Решение № 16006 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3101/2011 г.

Решение № 16006 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3101/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Ганка Иванова Рашева от гр. Варна, чрез пълномощника и-адв. Георги Петров, САК, против решение № 162/09.12.2010 г., постановено от Варненския окръжен съд, VIII състав, по адм. д. № 1110/2005 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.) вр. § 4, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 0266/10.06.2005 г. на Кмета на община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрена оценката на имот № 2156 по плана на новообразуваните имоти на м."Ален мак"-селищно образувание Виница, с площ от 700 кв. м., в размер на 2940 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че в конкретния случай не е установено заинтересованите лица да са правоимащи по цитираните в заповедта разпоредби. Освен това е налице влязло в сила решение № 1087/10.04.2008 г., постановено по гр. д. № 1980/2006 г. по описа на ВРС, до приключването на което е било спряно производството по настоящото дело. С посоченото решение заинтересованите по делото страни Ганка Иванова Рашева и Иван Михайлов Рашев са осъдени да предадат на една от жалбоподателките-Деспина Симеонова Николова, владението на недвижимия имот, представляващ реална част с площ от 619 кв. м. от ПИ № 2156 от ПНИ на СО"Ален мак". С решението по това дело е разрешен спорът за собственост между страните, а това е факт, който е от значение да спорното право. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на постановеното решение като незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на ВОС и ВКС. Най-съществен порок на решението е липсата на мотиви при постановяването му. Заповедта на кмета е отменена без да са посочени основанията, които са допуснати при издаването и. Съдът не сочи коя точно норма е нарушил издателя на заповедта. Неправилен е и изводът на съда, че заинтересуваните лица не са правоимащи по § 31, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ в хипотезата на § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Безспорно има влязло в сила решение № 1087/10.04.2008 г., постановено по гр. д. № 1980/2006 г. по описа на ВРС, по силата на което Ганка Рашкова и Иван Рашков са осъдени да предадат на една от жалбоподателките-Деспина Николова владението върху 619 кв. м. реална част от процесния имот с индивидуализирани граници. Но касаторите си остават собственици по силата на решение № Г 20/12.06.2003 г. на ОСЗГ-гр. Варна, на 81 кв. м. от процесния имот. Това обстоятелство ги прави правоимащи по цитираната по-горе разпоредба. В този смисъл оспорената заповед е законосъобразна за оценката на част от новообразувания имот № 2156, а именно-до размера на 81 кв. м. Съдът неправилно лишава заинтересованите лица от правото им на собственост за 81 кв. м. Ответните страни: Ефтимия Симеонова Арнаудова, Деспина Симеонова Николова, Никола Симеонов Николов и Мариана Янева Атанасова, редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационната жалба. Ответната страна: Кметът на община Варна, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище. Заинтересованите страни: Иван Михайлов Рашев, Желязка Русева Добрева, Парашкева Христова Русева, Кирчо Парашкевов Русев и Руси Парашкевов Русев, редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. От данните по дело е установено, че процесният имот № 2156,с площ от 700 кв. м. е записан в регистъра на ПНИ на СО "Ален мак"на името на наследници на Михаил Николов Рашев въз основа на оценителен протокол № Г20/12.06.2003 г. издаден от ПК-Варна. Молбата за оценка е подадена преди датата на влизане в сила на същия план, одобрен със Заповед № РД-1-7706-410/25.11.2003 г., което е било в нарушение на § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, където е посочено, че правоимащите по § 4а, § 4б, § 4в и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ могат да подават молба за оценка на имотите до кмета, в 30-дневен срок от влизане в сила на ПНИ. Независимо от това по делото е представено влязло в сила на 08.04.2010 г. решение по гр. д. 1980/2006 г. на РС-Варна, съгласно което Ганка и Иван Рашеви са осъдени да предадат на една от оспорващите заповедта-Деспина Симеонова Николова същия имот. Административното производство е било спряно до приключването на спора за собственост между страните по това дело. Това обстоятелство е било достатъчно, за да бъде отменена оспорваната заповед на Кмета, както правилно е сторил съдът. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт, следва да остане в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил събраните по делото доказателства и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на закона. