Решение № 295 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 393/2008 г.

Решение № 295 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 393/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК. Образувано е по молба на Ю. А. М. от гр. П. с искане за отмяна на влязлото в сила решение от 17.12.2007 г. по гр. д. № 23/2007 г. на Великотърновски апелативен съд. С решението е оставено в сила решение по гр. д. № 919/2006 г. на Плевенски ОС, с което е отменено решение на ПРС по гр. д. № 580/2006 г. и е постановено друго по съществото на спора, с което са отхвърлени предявените от молителя искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ като неоснователни. Молителят поддържа, че е налице основание по чл. 231, ал. 1 б. "а" ГПК за отмяна на решението, тъй като е открил предизвестие изх. № 211/30.12.2005 г. издадено от О. "Х" с. С., адресирано до него и връчено му на 30.12.2005 г., с което го предизвестяват, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ след изтичане на едномесечен срок. Този документ не е бил представен като доказателство по делото и е от значение за правилното решаване на спора. Молбата е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 231, ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) е налице когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за делото. Обстоятелството по връчване на предизвестие не е ново за страната, тъй като предизвестието й е връчено и този факт е бил известен на двете страни по делото. На осъществяването му се е позовал работодателя при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Писменото доказателство не е новооткрито. То е съществувало по време висящността на спора и при полагане на грижата за добре водене на процеса страната е могла да го представи. Данни за него са били отразени и в изходящият дневник на работодателя, където то е изведено с поставяне на пореден номер и дата. На последно място фактът, който то установява, е ирелевантен за законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като ако срокът на предизвестието не е изтекъл, работодателят дължи парично обезщетение за това. Отправянето на предизвестие не е елемент от фактическия съставна основанието за прекратяване на правоотношението - по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ поради намаляване обема на работата, поради което е неотносим към неговата законосъобразност, при обсъждане на която следва да се установи дали е било налице действително намаляване обема на работата. Молбата като неоснователна следва да се остави без уважение. По изложените съображения тричленен състав на IV г. о на Върховният касационен съд