Решение № 8664 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1653/2010 г.

Решение № 8664 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1653/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Ловеч против решение № 133/10.12.2009 г. по адм. дело № 188/2008 г. на Административен съд - гр. Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Стойко Краев Стойков, от гр. Ловеч счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 133/10.12.2009 г. по адм. дело № 188/2008 г. Административен съд - гр. Ловеч е отменил решение № 16/22.07.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата на Стойко Краев Стойков, от гр. Ловеч срещу разпореждане № ПР - 205/14.04.2008 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Върнал е преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорения акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби - основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е постановено при вярна преценка на фактите е точно издирване и прилагане на материалния закон. По делото е установено, че със заявление вх. № МП - 18440/30.10.2007 г. до РУСО - Ловеч Стойко Краев Стойков е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 2 от КСО. Приложил е изискуемите документи, удостоверяващи осигурителен стаж и декларация за прекратяване на осигуряването. Пенсионните органи са приели, че заявителят не притежава минимално изискуемия осигурителен стаж от първа или втора категория за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и са отказали отпускането на пенсията. Спорен между страните е въпросът правилно ли е определена категорията труд на осигурителния стаж, положен в периода 1.09.1999 г. - 1.10.2007 г. Съгласно трудовата книжка на заявителя за процесните периоди той е полагал труд като "шлосер" в цех 10 (леярен цех), "монтьор на леярска техника", "оператор по експлоатация на леярска техника" и шлосер към отдела на "Главния механик" в ТД "Осъм" АД, гр. Ловеч и ТД "Леяр сервиз" ЕООД, гр. Ловеч. Приетата по делото експертиза установява, че съгласно ведомостите за заплати на ТД "Осъм" АД, гр. Ловеч за периодите 1.09.1999 г. - 31.12.1999 г. и 1.01.2000 г. - 1.12.2006 г. на заявителя са начислявани суми за доплащане към заплатата за работа във вредни условия на труд и опасна среда в размери за първа категория за първия период и за втора категория за втория период. За времето от 1.12.2006 г. - 1.10.2007 г. Стойко Стойков е получавал в ТД "Леяр сервиз" ЕООД, гр. Ловеч доплащане към заплатата за работа във вредни условия на труд и опасна среда за втора категория. Вещото лице уточнява, че такива добавки са начислявани само на работници, непосредствено заети в леярския цех. Посочва, че според ведомостите за заплати лица от същия отдел, за същия период от време и на същата длъжност не са получили такива добавки предвид незаетостта им непосредствено в леярския цех. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че невнасянето на осигурителните вноски за съответната категория труд сочи непогасени публично - правни задължения на осигурителя и не може да рефлектира върху категоризирането на положения труд. Обосновано е приел, че категорията труд за спорните периоди, в които лицето е работило в "Осъм" АД, гр. Ловеч, следва да се определя съгласно чл. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.), съобразно действителната тежест и вредност на труда. Според текста на цитираната разпоредба, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труд. Съществените критерии при определяне на категорията труд се извеждат от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО и това са характера и условията при неговото полагане и същите следва да бъдат точно преценени след анализ на всички относими доказателства. Съгласно чл. 2, т. 4 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на цех включително при производството, леенето и пластичната обработка на металите. Тълкуването на разпоредбата от първоинстанционния съд се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. С разпоредбата на чл. 9, ал. 14 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП е допуснато определяне на категорията труд по чл. 2 от Наредбата за работници от самостоятелно обособени цехове (звена) в предприятието или от външни за предприятието организации, осъществяващи обслужване, профилактика и ремонти на работното оборудване, технологични процеси и работни места в цеховете и участъците, обхванати в чл. 2, т. 3, 4, 10, 15, 19 и 27 от НКТП за времето, през което работят в тях. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, независимо в кой отдел е определена длъжността на лицето, щом то фактически работи в цех за производство, леене и обработка на метали, следователно при вредни условия и в опасна среда, трудът му следва да се категоризира като положен при условията на втора категория. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно тълкуване на закона. Цитиран е "Коментар по пенсионното осигуряване", според който "когато в резултат на нарушение на щатната дисциплина лицата са били назначавани на една длъжност, а фактически са изпълнявали друга, при пенсиониране ползват категорията труд на длъжността, на която са назначени и се водят по първично-отчетна документация". Тези коментари са верни, но в случая е налице друг фактически състав. Не се касае за нарушение на щатната дисциплина и за подмяна на заеманата длъжност, а за непълнота при отразяване на данни във връзка с точното място на работа. Поради това правилно тази празнота е изяснена посредством заключение на вещото лице, отразило данни от първичната документация на завода по разплащателните ведомостите и отразените добавки за вреден труд, изплащани само за извършване на дейности във вредни условия. При наличието на противоречащи си писмени доказателства за установяване на правнозначимия факт относно категорията на полагания труд, правилно е даден превес на установените факти относно вредността и тежестта на труда и е обоснован извода, че са изпълнени нормираните условия за прилагане на разпоредбите, уреждащи правото за ранно пенсиониране. По изложените съображения оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,