Решение № 5541 от 29.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Стругова срещу решение 1670/17.10.202022 г., постановено по адм. д. 335/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград (АС-Благоевград). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Оплакванията относно наличие на лично отношение към жалбоподателката, което тя заявява в открито съдебно заседание не е наведено като твърдение в касационната жалба, в първоначалната жалба до АС-Благоевград и не е обсъждано от първата инстанция, поради което и при липса на посочено касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК не е възможно да бъде обсъждано от настоящата инстанция. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което се отменят оспорените Заповед РД-11-00-832/28.03.2022 г. и Заповед 61/29.03.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (АЗ). Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, писмена защита и пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание, в които са развити и аргументи относно незаконосъобразността на административния акт и допуснатите при издаването му нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира заплащане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на Агенцията по заетостта оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и пледоария по същество на спора. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 1670/17.10.202022 г., постановено по адм. д. 335/2022 г. по описа на АС-Благоевград е отхвърлена жалбата на М. Стругова против Заповед РД-11-00-832/28.03.2022 г. на изпълнителния директор на АЗ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и Заповед 61/29.03.2022 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 108, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността директор на Дирекция Бюро по труда - Гоце Делчев (ДБТ - Гоце Делчев) без предизвестие, считано от датата на връчване на Заповед РД-11-00-832/28.03.2022 г. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и след коректен анализ на същите е достигнал до правно обосновани изводи. Правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в изискуемата форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Правилни и обосновани са изводите на съда, че събраните по делото доказателства установяват извършването на част от описаните в заповедта деяния, представляващи неизпълнение на служебните задължения на държавния служител и неспазване на етичните правила, квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл. Дисциплинарната процедура е проведена при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 93 - чл. 96 от ЗДСл и уволнителната заповед е издадена в сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. При налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" са отчетени тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината, цялостното служебно поведение на държавния служител. Съдът правилно е приел, че събраният доказателствен материал по дисциплинарната преписка и представените в хода на съдебното производство доказателства потвърждават описаната в дисциплинарната заповед фактическа обстановка. Неоснователно е възражението в касационната жалба за противоречие на изводите на съда относно спазването на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Доводите на М. Стругова, че проведеното изслушване на 16.03.2022 г. е формално не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, които са обсъдени задълбочено от първата инстанция. Действително на един и същи ден (16.03.2022 г.) е проведено изслушването на държавната служителка от Дисциплинарния съвет на Агенцията по заетостта, изготвено е предложението за налагане на дисциплинарно наказание и дисциплинарнонаказващият орган е изслушал М. Стругова, но тя е представила писмени обяснения, от които е видно, че е напълно запозната с обстоятелствата, които са предмет на установяване в дисциплинарното производство и не е възразила, че не са й представи събраните доказателства или, че има нужда от допълнителен срок да се запознае с тях. Двете изслушвания пред дисциплинарноразследващия и дисциплинарнонаказващият орган са проведени отделно и в предвидената от закона последователност, а това, че са били на един и същи ден не опорочава процедурата, както се твърди в касационната жалба. Оплакванията в касационната жалба за други нарушения, допуснати в дисциплинарното производство, които незаконосъобразно са пренебрегнати от първата инстанция, също се явяват неоснователни. АС.Благоевград е обсъдил същите възражения относно необходимостта от подпис на държавния от необходимостта от подпис на държавния служител, срещу когото се провежда дисциплинарното производство върху протокола от заседанието на дисциплинарния съвети, както и относно уведомяването му за образуването на дисциплинарното производство и насрочване на първото заседание на дисциплинарния съвет. В случая решаващият съд правилно е приел за установено, че е образувано дисциплинарно производство със заповед от 29.09.2-21 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, за която жалбоподателката е уведомена и са й поискани писмени обяснения. В този смисъл не е възможно да се обоснове извод, че посочените в касационната жалба процедурни нарушения на Правилата за работа на дисциплинарния съвет представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са състояние да променят резултата от производството. Следва изрично да бъде посочено, че изслушването пред дисциплинарния съвет по реда на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл е необходима (по преценка на този съвет), а не задължителна фаза на дисциплинарното производство, каквато е изслушването пред дисциплинарнонаказващият орган, за която няма спор, че е проведена. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото относно извършваните фиктивни регистрации на лица като безработни в Бюрото по труда-Гоце Делчев, както и служебните задължения на М. Стругова, за да приеме за установено, че са извършени дисциплинарните нарушения, описани в атакуваната пред него заповед. Липсата на достъп до конкретна информационна система не е основание да се приеме, че като ръководител на службата не е имала възможност да упражнява контрол върху изпълнението на възложените на администрацията функции. Доводите в касационната жалба, че обичайно поставената при атестиране на изпълнението на длъжността й годишна оценка изпълнението отговаря на изискванията опровергава констатациите за извършени нарушения на служебните й задължения, не е възможно да бъдат споделени. Двете процедури по атестиране и дисциплинарното производство са различни и при тяхното провеждане е възможно да бъдат събрани различни доказателства, като приключването на едната от тях не предопределя изхода на другата по отношение начина на изпълнение на служебните задължения, които са проверявани от различна гледна точка. Допълнително следва да бъде посочено, че в първоначалната жалба са изложени твърдения за поставена и друга оценка, а именно неприемливо изпълнение , които не са обсъждани от първата инстанция поради липсата им на връзка с дисциплинарното производство, но са в противоречие с доводите в касационната жалба. При спазване на съдопроизводствените правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи, противно на доводите в касационната жалба. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Допуснатите нарушения са напълно ясно описани и са подведени към съответните състави на дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл. Противно на изложеното в касационната жалба не е допуснато нарушение на при формиране на извода относно вината на държавния служител. Изрично трябва да бъде посочено, че органът по назначаването е приложил критериите по чл. 91, ал. 1 ЗДСл при определяне на дисциплинарното наказание, в резултат на което при правилно оценена тежест на нарушенията и в съответствие с преследваната от закона цел е наложил обжалваното дисциплинарно наказание. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не е налице посоченото в касационната жалба основание за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат определени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение