Решение № 3248 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13162/2009 г.

Решение № 3248 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13162/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Пламен Иванов Михайлов в качеството му на ЕТ "ПИМ-Пламен Михайлов", със седалище в с. Звъничево, срещу решение № 1149 от 11.08.2009 г., постановено по адм. дело № 2147/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 800212 от 03.09.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 752 от 15.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на едноличния търговец не е признато право на данъчен кредит в размер на 14092,30 лв. и са начислени лихви за забава 1997,11 лв. за данъчните периоди от 01.07.2007 до 31.10.2007 г. Касаторът поддържа в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил доводите му за нищожност на атакувания ревизионен акт, тъй като за ревизираните периоди на едноличния търговец е издаден и влязъл в сила акт за прихващане или възстановяване. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е бил ревизионен акт № 800212 от 03.09.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 752 от 15.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на едноличния търговец не е признат данъчен кредит в размер на 14092,30 лв. и са начислени лихви за забава 1997,11 лв. за данъчните периоди от 01.07.2007 до 31.10.2007 г. За да отхвърли жалбата на ЕТ "ПИМ-Пламен Михайлов", съдът е приел, че е налице валиден ревизионен акт, издаден от орган по приходите, който притежава материална компетентност за това, както и че правилно ревизията е проведена по общия ред за установяване на данъчни задължения, а не по реда на чл. 133 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В мотивите на решението, съдът подробно в търсене на приложимото право за реда по който търговеца може да получи заплатения от него ДДС в отделните държави- членки на ЕС, е обсъдил освен разпоредбите на националното законодателство за възникване на правото на данъчен кредит така и приложимите разпоредби на Осма директива 79/1072/ЕИО и е стигнал до обоснования извод, че правилно ревизиращите органи в случая са отказали признаването му. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено след анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на административното и съдебното производство и при законосъобразни правни изводи. Спорът между страните по делото (предвид очертаният в рамките на касационната жалба) е правен и се отнася до валидността на ревизионния акт, с оглед обстоятелството, че за същите данъчни периоди на ЕТ "ПИМ-Пламен Михайлов" е издаден акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 2706 от 12.12.2007 г. от орган по приходите в ТД на НАП - Пазарджик. Неоснователни са оплакванията на касатора във връзка с неправилното приложение на чл. 129, ал. 3, чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, тъй като цитираният АПВ относно процесните данъчни периоди е влязъл в сила след изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, (в сила от 19.12.2007 г.). Съгласно новата редакция на тази разпоредба, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът за прихващане или възстановяване е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. С посоченото изменение е създадена възможност чрез ревизия по общия ред да бъдат установявани данъчни задължения, независимо, че за същите има издаден преди това акт за прихващане или възстановяване. В конкретния случая актът за прихващане или възстановяване е влязъл в сила след посоченото законодателно изменение, т. е. към този момент той не е придобил силата на стабилен административен акт, поради което правилно ревизията, започнала със Заповед № 800212 от 17.04.2008 г., е проведена по общия ред, и следователно ревизионният акт е издаден от компетентен органи не е нищожен така като се подържа от касатора. Гореизложеното е в съответствие с последната практика на Върховния административен съд, според която актовете за прихващане или възстановяване подлежат на изменение по специалния ред на чл. 133 и сл. от ДОПК, единствено ако са влезли в сила до изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (ДВ, бр. 108 от 2007 г.). По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. При този изход от спора и по аргумент на чл. 161. ал. 1 от ДОПК на ответника не следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение предвид присъждането им от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение