Решение № 5784 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1581/2025 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по две касационни жалби- от Министъра на земеделието и храните/МЗХ/ и от Ловно-Рибарско Сдружение- Бели Брези /ЛРД- Бели Брези/, гр. Ардино, срещу Решение 1591/12.12.2024 г., постановено по адм. дело 906/2024 г. по описа на Административен съд София - област/АССО/, с което е отменена Заповед РД48-27/21.06.2024 г. на Министъра на земеделието и храните В касационната жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния представител юриск. Д. Ангелова, са наведени съображения за неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие със събраните в хода на съдебното производство доказателства. Сочи се,че процесната заповед е законосъобразна и в същата, както и в административната преписка се съдържат подробни мотиви за извършеното изменение. Иска се от касационната инстанция да отмени първоинстанционното съдебно решение. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява. В касационната жалба на Ловно-Рибарско Сдружение- Бели Брези /ЛРД- Бели Брези/, гр. Ардино, чрез процесуалния представител адв. М. Шабан са изложени твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд необосновано е приел, че изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/ и Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча /ППЗЛОД/ не са спазени. Сдружението жалбоподател е било уведомено за административното производство по издавен на процесната заповед с Писмо с Изх. 04-193/21.03.2024 г. на Директора на Териториално поделение/Държавно горско стопанство /ТП ДГС /- Ардино. Заповедта е издадена и при спазване на материалния закон, като границите преминават по трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници - река Арда, язовир Кърджали, река Мариша, моста на разклона на село Млечино и село Боровица, Дедински дол и Бентечийски дол. В открито съдебно производство касаторът Ловно-Рибарско Сдружение- Бели Брези , гр. Ардино, не се представлява. Постъпило е писмено становище на 04.04.2025 г. от адв. Шабан, с което заявява,че не възразява да бъде даден хода на делото, няма доказателствени искания и няма да сочи нови писмени доказателства. Излага съображения по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Сдружение на ловците и риболовците Кърджали"/ СЛР-Кърджали /- гр. Кърджали, в съдебно заседание не се представлява. Постъпило е на 09.04.2025 г. писмено становище от адв. И. Бояджиев-процесуален представител, в което сочи,че няма да представя нови писмени доказателства и няма доказателствени искания. Прилага писмени бележки, в които излага подробни съображения за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение, респективно- за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура прокурор Пиронева дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационните жалби за допустими, като подадени в срок от страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е от законен състав, по допустима жалба, но е неправилно. За да отмени Заповед РД48-27/21.06.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в установената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и липса на мотиви. Съдът е изложил подробни съображения относно наведените възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като е намерил последните за основателни. Със заповедта, предмет на съдебен контрол, аповедРС48-27/21.06.2024г., издадена от Министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 7, ал. 7, във връзка с ал. 6 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, чл. 3, ал. 1 и 2 и чл. 3а от Правилника за прилагане на ЗЛОД /ППЗЛОД/, предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ, внесено с докладна записка с peг. индекс13-1057/13.05.2024г. и мотивирано писмено предложение от директора на териториално поделение Държавно горско стопанство Ардино" с peг.индексИАГ 30923/28.12.2023 г. и допълнителна информация с peг. индекс ИАГ 4943/21.02.2024 г. е изменена Заповед РД 46-1192/ 26.06.2001 г. на Министъра на земеделието и горите, в частта относно т. I, както следва: 1. Точка 3. Границите на ловно-рибарска дружина ..Боровица", се изменя така: 3. Ловно-стопански район Боровица с граници: От север - начало от общата точка между отдели 103. 