Решение № 17430 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2019 г.

Решение № 17430 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Велкова от [населено място] против Решение № 155/19.06.2019 г. на Административен съд К., по адм. дело № 181/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 1040-09-11/27.03.2019 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – К. (ТП на НОИ - К.), с което е потвърдено Разпореждане № 091-00-105-1/21.02.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - К., за периода 17.01.2019 г. – 16.05.2019 г. в дневен размер от 9 лева. В касационната жалба се поддържа, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 54б, ал. 3 КСО по отношение на спора, като е приел, че хипотезата е относима и към прекратени правоотношения, възникнали по силата на договор за управление и контрол по чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ). По изложени подробни съображения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК моли съдът да отмени обжалваното съдебно решение, както и административния акт. Ответната страна – директорът на ТП на НОИ – К. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. Производството пред Административен съд К. е образувано по жалба на Р. Велкова против Решение № 1040-09-11/27.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ – К., с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 091-00-105-1/21.02.2019 г., издадено от длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО, за отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54б, ал. 3 КСО, за период от четири месеца (17.01.2019 г. – 16.05.2019 г.) в дневен размер от 9 лева. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - К. е законосъобразен административен акт, като постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съобразен е с материалния закон и неговата цел. Във връзка с приложението на материалния закон е изложил аргументи, че в случая се прилага чл. 54б, ал. 3 КСО, защото е налице прекратено мандатно правоотношение по чл. 141, ал. 7 във вр. с чл. 147 ТЗ, по взаимно съгласие на страните по договора. Прието е, и че хипотезата попада в обхвата на "други закони" по смисъла на чл. 54б, ал. 3 КСО, както и че същото е прекратено по молба от 10.01.2019 г. на Р. Велкова, съдържаща искане за освобождаването й от длъжност и отговорност, като управител на "Наблюдател" ЕООД. Съдът е намерил за неотносими мотивите за така подадената молба, установил е, че не е налице порок при волеизявлението на касаторката и същото е действително направено. Решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че делото е изяснено от фактическа страна, след обсъждане на приетите за относими и необходими доказателства за правилното решаване на спора. Мотивите в решението на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалвания административен акт се споделят от касационната инстанция, поради което тяхното съдържание не следва да се възпроизвежда отново. Неоснователно е възражението на касатора за неприложимост на чл. 54 б, ал. 3 КСО при определяне на размера и срока на правото му на обезщетение за безработица, възникнало по повод освобождаването му от длъжност към 10.01.2019 г., като управител на търговско дружество. Съгласно чл. 54 б, ал. 3 (изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107 а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б., чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Разбирането, че нормата на чл. 54 б, ал. 3 КСО обхваща и случаите на прекратени договори за управление е застъпено в постоянната практика на ВАС: Решение № 12524/21.10.2014 г. по адм. дело № 6953/2014 г. на шесто отд., Решение № 2695/01.03.2018 г. по адм. дело № 298/2017 г. на шесто отд., Решение № 13020/26.10.2018 г. по адм. дело № 10682/2017 г. на шесто отд. и други. Правопораждащият факт е валидно възникнало по силата на Търговския закон мандатно правоотношение, което в случая е прекратено по взаимно съгласие, по реда и при условията на същия закон. По делото не се спори и е установено, че с молба от 10.01.2019 г. Велкова е поискала да бъде освободена от длъжност като управител на "Наблюдател" ЕООД. Няма спор и относно валидността на волеизявлението. При тази установеност и безспорност на относимите факти административния съд правилно и обосновано е приел, че директорът на ТП на НОИ – К. с обжалваното решение, законосъобразно е отхвърлил оспорването срещу Разпореждане № 091-00-105-1/21.02.2019 г., издадено от длъжностно лице по чл. 54 ж, ал. 1 от КСО, на основание чл. 54 б, ал. 3 КСО, след като договорът от дата 12.12.2017 г. е прекратен на соченото основание, вкл. и поради изразеното взаимно съгласие за това обстоятелство, на дружество и на неговия управител. По изложените съображения касационната инстанция приема, че не са налице твърдените в жалбата основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,