Решение № 5134 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3389/2011 г.

Решение № 5134 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3389/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "БКС Витоша 2004" ООД, гр. София, бул. "Сливница" № 187 против решение № 4097 от 9.12.2010 г. по адм. д. № 5957 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град. релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са, че съдът не е обсъдил доводите за действителните правоотношения между касационния жалбоподател и дружество "АЛК. ИНК" ООД, поради което неправилно е приел, че са налице основанията по чл. 80 от Закона за държавната собственост за изземване на процесния недвижим имот - част от имот - публична държавна собственост - ресторант, винарна и пиано бар /преустроен ресторант/, съставляваща обособена част от сградата в гр. София, бул. "Ал. Стамболийски" № 17, предоставен за управление на Министерство на културата. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е квалифицирал отношенията по договора между двете дружества като наемни, прави възражение, че договорът е недействителен, че същият не поражда правно действие, поради неподписването му от страна на представител на касационния жалбоподател - страна по него, както и че съдът е следвало да упражни косвен съдебен контрол за валидност на същия. Твърди, че ако такъв косвен съдебен контрол върху договора не бъде упражнен, то съдът следва да го квалифицира не като договор за наем, а като договор за управление. Моли за отмяна на обжалваното решение, за решаване на спора по същество, чрез отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област София чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалбата на "БКС Витоша - 2004" ООД гр. София против заповед № № РД-15-110/20.07.2010 г. на областния управител на област София. Със същата е разпоредено изземване от дружеството - жалбоподател на недвижим имот, който е част от имот - публична държавна собственост - ресторант, винарна и пиано бар /преустроен ресторант/, съставляваща обособена част от сградата в гр. София, бул. "Ал. Стамболийски" № 17, предоставен за управление на Министерство на културата. Имотът е бил отдаден под наем на "БКС - Витоша" АД с договор № РД-11-347/22.12.2003 г. за срок от 10 години и с анекс от 23.12.2004 г. като наемател е встъпил "БКС Витоша - 2004" ООД Административният орган е установил в резултат от проверка, че "БКС Витоша - 2004" ООД е сключил договор, с който е възложил управлението на процесния обект на "АЛК. ИНК" ООД. По тази причина наемодателят е уведомил дружеството - жалбоподател с писмо от 15.02.2010 г., че едностранно прекратява наемното правоотношение с едноседмично предизвестие. С оглед прекратяване на наемното правоотношение между Министерството на културата и "БКС Витоша - 2004" ООД, не са налице валидни вещни или облигационни основания, на които жалбоподателят да държи имота. С обжалваното решение Административен съд - София град е приел, че предпоставките за прилагане на нормата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС за изземване на процесния имот, са налице. Имотът е държавна собственост и същият се държи без основание от жалбоподателя. Наемното правоотношение между Министерство на културата, възникнало на 22.12.2003 г. е било валидно прекратено, а то е било свързано неизпълнение на задълженията по наемния договор имотът да не се пренаема от трето лице. Според съда за прекратяване на договора е била изпълнена процедурата и условията на чл. 18, б. "д" - едноседмично писмено предизвестие от наемодателя при неизпълнение на задълженията от наемателя, а съгласно чл. 9, б. "з" от договора, такова задължение е последният да не пренаема, да не преотстъпва за ползване или да ползва по договор с трети лица имота. От доказателствата по делото съдът е направил извод, че отношенията между "БКС Витоша - 2004" ООД и "АЛК. ИНК." ООД по договора между тях от 29.07.2008 г. са като при договор за наем, доколкото между страните е уговорен месечен наем на помещенията в размер на 4000 евро, налице са и други клаузи, които сочат, че имотът е предмет на пренаемане. Въпреки наименованието, съдът е направил извод, че договорът от 2008 г. е наемен и съдържа всички негови реквизити. По възражението за недействителност на договора от 2008 г., съдът е посочил, че то е неоснователно, и договорът следва да бъде зачетен за за действителен, докато недействителността не бъде прогласена от компетентния за това съд. Въз основа на тези обстоятелства, съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен административен орган в рамките на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението на Административен съд- София град е правилно, същото е постановено в съответствие с приложимата норма на чл. 80 от ЗДС, в хипотезата, уточнена в обжалваната заповед, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Правилно съдът е извършил преценката на материалноправното съответствие на обжалваната заповед с нормата на чл. 80 от ЗДС в приложената от административния орган хипотеза. За да се приложи нормата на чл. 80 от ЗДС следва да се установи, че имотът, предмет на изземване е държавна собственост, че същият не се държи на правно основание от адресата на заповедта. Собствеността на имота не е предмет на оспорване по делото. Спорният момент между страните се заключава в това дали дружеството държи имота на правно основание, а в конкретния случай налице ли е валидно прекратяване на наемното правоотношение, възникнало на 22.12.2003 г. от страна на наемателя. Правилна в случая е преценката на съда, че изпълнението на процедурата по чл. 18, б. "д" води до извод за прекратяване на наемното правоотношение между Министерството на културата и "БКС Витоша - 2004" ООД. С оглед нормата на чл. 128 от АПК, очертаваща компетентността на административните съдилища, административният съд не разполага с компетентност да извърши проверка за това дали наемните правоотношения по договора от 2003 г. между Министерството на културата и "БКС Витоша - 2004" ООД все още съществуват, въпреки изпълнението на процедурата по прекратяване на наемния договор. За материалната законосъобразност на обжалваната заповед е достатъчно да се установи, че наемодателят е изпълнил процедурата по прекратяване на договора. Валидността на наемното правоотношение, което е гражданскоправно по своя характер не може да бъде предмет на контрол, дори и косвен от административния съд. По същата причина административният съд не може да осъществи косвен контрол за валидност на правоотношенията по договора между "БКС Витоша - 2004" ООД и "АЛК. ИНК." ООД по договора между тях от 29.07.2008 г. Компетентността на съда, очертана в чл. 128 от АПК изключва възможността той да извършва съдебен контрол, дори и косвен на действителността на едно гражданско правоотношение. Правилно административният съд е приел, че договорът между "БКС Витоша - 2004" ООД и "АЛК. ИНК." ООД от 29.07.2008 г. се зачита като действителен докато не бъде прогласен на нищожен от компетентен за това съд. Предвид изложеното, решението на Административен съд - София град не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. В полза на областен управител на област София следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 150 лв. - възнаграждение за юрисконсулт. Водим от изложеното, Върховният административен съд,