Решение № 5162 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9568/2010 г.

Решение № 5162 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9568/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Майнинг" ООД, гр. София против решение № 5682 от 26.05.2010 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е уважена жалбата на Борислав Николов Николов срещу "Майнинг" ООД и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000.00 лв. за нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), изразяващо се в неправомерно обработване на лични данни съгласно мотивите на акта. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не е осъществено нарушение по смисъла на цитираните текстове, а личните данни на Николов са обработени за защита на законните интереси на дружеството и на неговите съконтрахенти. Моли решението да бъде отменено или евентуално да бъде изменено, като размерът на наложената санкция бъде намален до минималния, предвиден в закона. Ответникът - Комисията за защита на личните данни не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна Борислав Николов Николов също не изразява становище. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба рег. № 5682/01.03.2010 г. на заинтересованата страна Борислав Николов с твърдения, че бившият му работодател "Майнинг" ООД, гр. София, без негово съгласие, изпраща на търговски дружества и юридически лица по електронна поща, по факс и чрез писма лични данни на Николов (трите имена и ЕГН). Комисията за защита на личните данни разглежда жалбата в няколко заседания, проведени на 28.04.2010 г. и на 26.05.2010 г., като призовава страните (2 бр. писма от 3.05.2010 г.), приема писменото становище на "Майнинг" ООД по жалбата (становище от 22.03.2010 г.), изисква и събира доказателства относно характера на изпращаните от дружеството до негови клиенти писма и съдържащата се в тях информация относно Николов. От представените доказателства комисията установява, че след прекратяване на трудовия договор, сключен между "Майнинг" ООД, гр. София и Борислав Николов Николов на 27.01.2010 г. (заповед от 22.01.2010 г.), дружеството уведомява своите клиенти и съконтрахенти, че Николов вече не работи във фирмата, като изпратените до третите лица писма съдържат трите имена и ЕГН на бившия служител (факт, който се признава в писменото становище на жалбоподателя, писмо от "Съни травел клуб" ЕООД). Според дружеството това се налага за защита интересите на фирмата с оглед дейността й - доставка и монтаж на системи за сигурност и охрана, както и с цел охраняване интересите и сигурността на клиентите чрез препятстване и ограничаване възможностите за злоупотреби от бивши служители. На основание събраните доказателства КЗЛД приема, че разпространяването на личните данни на Николов до различни юридически лица, с които "Майнинг" ООД като администратор на лични данни е в договорни отношения е неправомерно, тъй като не съответства на целите, за които тези данни са събрани. Поради това с решение № 5682 от 26.05.2010 г., предмет на оспорване в настоящото производство, Комисията за защита на личните данни, единодушно приема, че "Майнинг" ООД, гр. София като администратор на лични данни, осъществява нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД чрез разпространяване на лични данни на заинтересованата страна, което надхвърля целите, за които данните са събрани и налага на дружеството имуществена санкция в размер на 15 000.00 лв. (препис - извлечение от протокол № 19 от заседание на комисията, проведено на 26.05.2010 г. ). При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД срок за оспорване на решенията на комисията, от лице, чиито права са пряко засегнати от акта - жалбоподателят е лицето, за което е прието, че е извършило нарушение на ЗЗЛД и му е наложено наказание. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Оспореното решение е постановено от компетентният орган. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица. Спазени са и изискването за форма и административнопроизводствените правила - решението е постановено в писмена форма, след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). В частта, в която е установено нарушение при обработването на личните данни на заинтересованата страна, решението на Комисията за защита на личните данни е в съответствие и с материалноправните норми. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД жалбоподателят "Майнинг" ООД, гр. София има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. В разглежданата хипотеза съдът приема, че условията на цитираните разпоредби са нарушени. В случая данните на заинтересованата страна Николов са обработени от жалбоподателя - разпространени чрез изпращане по електронен път и по пощата (§ 1, т. 1 от ПЗР на ЗЗЛД) на юридически лица, с които дружеството е в договорни отношения във връзка с осъществявания предмет на дейност - доставка и монтаж на системи за сигурност и охрана, без да е налице нито едно от условията по чл. 4 от ЗЗЛД, разрешаващи това обработване. Възражението, че в случая са осъществени условията на чл. 4, т. 7 от ЗЗЛД и обработката на данните е необходима за защита на законните интереси на администратора на лични данни и на третите лица, на които данните са разкрити, е неоснователно. Дейността, извършвана от дружеството по доставка и монтаж на системи за сигурност и охрана може да се осъществява без рискове за накърняване интересите на администратора на лични данни и на лицата, с които е в договорни отношения, при въвеждане на подходящи мерки за легитимиране на служителите на дружеството пред неговите клиенти, без това да е свързано с обработка на лични данни и засягане правата на бившите служители. Ето защо обработването на личните данни на заинтересованата страна по избрания от администратора начин, не е насочено към охрана на законни интереси на "Майнинг" ООД, гр. София или на лицата, с които договаря. Това налага извода, че разпространението на личните данни на Николов е направено в отклонение от принципите на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, като правомерно събраните от администратора лични данни са обработени по начин, несъвместим с целите, за които са събрани (събирането е във връзка с възникналото между "Майнинг" ООД като работодател и Николов трудово правоотношение) и при надхвърляне целите на обработване. С това е нарушен принципът на пропорционалност, регламентиран в чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД. Ето защо като приема, че е налице нарушение на цитирания текст, административният орган постановява акт, който кореспондира със закона. В частта, в която се оспорва размера на наложената имуществена санкция жалбата е основателна. Размерът на санкцията е определен от комисията, без да са съобразени тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване (арг. от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН). С оглед тежестта на нарушението и обстоятелството, че същото е допуснато при опит да се защитят правата на трети лица, съдът намира, че размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален, като се наложи такава в минималния, предвиден в закона размер от 10 000.00 лв. (чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД). По този начин ще се постигне и целта на наказанието, което следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, а не създаване на икономически затруднения на лицето, извършило нарушение. По тези съображения решението на административния орган следва да бъде отменено в частта, в която е наложена имуществена санкция за сумата над 10 000.00 лв. В останалата част решението на комисията, както се посочи по-горе, е законосъобразно, поради което жалбата следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,