Решение № 4026 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15798/2013 г.

Решение № 4026 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15798/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Минка Петкова Иванова, от гр. Пловдив, срещу решение № 2149 от 11.10.2013 г. по адм. д. № 1167/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, II отделение, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, по съществото на спора, с което обжалвания административен акт да бъде отменен. Ответникът - Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив, с писмен отговор, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2149 от 11.10.2013 г. по адм. д. № 1167/2013 г., Административен съд - гр. Пловдив, II отделение, VII състав, е отхвърлил жалбата на Минка Петкова Иванова, от гр. Пловдив, срещу решение № 83 от 8.03.2013 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № К - 36207 от 7.06.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, гр. Пловдив. Прието е, че не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3, предложение 3 КСО. Съдебният акт не страда от визираните в разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания, каквито оплаквания са наведени в касационната жалба. По първоначалното дело е било безспорно установено, че разпореждане № К - 36207 от 7.06.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, гр. Пловдив, е влязъл в сила, стабилен административен акт, тъй като жалбата на Иванова по чл. 117 КСО до директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив, е била просрочена, а отказът на Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив, да я разгледа, обективиран в писмо изх. № К 36207#3 от 13.07.2010 г., е потвърден с определение от 29.11.2010 г. по адм. д. № 1480/2010 г. по описа на Административен съд, гр. Пловдив. Това определение е постановено в производство по чл. 88, ал. 3 АПК и е окончателно. Решение № 216 от 29.07.2010 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив, с което е отказано възстановяване на пропуснатия срок за обжалване, също е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. С жалба вх. № К - 36207#9 от 11.02.2013 г. Иванова е инициирала пред директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив, производство по чл. 40, ал. 3, предложение 3 КСО срещу разпореждане № К - 36207 от 7.06.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, гр. Пловдив. Позовала се е на договор за управление от 01.01.2010 г., по силата на който за периода от 1.01.2010 г. до 20.05.2010 г., функцията на управител на ЕТ "Цветелина - Минка Иванова" е изпълнявана от баща й Петко Минчев Николов. Освен това била подала коригираща декларация относно допуснатата грешка за деклариран осигурителен доход и внесени осигурителни вноски за периода на бременност и раждане. Съгласно чл. 40, ал. 3 КСО, доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., която е действала през процесния период, паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 4 КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ. В конкретния случай, разпореждане № К - 36207 от 7.06.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, гр. Пловдив, не съдържа отказ за изплащане на обезщетение, а с него се изисква от Иванова да възстанови изплатено парично обезщетение за бременност и раждане за периода 4.01.2010 г. до 25.03.2010 г. Това е достатъчно да се приеме, че в случая не е приложима хипотезата на чл. 40, ал. 3, предложение трето КСО, тъй като тя предвижда по същество едно възобновяване на административното производство само при отказ за отпускане на обезщетение. За пълнота на изложението и с оглед на наведените касационни оплаквания следва да се съобрази, че разпоредбата на чл. 40, ал. 3, предложение 3 КСО визира само нови или допълнителни доказателства. Тъй като посочения текст, както бе отразено по-горе в тези мотиви, регламентира възобновяване на административното производство по влязъл в сила административен акт, то относно тези доказателства несъмнено следва да се имат предвид изискванията, посочени в чл. 99, т. 2 АПК. Следователно новите обстоятелства или новите писмени доказателства, които са от съществено значение за издаването на акта, трябва да не са могли да бъдат известни на страната в административното производство при решаването на въпроса от административния орган. Това не може да се каже за договора от 1.01.2010 г., по който Иванова е страна. Същият не е представен при извършената в периода 29.04.2010 г. до 5.05.2010 г., от финансов ревизор на ТП на НОИ, гр. Пловдив, проверка във фирмата на Едноличния търговец. Освен това, видно от съдържанието му, с този договор се възлага на Петко Минчев Николов, баща на жалбоподателката, да управлява и представлява фирмата й за периода 01.01.2010 г. - 20.05.2010 г. Описаните в договора функции съвпадат с тези на прокуриста (търговски управител), регламентирани в чл. 21 - 25 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 21, ал. 1, предложение 3 ТЗ, упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста. Тази законова форма в случая не е спазена, което означава, че прокура не е била учредена. Освен това представеният значително по-късно договор от 1.01.2010 г. буди съмнения за доказателство, създадено с оглед производството по възобновяване. Казаното се отнася и до извършеното по време на ревизията корегиране на данните за осигуряване за процесния период. Заявлението до ТД на НАП, гр. Пловдив, е от 3.05.2010 г. и е входирано на 5.05.2010 г. Така изложената фактическа обстановка правилно е била преценена от решаващия състав на Административен съд - гр. Пловдив, който е стигнал до обоснования извод, че преразглеждане на спора вече не може да се извърши, тъй като не са налице предпоставките на чл. 40, ал. 3, предложение 3 КСО във връзка с чл. 99 АПК. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция в полза на ответника се присъждат разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,