Решение № 196 от 20.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 527/2012 г.

Решение № 196 от 20.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 527/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба от страна на гражданския ищец по делото - Д. Д.. Атакува се решение № 6 от 21.01.12 г., постановено по ВНОХД № 507/11 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Със същото е отменена присъда № 110 от 12.09.11 г., постановена по НОХД № 14/09 г., по описа на Врачански районен съд и е прекратено производството по предявения граждански иск от касатора срещу подсъдимия З.. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Жалбата се поддържа в съдебно заседание със същото искане и на базата на посочените в нея доводи. Подсъдимият по делото С. З., не се явява, редовно призован. Защитата му счита жалбата за неоснователна. Моли, решението да се остави в сила. По делото е приложен отговор по касационната жалба. Претендират се разноски, направени по касационното дело. Прокурорът сочи доводи за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на решението. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата касационна жалба, сочените с нея основания и доводи и становищата на страните, намира следното: При разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата и на двете страни в наказателния процес, което не е отстранено от окръжния съд. Срещу С. З. е внесен обвинителен акт за извършено на 25.03.06 г. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2 НК, довело да причиняване на средна телесна повреда на пострадалия Д. Д., изразила се в многофрагментно открито счупване на костта на лявата бедрена кост и счупване на кости на таза. Гражданският иск е своевременно предявен. Приет е за съвместно разглеждане в наказателното производство с определение от 7.04.09 г. /л. 35 НОХД № 14/09 г./. Проведено е съдебно следствие. Разпитани са свидетели и вещи лица. Приети са експертизи. След отлагане на делото с протоколно определение от 8.10.09 г. /л. 62/ на осн. чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК е прекратено наказателното производство поради амнистия /чл. 1, ал. 1, ЗА, в сила от 22.04.09 г./. На 8.12.09 г. разглеждането на делото в гражданската му част е продължило по реда на ГПК, относно предявения граждански иск. Разпитани са двама свидетели. Последвало е многократно отлагане на делото. На 7.02.11 г. отново е даден ход на делото с разпит на свидетели. След две поредни отлагания на 12.09.11 г. /л. 137/ са изслушани пледоариите и е постановена присъдата. С последната подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Д. сумата от 5 000.00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане. Гражданският иск е отхвърлен в останалата му част като неоснователен и недоказан. З. е осъден да заплати на Д. и сумата от 4 392.00 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.03.06 г. до окончателно й изплащане, както и 700.00 лв. разноски по делото, направени от гражданския ищец. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски. Присъдата е обжалвана единствено от страна на подсъдимия З.. В жалбата изрично е отразено искането същата да се отмени и той да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. С обжалваното пред настоящата инстанция решение присъдата е отменена и е прекратено производството по предявения граждански иск. Независимо от спорните моменти по отношение на гражданския иск в наказателното производство и противоречивото тълкуване на чл. 24, ал. 1, чл. 289, ал. 1 и чл. 307 НПК, налагащо тълкувателно решение на ВКС, съдът законосъобразно следва да реши въпроса по прекратяването на наказателното производство. За това е необходимо не само да е реализирано едно от основанията по чл. 24, ал. 1, т. т. 2 и 3 НПК, но и с категоричност съдът да се убеди във волята на подсъдимия за прекратяване на производството или неговото продължаване. Този въпрос е отправна точка не само за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, но и за съдбата на приетия за съвместно разглеждане в производството граждански иск. От неговото процесуално издържано решаване, следва и преценката към съответния момент събрани ли са достатъчно доказателства за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия или е необходимо отлагане на делото за събирането на такива при вече прекратено наказателно производство. Ето защо, недопустимо е волята на подсъдимия да се замества с предположения, в това число и с такива, основаващи се на процесуално поведение на защитата му, която е самостоятелна страна в процеса. Този извод се налага от обстоятелството, че амнистията не е абсолютно основание за прекратяване на наказателното производство, тъй като прекратителното и действие е поставено в зависимост от волята на подсъдимия. Конкретният процес пред районния съд се е развил в противоречие с посочените съображения. Прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК е възникнало в хода на съдебното следствие без да е изчерпан процеса на доказване и доказателствените искания на страните. Съдът е изпълнил задължението си да уведоми подсъдимия за това обстоятелство, но не е получил изричното му становище по него във връзка с хода на процеса. В съдебния протокол от 8.10.09 г. /л. 61/ е отразено единствено изявлението на защитата му, че "предоставя на съда". Становището на подсъдимия, като самостоятелна и главна решаваща за наказателното производство страна, не е взето. Въпреки това, съдът е прекратил наказателното производство и в продължение на близо година е продължил разглеждането на гражданския иск със събиране на доказателства по деликтната отговорност на подсъдимия, след което е постановил присъдата си. Обстоятелството, че подсъдимият не е бил съгласен с този развой на процеса, ясно личи от подадената от него въззивна жалба и съдържащото се в нея искане - да се отмени присъдата и той да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. При това развитие на процеса е нарушено правото на защита на подсъдимия. Той е лишен от законовата възможност да изрази категоричната си позиция по прекратителното основание и понататъшния развой на процеса - да се прекрати наказателното производство, ведно с предявения за съвместно разглеждане граждански иск с оглед характера на същия и преобладаващата съдебна практика или да се продължи със събирането на доказателства, чрез които да докаже своята невинност относно повдигнатото му обвинение, съответно да се отхвърли гражданската претенция на Д. с присъдата. С липсата на ясна и категорична позиция на подсъдимия по отменителното основание и волята му по протичането на процеса в двете му части, са нарушени и процесуалните права на гражданския ищец. Той и неговият повереник са били принудени в продължение на близо година и многократно отлагане на делото от страна за защитата и подсъдимия да полагат усилия за доказване на деликтната отговорност, вместо да предявят претенцията си за неимуществени и имуществени щети пред гражданския съд, където изцяло по правилата на ГПК да получат удовлетворение по гражданския иск, тъй като същите не зависят от прекратителните основания по НПК и действителната воля на подсъдимия за прилагането им. По този начин не биха се нарушили правата на пострадалия, тъй като предявеният граждански иск в наказателното производство е съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство е основание за спиране на погасителната давност, съгласно ТР № 5/06 г. по т. д. № 5/05 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. По силата на въззивната проверка /чл. 314, ал. 1 НПК/, съдържанието на жалбата, доказателствените искания и доводите на защитата, направени в съдебно заседание, окръжният съд е следвало да констатира допуснатото от първата инстанция нарушение на чл. 289, ал. 2 НПК, да отмени присъдата и определението, с което е прекратено наказателното производство, и да върне делото за ново разглеждане на осн. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Като не е направил това, той сам е нарушил закона, поради което решението следва да бъде отменено и делото да се върне на Врачанския районен съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото съдът следва да вземе изричното становище на страните по основанието по чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК и изявлението на подсъдимия по чл. 289, ал. 2 НПК. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,