156 и 157 на р. Арда под с. Сърница. Оттам по течението на реката до яз. Кърджали и по брега на язовира до устието на р. Мариша (Машкул дере). От изток - от устието на р. Мариша (Машкул дере) нагоре по течението и границата с ТП ДГС Кърджали , до моста на разклона за с. Млечино и с. Боровица. От юг - от моста на разклона за с. Млечино и с. Боровица по землищната граница между селата Хромица и Брезен, до събирателната точка на землищните граници между селата Хромица, Богатино и Брезен. От запад - по последната точка по землищната граница между селата Богатино и Брезен, оттам по землищната граница между селата Левци и Брезен и по землищната граница между селата Левци и Боровица. След това по землищната граница между селата Долно Прахово и Боровица, оттам по землищната граница между селата Дедино и Боровица и надолу по Дедински дол по землищната граница между селата Търна и Боровица. След това по землищната граница между селата Китница и Търна, оттам по землищната граница между селата Китница и Башево, до общата точка между отдели 103. 156 и 157 на р. Арда под с. Сърница - начална точка. В така описаните граници общата площ на ловностопански район Боровица е 2 960,3 ха, в т. ч. горски територии - 1 808,9 ха и земеделски територии 1 151,4 ха. Площите на ловностопански район Боровица са определени съгласно извършени теренно-проучвателни работи през 2023г. за изработване на нов ловностопански план на ТП ДГС Ардино . 2. Точка 4. Границите на ловно-рибарска дружина ..Млечино се изменя така: 4. Ловностопански район Млечино с граници: От север начало от общата точка между отделите 103, 156 и 157 на река Арда под с. Сърница и оттам по землищната граница между селата Башево и Китница, по землищната граница между селата Търна и Китница, до общата точка на отдели 163, 166 и Бенетчийски дол. От изток - от общата точка на отдели 163. 166 и Бенетчийски дол нагоре по Дедински дол и по землищната граница между селата Търна и Боровица. Оттам по землищната граница между селата Дедино и Боровица, по землищната граница между селата Долно Прахово и Боровица и .по землищната граница между селата Девци и Боровица. След това по землищната граница между селата Левци и Брезен, оттам по землищната граница между селата Богатино и Брезен и по землищната граница между селата Хромица и Брезен, до разклона на шосето за с. Млечино, с. Боровица и с. Кобиляне. От юг - от разклона на шосето за с. Млечино, с. Боровица и с. Кобиляне, границата продължава по землищната граница между селата Хромица и Кобиляне, по землищната граница между селата Хромица и Ябълковец, през отдел 199, до общата точка на землищната граница между селата Хромица, Червена скала и Ябълковец, през отдел 204. След това по землищната граница между селата Червена скала и Ябълковец в отдел 203, през общата точка на землищната граница между селата Червена скала. Ябълковец и Правдолюб, до шосето за селата Млечино, Горно Прахово и разклона за с. Истамлар. От запад - от шосето за селата Млечино, Горно Прахово и разклона за с. Истамлар и най - южната точка на отдел 202, граничещ с отдел 203, по землищната граница между селата Млечино и Правдолюб, по землищната граница между селата Млечино и Кроячево и по билото до общата точка на землищната граница между селата Млечино, Искра и Кроячево. Оттам но западната граница на отделите 148, 149,150, 152, 153 и 154, до общата точка между отделите 103, 156 и 157 на р. Арда под с. Сърница - начална точка. В така описаните граници общата площ на ловностопански район Млечино е 3 465,2 ха, в т.ч. горски територии -1 925,3 ха и земеделски територии -1 539,9 ха. Площите на ловностопански район Млечино , са определени съгласно извършени теренно-проучвателни работи през 2023 г. за изработване на нов ловностопански план на ТП ДГС Ардино . За да отмени заповедта АССО е приел за основателни доводите на жалбоподателя, че производството, завършило с издаване на оспорената заповед, е инициирано от правен субект, който по закон няма такова право. В предложението за издаване на такава заповед за промяна границите на ловностопанските райони е посочено, че искането е направено от ловна дружина - " Млечино , към ЛРС Бели Брези Ардино. Посочил е, че съгласно чл.3а, ал.1 от ППЗЛОД предложения за изменение на границите на ловностопанските райони по чл.7, ал.5, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча се инициират от една или повече ловни дружини в състава на сдружението по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча. Следователно, законодателят е предвидил възможност такава процедура да бъде инициирана само в рамките на едно сдружение, в което членуват две ловни дружини. В случая е безспорно, че ловна дружина -с. Млечино и ловна дружина -с. Боровица са членове на различни сдружения. След като се касае за изменение границите на ловностопански район на две различни дружини, включени в състава на различни сдружения, то инициативата за това трябва да е на двете ловни сдружения, в които тези ловни дружини членуват, като бъде гарантирана възможността на всяко сдружение активно да участва в административното производство, да ангажира доказателства, да прави искания, да се запознава с документите, представени от другото сдружение тоест - да упражни в пълен обем правата и да защити законните си интереси. Според съда процедурата е била проведена без административният орган да е бил надлежно сезиран, от правен субект, на който е предоставена по силата на закона активна процесуална легитимация за иницииране на такова административно производство и в нарушение на чл.7, ал.5, т.1 от ЗЛОД. След като иницииращия производството не е сред лицата, посочени в закона, но и издаденият в резултат на такова ненадлежно сезиране административен акт е незаконосъобразен. Касационната инстанция намира за неправилен направения извод на първоинстадминистративния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в иницииране на процедурата по изменение на границите само от Ловна дружина/ЛД/ - Млечино, вместо от двете ловни сдружения - ЛРД"Бели Брези", гр. Ардино и СРЛ-Кърджали - гр. Кърджали, в която членува ЛД-Боровица. Спорът касае границите на Ловностопански район/ЛСР- "Боровица" и ЛСР "Млечино". При положение, че двете ловни дружини членуват в различни ловни сдружения, между които има спорни отношения, не би могло процедурата по изменение на границите на ЛСР да бъде инициирана от двете ловни сдружения. В конкретната хипотеза не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 3а от ППЗЛОД, тъй като за инициираната процедура по изменение на границите на ЛСР е уведомено СРЛ -Кърджали - гр. Кърджали с писмо от 21.03.2024 г. от Директора на ТП ДГС -Ардино, т.е. три месеца преди издаването на Заповед РД 48-27/21.06.2024 г. от Министъра на земеделието и храните, предмет на настоящия съдебен контрол,поради което за сдружението е имало възможност да ангажира доказателства,да се запознае с представените такива от ЛРС Бели Брези и да направи съответните искания и възражения. От друга страна - на страните е предоставена възможност в хода на съдебното да ангажират доказателства и да направят доказателствени искания. В обобщение - не е допуснато в хода на административното производство по издаване на процесната заповед съществено нарушение на чл.26, чл.34 и чл.35 от АПК, представляващо порок по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. На следващо място- АССО е приел,че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като новите граници на ловностопанските райони не са определени по трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници, каквото е изискването на чл.7, ал.6 от ЗЛОД. Посочил е, че от обстоятелствената част на заповедта се установява, че границите на ловностопанските райони са определени по изписаните в нея землищни граници, без да са посочени трайните теренни форми, които ги образуват. При положение, че няма графична част към заповедта и ЛРС-Бели Брези твърди, че изменените граници със заповедта минават по трайни теренни форми, е следвало административният съд да укаже на административния орган и на сдружението,за което заповедта е благоприятна, че на основание чл.170, ал.1 от АПК в тяхна тежест е да установят съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването й. Предвид принципа на служебното начало,регламентиран в чл.9 от АПК съдът е следвало да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото не сочат доказателства и да осъществи процесуално съдействие за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса-предмет на производството. Съдът на основание чл.171, ал.2, изр.2 - ро от АПК е следвало служебно да назначи съдебно - техническа експертиза за установяване на спорното обстоятелство дали променените с процесната заповед граници преминават по трайни теренни форми, съобразени със землищните граници. Административният съд е длъжен да извърши цялостна проверка за законосъобразността на административния акт оспорен пред него, на всички основания по чл. 146, вр. с чл. 168 от АПК, като събере и обсъди всички доказателства, а при нужда от специални знания да назначи вещо лице. Липсата на мотиви относно всички относими към спора обстоятелства, включително и относно фактическата обстановка по спора, е пречка касационната инстанция да осъществи пълен контрол за законосъобразност на обжалваното съдебно решение, вкл. да се произнесе по доводите в касационната жалба, тъй като по делото липсва приета по надлежния ред съдебно-техническа експертиза, а за преценка основателността на доводите в касационната жалба са необходими специални знания. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради допуснато особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 168, ал. 1 от АПК. Налице са предпоставките на чл. 222, ал. 2 от АПК и след отмяна на съдебното решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да обсъди относимите към спора доказателства, да установи релевантните факти и провери законосъобразността на оспорения административен акт по всички основания по чл. 146 от АПК. С оглед изхода на спора по претенциите за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение