гарантира, че разходите, представени от всички бенефициери, са били направени в изпълнение на операцията и отговарят на дейностите, договорени между всички бенефициери, в съответствие с критериите, фигуриращи в представения от управляващия орган документ, определен в член 40, параграф 6. Според последната разпоредба управляващият орган предоставя на водещия или единствения бенефициер на всяка операция - стига той да отговаря на изискванията по член 40, параграф 5 от този регламент за изпълнение - документ, в който са описани условията за подпомагане на операцията, включително конкретните изисквания относно продуктите или услугите, които следва да бъдат получени в резултат на операцията, планът за финансиране и срокът за изпълнение. От това следва, че за разлика от другите бенефициери на дадена помощ, водещият бенефициер има особени отношения с управляващия орган, с който той контактува пряко. Това тълкуване се подкрепя от член 27, параграф 2 от Регламент 1299/2013, според който управляващият орган гарантира, че водещият или единственият бенефициер възстановява всички суми, платени в резултат на нередности, а бенефициерите връщат на водещия бенефициер всички неправомерно платени суми. Така, когато е определен водещ бенефициер в съответствие с член 40 от Регламент за изпълнение 447/2014, управляващият орган е длъжен да си върне всякакви суми от него, а не от друг бенефициер.

Точно защото водещият партньор е отговорен за възстановяване на финансовата помощ, засегната от нарушението, същият е адресат на акта за финансова корекция и има право да участва в административното производство. Обстоятелството, че в случая водещият партньор има местонахождение в държава, различна от тази, в която са седалището на ръководителя на УО и местонахождението на партньора-нарушител, е отчетено както във въпросите по преюдициалното запитване, така и в мотивите и диспозитива на решението на СЕС, поради което е неоснователно оплакването, че националният съд не го е съобразил.

Становището на административния орган за изключение от тълкуваните от СЕС разпоредби не е подкрепено с конкретни аргументи. Административният орган сам се опровергава, изпращайки писмо рег. 99-00-2-106/04.05.2023 г. именно до водещия бенефициер Община Бабушница. С това писмо органът уведомява водещия партньор, че трябва да възстанови сумата на процесната финансова корекция по конкретно посочена сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в Българска народна банка. Писмото е мотивирано с чл. 16, ал. 6 и сл. от договора за субсидия и абстрактно позоваване на установената вътрешна процедура и правилата на програмата. Със същото писмо водещият партньор е предупреден, че ако не възстанови сумата в 30-дневен срок от получаване на писмото, ще бъде начислена лихва. Уведомяването за акта, с който е приключило административното производство, обаче не санира липсата на участие в същото производство, гарантирано от чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ.

Предвид допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт първоинстанционният съд, както и касационната инстанция не дължат обсъждане на въпроса дали в действителност е допусната констатираната от органа нередност.

Не следва да бъде обсъждан и въпросът кой е компетентният орган за определяне на финансова корекция на водещия бенефициер, тъй като този въпрос касае бъдещо административно производство, а при отмяната на неблагоприятен акт не се възстановява висящността на административното производство и съдът няма правомощие да дава задължителни указания за започване на ново производство, нито кой е компетентният орган, с чийто акт да приключи това производство.

По горните съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 728 лв. Възражението за прекомерност е напълно бланкетно, поради което касационната инстанция го преценява като неоснователно. За пълнота следва да се отбележи, че делото е с висока правна сложност, спорните правни въпроси са залегнали в отправеното от националния съд преюдициално запитване и техният отговор се основава на тълкуване на приложимото европейско законодателство.