Решение № 4542 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9251/2015 г.

Решение № 4542 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9251/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол-Северозападен район (РДНСК-СЗР), чрез процесуалния си представител юрк. Ц. Х., срещу решение № 264 от 10.07.2015 г., постановено по адм. д. № 215/2015 г. по описа на Административен съд Враца. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - З. М. М., в писмено становище, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Враца З. М. М. е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК, с който е оспорено задължението за премахване на незаконен строеж по влязлата в сила заповед № ДК-СЗР-94 от 29.06.2012 г. на началника на РДНСК-СЗР. Съдът е приел за установено по отношение на РДНСК-СЗР, че задължението на З. М. М. за премахване на незаконен строеж "Пристройка и нов покрив на жилищна сграда", намиращ се в УПИ II-236, кв. 13, по плана на с. Тодорово, с административен адрес: ул. "Витоша" № 2, предмет на Заповед № ДК-СЗР-94/29.06.2012 г. на началника на РДНСК-СЗР, не следва да се изпълнява. Решението е и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 292 от АПК задължението, предмет на изпълнение може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. В настоящия случай такъв факт е представения акт за узаконяване № 1/12.08.2014 г. на главния архитект на община Плевен. Актът за узаконяване установява факт, който е настъпил след издаването на изпълнителното основание, в случая заповедта за премахването на строежа като незаконен. Този факт е основание да се приеме, че задължението за премахване на строежа като незаконен не следва да се изпълнява поради узаконяването на същия. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения пред него иск е законосъобразен. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение