Решение № 6608 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2012 г.

Решение № 6608 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването против решение № 287/9.01.2012 г. по адм. дело № 15558/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменена негова заповед № РД-12-15/09.11.2010 г., съдържаща отказ за признаване на професионална квалификация "лекар по дентална медицина", придобита в "Тредска държавна медицинска академия на федералното агентство по здравеопазване и социално развитие" на Георгий Давидович Демурашвили- гражданин на Руската федерация и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Ответната страна Георгий Давидович Демурашвили оспорва жалбата като неоснователна. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за частично основателна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, шесто отделение приема оспорената заповед за незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила- на заявителя, чиято професионална квалификация е счетена за несъответна на българските нормативни изисквания, не са предложени компенсаторните мерки по чл. 30 вр. чл. 29, ал. 1 ЗППК-приравнителен стаж или изпит за признаване на правоспособност. Решението в частта за отмяна на заповедта е правилно, а в частта за връщане на административната преписка за нова произнасяне е неправилно. Заявителят е гражданин на трета държава, който е придобил професионална квалификация по регулирана медицинска професия в трета държава. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗППК в редакцията ДВ, бр. 98/2010 г. в сила от 14.12.2010 г., законът не се прилага за гражданите на трети държави, които са придобили професионални квалификации по регулирани медицински професии в трети държави. Нормата не е била в сила към датата на издаване на оспорения административен акт- 9.11.2010 г., към който момент се преценява материалноправната му законосъобразност. С приемането на тази специална норма, отпада действието на закона спрямо лица като заявителя и липсва правно основание за произнасяне от административния орган, поради което неправилно преписката му е върната, в която част обжалваното решение следва да бъде отменено. Административният орган по признаване приема в мотивите на оспорената заповед, че заявителят е лице по чл. 8, ал. 2 ЗППК, чиято професионална квалификация за упражняване на регулирана професия е придобита в държава, с която Република България има сключен международен договор за или включващ клаузи за взаимно признаване на професионална квалификация по тази професия, при договорените условия. За такъв органът посочва сключеното между правителствата на НРБ и СССР Споразумение за еквивалентността на документите за образование, научните степени и звания, издавани или присъждани в НРБ и СССР, в сила от 21.03.1972 г. Лицата по чл. 8, ал. 2 прилагат към заявлението за признаване документите по чл. 77, ал. 2, т. 4 ЗППК- достатъчно доказателства, че квалификацията им съответства на нормативните изисквания в РБ за придобиване на същата професионална квалификация. Тези лица ползват правата на граждани на трети държави, придобили професионална квалификация в държава членка. За тях е приложима общата система за признаване на професионална квалификация, вкл. и нормите на чл. 30 вр. чл. 29 ЗППК, въвеждащи компенсаторните мерки, както впрочем и транспонираният с тях чл. 14, § 1 и 4 от директива 2005/36/ЕО, с което стават задължителни за държавата членка, респ. за органите за признаване на професионални квалификации. Предлагането на тези мерки е задължително когато квалификацията на заявителя е счетена за съществено несъответна на българските нормативни изисквания- чл. 83, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 ЗППК. Като е постановил отказ за признаване на професионална квалификация без да е предложил компенсаторните мерки, органът по признаването е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е издал незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от тричленния състав на ВАС, VI отделение и решението в тази част следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,