Решение № 211 от 12.4.2025 г. на ВКС по г.д. № 20258002100414/2025 г.

Производството е с правно основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Д. М. Н. от [населено място] молба за отмяна с вх. № 279534 от 24.09.2024г. на влязлото в сила решение от 25.06.2024г. по в.гр.д. № 4035/2021г. на Софийски градски съд поради противоречието му с друго решение от 24.08.2018г. по в.гр.д.№ 13016/2017г.на Софийски градски съд, което твърди, че е постановено за същото искане и на същото основание. В съдебно заседание молителят, чрез процесуалния представител адвокат Т. поддържа молбата си и желае да бъде уважена. Представя писмени бележки, в които излага тезата си, че макар двете решения да са постанови между различни страни, фактическата обстановка, правното основание, наведените твърдения и възражения, както и събраните доказателства са идентични. Решението по в.гр.д. № 4035/2021г. на СГС противоречи на по-ранно постановеното решение по в.гр.д.№ 13016/2017г.на СГС, поради което следва да бъде отменено. Становището на ответната страна П. В. К. от [населено място], изразено чрез процесуалния представител адвокат М. и поддържано в съдебно заседание е за неоснователност на молбата. Счита, че освен страните, са различни и основанията на двата иска. Липсва и противоречие между диспозитивите на постановените съдебни актове. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна помощ от 21.11.2024г., в чл.8 от който е посочено, че „хонорарът е изплатен изцяло в брой към датата на сключване“ на договора. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл.ГПК е специално извънинстанционно производство, което се прилага относно влезли в сила съдебни решения само при наличие на някое от изчерпателно посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, което за да е налице - съгласно приетото в т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС – се изисква обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, като е възможна липса на пълен обективен идентитет, ако се установи, че са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В случая, обаче, не е налице изискуемият се субективен идентитет. Страните по гр.д.№ 4035/2021г. на СГС са: П. В. К. и Д. М. Н., а по в.гр.д.№ 13016/2017г.на СГС: В. В. и „Компас Дивелъпмент“ЕООД. Не е налице и обективен идентитет, защото правното основание на спора по гр.д.№ 4035/2021г. на СГС е чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, а по гр.д.№ 13016/2017г.на СГС – чл.286, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД./ С влезлият в сила съдебен акт гр.д.№ 4035/2021г. на СГС е осъден Д. М. Н. да заплати на П. В. К. сума от 1 640евро, платена на 15.01.2016г. при начална липса на основание, ведно със законната лихва, а с по-рано постановеното решение по в.гр.д.№ 13016/2017г.на СГС е осъден В. В. да заплати на „Компас Дивелъпмент“ЕООД сумата от 1 637.50евро, представляваща възнаграж-дение по договор за посредничество от 27.11.2015г., ведно със законната лихва и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 34.18 евро за периода от 19.02.2016г. до 3.05.2016г./ В случая противоречие между така посочените две съдебни решения няма, защото те не се отнасят до един и същи спорен предмет, съответно не го установяват различно, доколкото диспозитивите им са различни и те не установяват различие относно съществуването или несъществуването на конкретно субективно право. Както е посочено и в мотивите на горецитираното Тълкувателно решение „законът изисква противоречие между решенията, т.е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения“, а в случая предметът на единия диспозитив имплицитно не се включва в предмета на другия. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 1 000лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното, като счита, че не е налице посоченото от молителя основание за отмяна, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение