Решение № 12953 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3163/2011 г.

Решение № 12953 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3163/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на кмета на община Варна чрез процесуален представител за отмяна на влязло в сила решение № 1024/14.07.2008 г. по адм. дело № 432/2008 г. на Административния съд - Варна, оставено в сила с решение № 9760/16.07.2009 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 13662/2008 г. Поддържа се наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК, като се твърди, че решение № 13919/19.11.2010 г. по адм. дело № 4216/2010 г. по описа на Върховния административен съд - IV отделение, противоречи на визираното решение на Варненския административен съд. Ответниците по искането за отмяна - Борислав Любенов Димитров, Вяра Василева Попова, Димитър Василев Видинлиев, Катя Петрова Кънчева, Цветанка Кънчева Василева, Емилия Йорданова Иванова и Асен Георгиев Стомоняков, чрез процесуалния си представител адв. Господинова оспорват искането за отмяна. Излагат подробни съображения в писмено възражение. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на I колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК - в тримесечния срок от узнаване на основанието за отмяна (от датата на постановяване на решението, за което се твърди, че е основание за отмяна), поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Твърденията на кмета на община Варна за такова противоречие обаче са неоснователни. Решенията са постановени в съдебни производства, образувани по жалби с различни искания, на различни основания и между различни страни. С решението, чиято отмяна се иска, е осъден кметът на община Варна да предприеме и извърши действия по отписване от актовите книги на общината и предаването на имот - дворно място и намиращата се в него масивна сграда, находящи се в гр. Варна. Предмет на адм. дело № 432/2008 г. на АС - Варна е искане за установяване бездействие и осъждане на административния орган да извърши предписаното му по закон, като правното основание е чл. 257, ал. 1 и ал. 2 АПК вр. чл. 64, ал. 1 ЗОС. Страни по делото са Борислав Любенов Димитров и кметът на община Варна. С решението, за което се твърди, че противоречи на посоченото по-горе решение, е отменено по касационна жалба на кмета на община Варна решение № 641/7.12.2009 г. по адм. дело № 464/2007 г. на Варненския административен съд, образувано по искане за тълкуване на друго решение (№ 979/18.12.2007 г.) по същото делото на АС - Варна. Предмет на адм. дело № 464/2007 г. на АС - Варна е искане за отмяна на отчуждаване и възстановяване собствеността върху имот, като правното основание за това е ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Искането за тълкуване е направено от кмета на община Варна, а ответници по искането са Борислав Любенов Димитров, Вяра Василева Попова, Димитър Василев Видинлиев, Катя Петрова Кънчева, Цветанка Кънчева Василева, Емилия Йорданова Иванова и Асен Георгиев Стомоняков. Горното обуславя извода, че липсва идентичност на искането и основанието по делата, както и на страните. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Посочените като противоречиви съдебни актове имат различен предмет. Обстоятелството, че обект на направените пред съдилищата искания е един и същи недвижим имот, не обуславя извод за идентичност на делата. Поради това не са налице противоречиви съдебни актове, единият от които неправилен, при която хипотеза същият би подлежал на отмяна по реда и на основание чл. 239, т. 4 АПК. В случая законоустановените предпоставки, визирани в тази разпоредба, не са осъществени, поради което искането за отмяна на това основание е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия,