Решение № 11520 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10534/2010 г.

Решение № 11520 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10534/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. министъра на образованието, младежта и науката чрез процесуалния си представител срещу решение № 2243/05.07.2010 г., постановено по адм. дело № 3573/2010 г., по описа на Административен съд София град. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. Ответницата по касационната жалба е оспорила същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение съдът е отменил решение № 06-00-85/16.04.2010 г. на зам. министъра на образованието, младежта и науката, с което е отказано признаване на придобитото от Михаела Жекова Делчева висше образование по специалността "Икономика" на образователно - квалификационна степен "бакалавър" от Международния славянски институт, Москва, и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при съобразяване с указанията, дадени с решението. Съдът е приел, че не е налице посоченото в оспореното решение основание за отказа, след като издадената от Международния славянски институт, Москва, диплома не е приета за неавтентична и пред съда също не е оспорена истинността й. Не са налице и другите фактически и правни основания за постановяване на отказ за признаване на висше образования по чл. 12, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от наредбата. Мотивите на административния орган за провеждане на обучението в поделение на територията на страната не са доказани и са относими към друг вид процедура по наредбата. Не е установено да е открито поделение на Международния славянски институт на територията на страната, което да е издало дипломата, поради което посоченото основание за отказ в решението на зам. министъра не е налице, а от друга страна не е извършена преценка за допустимостта на дистанционно обучение, извършвано от посочения институт, с оглед изискванията на чл. 42, ал. 11 ЗВО. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалноправните норми на Закона за висшето образование и Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (наредбата). Административният орган е посочил като фактическо основание за издаване на оспорения акт, че място на провеждане на обучението е Република България. Като правно основание са посочени чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО и чл. 2 от наредбата. Нормата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата регламентира хипотеза на отказ за признаване на висше образование, когато след извършване на проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование, а § 4, ал. 1 от Закона за висшето образование разпорежда, че чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Следователно налице е противоречие между фактическото и правно основание за издаване на административния акт. В административното и съдебното производство не е установено висшето училище да не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Според заявеното от жалбоподателката обучението й е проведено дистанционно, а провеждането на дистанционно обучение от чуждестранно висше училище на територията на страната ни не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведение в противоречие с изискванията на ЗВО и само по себе си не обективира нарушение на правилото на § 4, ал. 1 от ЗВО - дистанционната форма на обучение предполага, че ученикът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като съществуващата дистанция се компенсира с технологични средства и поради това придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционно обучение, през който период жалбоподателката се е намирала на територията на страната ни, не съставлява нарушение на забраната по § 4, ал. 1 ДР на ЗВО. Ето защо посочените в административния акт фактически и правни основания за отказа не са налице. Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни (чл. 42, ал. 10 ЗВО), а дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон (чл. 42, ал. 11 ЗВО). Зам. министърът на образованието младежта и науката не е установил какви са утвърдените държавни изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация чрез дистанционно обучение. Не е установено дали Международният славянски институт, Москва, е висше учебно заведение, създадено и функциониращо по законоустановения ред в Руската федерация и по какъв начин (в каква форма) е било проведено обучението на Михаела Жекова Делчева и съответства ли този начин на обучение на установените правила и изисквания. В административния акт не са изложени съображения обосноваващи отказа за признаване на висшето образование на Делчева поради проведено дистанционно обучение в чуждестранно висше училище. Ето защо изводите на Административния съд за неправилност на оспорения административен акт са законосъобразни и обосновани. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при липса на своевременно отправено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, в полза на Михаела Жекова Делчева следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящата инстенция, в размер на 500.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение