Решение № 27 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2821/2019 г.

ВКСIII гражданско отделение10.04.2020 г.докладчик Илияна Папазова

Диспозитив

ОТМЕНЯ въззивно решение № 29 от 28.02.2019 г. по в. гр. д. № 675/2018 г. на Апелативен съд П. и потвърденото с него решение № 993 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 2209/2015 г. на Окръжен съд Пловдив и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Кооперация "Д. -Д", ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], представлявана от председателя К. да заплати на А. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 28 695. 50 лв. /двадесет и осем хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и петдесет стотинки/, обезщетение за причинените му имуществени вреди от нереализиране на реколта от розов цвят за 2015 г., в собствените му ПИ с идентификатор 68080.56.170 и ПИ с идентификатор 68080.56.134, находящи се в землището на [населено място], м. "Гьоловете", което е в причинна връзка с извършеното на 15.04.2015 г. по възлагане на ответника от "Авио дизайн" ЕООД пръскане с препарат Акурат на обработвани от кооперацията масиви, засети с житни култури, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендираните 32 042. 34 лв., както и да заплати сумата от 629 лв. /шестстотин двадесет и девет лева/, претърпяна имуществена вреда от направени допълнителни три пръскания на същите розови насаждения, която е в причинна връзка с увреждането, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендираните 810 лв. ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения от А. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес] против "Д. -Д", ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], представлявана от председателя К. иск за заплащане на сумата от 4 200 лв., ведно със законната лихва, обезщетение за причинена имуществена вреда в размер на стойността на изцяло унищожени 600 бр. корена розови насаждения. ОСЪЖДА Кооперация "Д. -Д", ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], представлявана от председателя К. да заплати на А. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 1 908 лв. /хиляда деветстотин и осем лева/, направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска. ОСЪЖДА А. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Кооперация "Д. -Д", ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], представлявана от председателя К. сумата от 1 442 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и два лева/, направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 27 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2821/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение № 795 от 20.11.2019 г. по подадените две касационни жалби от А. Г. Ц. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. и от Кооперация "Д. -Д", представлявана от председателя К., чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 29 от 28.02.2019 г. по в. гр. д. № 675/2018 г. на Апелативен съд П., в частта, с която е потвърдено решение № 993 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 2209/2015 г. на Окръжен съд Пловдив като е осъдена Кооперация "Д. -Д" да му заплати сумата от 7 012 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи с нереализирана реколта от розов цвят за 2015 г., отглеждани в собствени на ищеца ПИ с идентификатор 68080.56.170 и ПИ с идентификатор 68080.56.134, находящи се в землището на [населено място], м. "Гьоловете", което е в причинна връзка с извършеното на 15.04.2015 г. по възлагане на ответника от "Авио дизайн" ЕООД пръскане с препарат Акурат на обработваните от кооперацията масиви, засети с житни култури, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2015 г., като е отхвърлен иска в останалата част до сумата от 26 394 лв., присъдена е сумата от 629 лв., представляваща претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в направени три допълнителни пръскания на розовите насаждения в гореописаните ПИ, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2015 г., като е отхвърлен иска в останалата част до пълния размер от 810 лв. и е отхвърлен иска за сумата от 4 200 лв., представляваща претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в стойността на изцяло унищожените 600 корена рози, засадени в същите ПИ, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2015 г. и са присъдени разноски. Искането на касатора Ц. е за отмяна на постановения въззивен акт в отхвърлителната му част и връщане на делото за ново разглеждане или решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове, съобразно заключението на вещото лице Л.. Претендира направените в настоящето производство разноски. Искането на касатора Кооперация "Д. -Д"е за отмяна на постановения въззивен акт в уважителната му част и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски, съобразно представен списък. Обжалването на въззивния акт е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос за задължението на съда да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, както и да се произнесе по изложените доводи, твърдения и възражения на страните, включително и като посочи в мотивите си доказателствата, въз основа на които приема даден факт от предмета на спора за установен. В съдебно заседание касаторът Ц. не се явява и не се представлява. Касаторът Кооперация "Д. -Д" се представлява от процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Желае въззивния акт да бъде потвърден в отхвърлителната му част и отменен в осъдителната, като въпросът бъде разрешен в тази част с отхвърляне на иска. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното: Следва да бъде споделена установената съдебна практика по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК, съгласно която въззивният съд следва да изложи мотиви към решението си, които да отразяват осъществената от него, в рамките на правомощията по чл. 269 ГПК, самостоятелна решаваща дейност на инстанция по същество; като обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, доводите на страните и се произнесе по спорния предмет, изложените защитни тези и наведени възражения. Във всички случаи, въззивният съд следва да посочи доказателствата, въз основа на които приема даден факт от предмета на спора за установен, съответно ако не възприема твърдян факт за установен, да посочи защо. По делото е установено, че ищецът е собственик на имоти с идентификационни номера 68080.56.170 /с площ от 11 646 кв. м. / и 68080.56.134 /с площ от 29 997 кв. м. /, находящи се в землището на [населено място], м. "Гьоловете", които са съседни и се обработват като блок, в който считано от 2006 г. отглежда рози. На 15.04.2015 г., по разпореждане на ответната кооперация, с мото делта планер, е извършено от трето лице пръскане с хербицид "Акурат" 60 ВГ на собствените на кооперацията житни култури. Последните са били в непосредствена близост до розовите масиви на ищеца, поради което в резултат на пръскането са увредени. Той твърди неправомерност на извършеното пръскане, причинило му имуществени вреди, поради което претендира обезщетение в общ размер на 37 053. 34 лв., включващи 32 042. 34 лв., стойност на унищожена реколта от описаните имоти /при очакван добив от 350 кг. от декар или 11 427. 15 кг. по 3. 53 лв. изкупна цена за килограм и след приспадане на получената цена от 8 295. 50 лв. от продадените 2 350 кг. рози/, 810 лв., стойност на извършени от него три допълнителни пръскания и 4 200 лв., стойност на изцяло унищожените 600 корена рози, всеки от които по 7 лв. Извършването на неправомерното действие /пръскане с хербицид върху розовите насаждения на ищеца/ от страна на ответника, е установено както следва: Първо с констатациите, съдържащи се в мотивите на Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 16.07.2015 г. на РП К., установяващи наличието на състава на деянието по чл. 216, ал. 6 НК /отказът е постановен, защото деянието се преследва с тъжба на пострадалия/. Второ, с протокол от 24.04.2015 г., изготвен от нарочно създадената от [община] четиричленна комисия за оглед на земеделските земи за установяване на причинените щети, която е взела проби, установяващи причиняването на увреждане. Трето, въз основа на огледа, извършен на 24.04.2015 г. от Областната дирекция на безопасност на храните П., констатациите от който са отразени в констативен протокол № 3697. Съгласно същия, следи от хербицида са налични в целия розов масив. Протоколът е оспорен, но доколкото се касае за Протокол за проби от растения за идентификация на употребени препарати за растителна защита, съставен от длъжностни лица при Агенцията за безопасност на храните, който е официален свидетелстващ документ, неговата доказателствена сила не е оборена по делото по надлежния ред на чл. 193, чл. 194, във вр. с чл. 193 ГПК. Четвърто, от извършен химически анализ в лаборатория "Фитолаб" [населено място] на взетите проби, установяващ наличие на активното вещество "метесулфорон-метил" /0. 13 мг/кг/, съставна част на хербицида Акурат 60 ВГ. Химичният анализ установява, че около 30% от листната маса на насажденията са с изменение в нормалния цвят, реколтата е компрометирана и има вероятност част от растенията да загинат. Пето, всички приети по делото заключения на допуснатите експерти приемат, че уврежданията по листната маса и спряното нарастване на цветоносните пъпки на отглежданите рози са в резултат от извършеното пръскане с хербицид. Вещите лица са извършили оглед и всички потвърждават факта, че масивът от трайни насаждения маслодайна роза на ищеца е заобиколен от земеделските земи /ниви/, засети с пшеница, собственост на ответника, поради което и розите са засегнати от осъщественото пръскане. Конкретно настъпилите увреждания, в резултат на пръскането с препарата Акурат 60 ВГ, са описани в заключението на вещото лице агроном инж. Б. /вж. стр. 330 и те са: "получена е фитотоксичност по насажденията на маслодайна роза". В тях е констатирана "промяна в оцветяването на листната маса, която пожълтява, цветните пъпки са закържавели и при допир лесно се откъсват от цветните дръжки, наблюдава се увяхване на връхните леторасли". Проявите на хибридната фитотоксичност са явни и срити. Явните са различни морфологични изменения и нарушения, забавен растеж, хлорози, некрози, малформации и др., а скритите са свързани с функционални нарушения в основни физиологични процеси като фотосинтеза, дишане, воден режим, ". Шесто, увреждането е установено и с гласни доказателства – показанията на свидетелката Р., която лично е присъствала при констатиране на последиците. Тя установява, че пръскането което е възложено от кооперацията е извършено по време, когато цветните пъпки на розите са били в процес на бутонизация. В резултат на увреждането, появилите се пъпки са били изгорени и са започнали да капят. Листната маса също е била засегната. До десетия ден всички листа са изсъхнали, а до двадесетия – растенията са били изцяло обезлистени. Възстановили са се едва през август-септември, но частично /една част е останала изсъхнала/ и не са имали филизи. Това е станало причина да са необходими три допълнителни пръскания с биостимулатор и листен тор. Напръсканите с хербицида растения не са дали реколта. Получената реколта е била 20% от обичайната. От 60 до 70% от растенията са били унищожени. Неокапалите пъпки са мутирали, техните растения са изсъхнали и са създавали проблеми при брането, защото са драскали и берачите не са искали да влизат в тези райони. Тези поражения се потвърждават и от свидетеля Т., който също е имал насаждения, пострадали от извършеното от кооперацията пръскане, както и с показанията на свидетелката В.. Въз основа на посочените доказателства, настоящият съдебен състав не кредитира част от показанията на свидетелите на ответната страна – И., Ц., осъществили пръскането с мото планер, както и свидетеля Кангрохов, който работи в ответното дружество. Същите, пред вид местоработата им са заинтересовани, а и установените от тях обстоятелства - че едва 20 % от растенията са били засегнати, при това тези, които са били в площта от 5-6 дка в южния край и засягането им е в резултат на киселинен дъжд, тъй като на 1. 07. те наблюдавали от високо, че всичко е зелено и е без поражения, са в противоречие с изброените писмени доказателства, както и с установеното с писмо с № 4555 от 11.02.2016 г. на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, филиал П., съгласно което на процесната дата 15.04.2015 г., в района на [населено място], не е валял дъжд, а е духал северен вятър със скорост 14 м/с. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд за основателност на иска, предвид установяване на предпоставките са уважаването му – противоправно действие /пръскане със забранен, съгласно разпоредбите на чл. 107, т. 3 от Закона за защита на растенията, препарат -хербицид върху розовите насаждения на ищеца/, което е извършено виновно от ответната страна и причинени вреди /описани по-горе/, които са в причинна връзка с деянието. От допуснати за установяване на размера, до който иска е основателен заключения на общо пет експертизи, въззивният съд е възприел това на вещото лице Б. /на стр. 396 от делото на ОС/, което "стъпва на базисни цени, а не на предполагаеми добиви, които могат да бъдат повлияни и от други фактори", присъждайки сумата от 7 012 лв. като адекватен паричен еквивалент на обема на причинените имуществени вреди, изразяващи се в нереализирана реколта за 2015 г., като се има пред вид, че през същата година ищецът е "реализирал определено количество розов цвят на стойност 8 296. 10 лв. " Съдът не е обсъждал нито едно от останалите заключения, както и не се е произнесъл по наведените в сезиращите го жалби доводи, касаещи приложимостта на Наредбата за базисните цени на трайните насаждания. Неизпълнението на задълженията му по чл. 236, ал. 2 ГПК налага отмяна на постановения въззивен акт. Поради липса от необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът касаещ размера, до който искът се явява основателен следва да бъде разреши от настоящата инстанция. Въпросът за приложимостта на Наредбата за базисните цени на трайните насаждания вече е разрешен в установената съдебна практика по повод разгледан спор, касаещ сходен на настоящия казус по гр. д. № 1308/2018 г. на ІІІ г. о., при участието на настоящият ответник. В същият, касационната инстанция вече е имала възможност да приеме, че при обезщетения, дължими на основание непозволено увреждане, няма законова делегация за нормиране на подлежащите на обезщетяване вреди и пропуснати ползи, поради което извън изрично посочените в чл. 1 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждания случаи /какъвто настоящият не е/, същата не намира приложение. Доколкото възприетото от въззивния съд последно заключение на вещото лице Б. /на стр. 392 изцяло е изготвено въз основа на цитираната Наредба, според настоящия съдебен състав, то следва да бъде изключено като релевантно за конкретната хипотеза. При наличието на различни заключения, които дават разнообразни варианти за изчисления, настоящият съдебен състав намира, че единственият обективен начин за определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца вреди под формата на пропусната полза от реализиране на отглежданата продукция от розови насаждения през процесната 2015 г. е въз основа на единно установените от всички приети заключения по делото данни относно средния добив на розов цвят за района. Тази информация е предоставена от Областна Дирекция "Земеделие" П. в цитирано от всички вещи лица писмо изх. № 017-ДИ-9.09.2016 г., съгласно което средният добив за 2015 г. за района на [населено място] и [населено място] е 321 кг/дка, а средната изкупна цена на розов цвят, според данните на Националния статистически институт, е 3. 57 лв. /кг. Пред вид обстоятелството, че за същата 2015 г., видно от фактура № 8/3.07.2015 г. ищецът е реализирал на пазара 2 350 кг. от собствения си масив, розов цвят на цена по 3. 53 лв., следва да се приеме, че това е релевантната цена, въз основа на която следва да се определя обезщетението, а не средната от 3. 57 лв. Въз основана на тези официално установени за района и конкретно за ищеца данни, стойност на неговата унищожена реколта възлиза на 28 695. 50 лв., изчислени както следва: засетите от него площи от 32 645 кв. м. х 321 кг. /дка среден добив = 10 479 кг. х 3. 53 лв. /кг. = 36 991 лв., от които следва да се приспаднат получените от него по фактура № 8/3.07.2015 г. – 8 295. 50 лв. Следва да се присъди и сумата 629 лв., стойност на извършено от ищеца трикратно допълнително пръскане за преодоляване негативното влияние на хербицидния ефект, извършването на което е установено с гласни доказателства. При липса на представени документи от ищеца за реално вложените средства, следва да се съобразят трите приети заключения /на вещите лица Б., М. и А. /, които са приблизително единодушни, че с оглед цените на необходимите за пръскане торове, то стойността на единично пръскане е около 270 лв. Последната заявена претенция, за присъждане на сумата от 4 200 лв., стойност на изцяло погинали 600 корени рози, следва да се отхвърли като недоказана, пред вид всички заключения на вещите лица, според които – пред вид отлично положените от ищеца своевременни грижи, не се установяват данни за изцяло унищожени розови насаждения, които да са в причинна връзка с извършеното от ответника 15.04.2015 г. пръскане. С оглед изхода на спора, направеното искане, съдържащо се в отговора на касационната жалба за присъждане на направените в производството пред касационната инстанция разноски и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на касатора, при съобразяване, че е уважен иска в размер на 80% от заявената претенция /уважен е за 29 324 лв. при претендирани 37 052 лв. /, следва да бъдат присъдени 1 908 лв. от установените като реално извършени разноски в размер на 2 385 лв., от които 985 лв. държавна такса и 1 400 лв., платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ от 30.04.2019 г. /стр. 50/, в който сумата е посочена като заплатена в брой. Съответно, на ответната страна, с оглед направеното искане, следва да се присъдят разноски съобразно представения списък и отхвърлената част от иска или 1 442 лв. /20% от 7 213 лв. / Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1