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за липса на мотиви на съда, такива са изложени. Жалбоподателите пред ВОС са наследници на Симеон Николов Ферадов, на когото е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими реални граници върху процесния имот, с влязло в сила решение на ПК/ОСЗ/-Варна № 10/03.09.1992 г. Реституционната процедура е приключила по реда на ЗСПЗЗ. С оспорената заповед № 0266/10.06.2005 г. на кмета на община Варна е одобрена оценката на имот № 2156 по ПНИ на м."Ален мак"-селищно образувание Виница, за площ от 700 кв. м., на основание § 31, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и решение № Г20/12.06.2003 г. на ОСЗГ. Решение № Г20 на ОСЗГ-Варна е относно правото на придобиване на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследниците на Михаил Николов Рашев, с което на основание протокол по чл. 26, ал. 3 от ППЗВСВГЗГФ № 1/20.09.2001 г. на комисия по чл. 26, ал. 2 от ППЗВСВГЗГФ, на основание чл. 7, ал. 4 от ЗВСВГЗГФ и чл. 26, ал. 4 от ППЗВСВГЗГФ, е признато правото на придобиване на собственост върху 0.700 дкр. прилежаща площ към сграда полумасивна, със застроена площ 20 кв. м., етажност 1,съгласно протокол по чл. 26, ал. 3 от ППЗВСВГЗГФ. Производството по делото е било спряно до приключването на производството по гр. д. № 1980/2006 г. по описа на ВРС. Решението по това дело е влязло в сила, тъй като е оставено в сила с решение № 1112/23.07.2009 г. на ВОС, постановено по въззивно гр. д. № 1273/2008 г., а искането за касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато с определение № 354/08.04.2010 г., постановено от ВКС по гр. д. № 1268/2009 г. С влязлото в сила решение № 1087/10.04.2008 г. по гр. д. № 1980/2006 г. на ВРС е уважен искът, предявен по реда на чл. 108 от ЗС и е осъдена Ганка Иванова Рашева и Иван Михайлов Рашев да предадат на Деспина Симеонова Николова владението на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 619 кв. м. от ПИ № 2156 от ПНИ на СО"Ален мак." В останалата част от 619 до 700 кв. м. е отхвърлен искът. За да постанови решението си съдът е приел, че ищцата е легитимирала правото си на собственост по наследство от Симеон Николов Ферадов, като негова дъщеря и реституция, осъществена с решение № 10/03.09.1992 г. на ПК-Варна за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими реални граници, на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Това решение има значението на придобивно основание и с него е възстановена собствеността върху имота. Имотът, описан в исковата молба, а именно пл. № 2156 в м."Ален мак" е идентичен с имота по решение № Г 20/12.06.2003 г. на ОСЗГ-Варна. Съдът е приел, че е налице безспорна идентичност между претендирания за ревандикация имот и този, претендиран от ответниците по силата на решение № Г20/12.06.2003 г. за признаване правото на придобиване на собствеността върху гори и земи от горския фонд в землището на Виница-гр. Варна. Такава идентичност обаче не е установена между признатия в полза на ответниците с решение № Г20/12.06.2003 г. и този, който е бил предоставен за вечно ползване на ответниците с разрешително № 1636/04.04.1968 г., издаден отн РДГ-Варна. Този факт е мотивирал съда да направи извод за нищожност на решение № Г20/12-06.2003 г. на ОСЗГ-Варна за признаване правото на придобиване на собствеността от наследниците на Михаил Николов рашев, тъй като е бил признат за придобиване имот, за който наследодателят на ответниците е нямал надлежно учредено право на ползване. Приел е също, че от приетата СТЕ е установено, че от имот пл. № 2156 на ползувателя са включени в стар имот с нов номер 2587 на собственика 619 кв. м, в какъвто размер е бил уважен и предявения иск за собственост. При тези данни правилно първоинстанционният съд в настоящото производство е отменил оспорената заповед, тъй като не е било налице правно основание за издаването и относно имота, който не е бил предоставен за ползване на наследодателя на касаторите. Спорът за собственост относно процесния имот между наследницата на Симеон Николов Ферадов и касаторите е разрешен с влязло в сила решение в производство по чл. 108 от ЗС, което е задължително за настоящия съд на основание чл. 297 от ГПК. Това основание е напълно достатъчно за отмяна на оспорената заповед на кмета на общината. При установена липса на право за придобиване на собствеността на наследодателя на касаторите, не е допустимо да се определя и оценка във връзка с него. При липса на основание за издаването на заповедта, доводите за частичното и отменяване са неоснователни. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС (отм.) вр. § 4, ал. 1 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,