Решение № 8136 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5301/2021 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от АПК. Образувано по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя д-р И. Иванов, чрез юрк. Д. Лефтерова за отмяна на решение 306 от 12.01.2021 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело 2140/2020 г., с което е оставено в сила решение 7921 от 12.12.2019 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 6100/2019 г. В искането са посочени основанията по чл. 239, т. 1 и 4 от АПК. Като нови писмени доказателства и нови обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото и които при решаването му не са били известни на страната се сочат решение по дело С-279/09 на СЕС и определение на Съда на публичната служба по дело F-55/08, както и обстоятелството, че Електроразпределение север АД е разполагало с юрисконсулти, за които не е съществувала пречка да осъществят защитата му. Основанието по чл. 239, т. 4 АПК е обосновано с твърдения, че са налице множество решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, с които КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетения в по-нисък размер - решение 599/01.02.2018 г. по адм. дело 10934/2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение 3483/11.03.2019 г. по адм. дело 3824/2018 г. на ВАС, с което КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение в размер на 396 лева, както и решение 7132/28.11.2017 г. по адм. дело 6799/2017 г. на АССГ, частично отменено с решение 7873/27.05.2019 г. по адм. дело 1343/2018 г. на ВАС, с което КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение в размер на 300 лева. Посочено е и решение 1349/31.01.2019 г. по адм. дело 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, с което е отменено решение 5064 от 27.07.2018г. на АССГ по адм.дело 6455/2017 г. и искът за обезщетение в размер на 1 356 лева е отхвърлен. Според искателя решение 1349 от 31.01.2019г. на ВАС и решението на ВАС по адм. дело 2140/20 г., чиято отмяна се иска в настоящото производство, са две окончателни съдебни решения, които разрешават по различен начин идентични случаи. Изложени са и подробни съображения за неправилност на влезлите в сила съдебните актове с искане за отмяната им по реда на извънредния способ. Претендират се разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Д. Димитрова от Адвокатско дружество Величков, Желязков и партньори оспорва искането за отмяна и моли да се остави без уважение, като поддържа представения писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от страна по делото и в сроковете по чл. 240, ал.1, т. 1 и 4 АПК. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С решение 306 от 12.01.2021 г. по адм. дело 2140/2020 г. Върховният административен съд, трето отделение е оставил в сила първоинстанционното решение на Административен съд, София град по адм. дело 6100/2019 г., с което КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение север АД общо 2 712 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление НП-204/30.01.2015 г. представляващи направените от дружеството разноски във връзка с обжалването му пред Районен съд Русе и Административен съд - Русе. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Имат се предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към приключването на устните състезания в последната инстанция по същество, но не са били известни на страната и които съдът не е взел предвид, но чието съществуване е от значение за решаването на спора. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които ако бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. Изложеното в молбата за отмяна на КЕВР не попада в хипотезата на цитираната правна норма. Решение от 22 декември 2010г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не е ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Решенията на Съда на ЕС постановени по преюдициални запитвания, са източник на правото и могат да бъдат приложени с оглед съдебната практика, която създават по тълкуване на общностни правни норми и на тях следва да съответстват правните норми на националното законодателство, но не представляват основания за отмяна на влезли в сила решения на националния съд по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Твърдението на КЕВР, основано на цитираното решение на Съда на ЕС, че дружеството е могло да осъществи защитата си чрез юрисконсулти, е приложимо и относимо при осъществяване на инстанционен съдебен контрол по подобни казуси като съдебна практика, но е неотносимо към основанията за отмяна на влязли в сила решения. (В този смисъл и решение 7525/22.06.2021 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия по адм. дело 4132/2021 г.). По аналогични съображения следва да се приеме, че не представляват новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и сочените от искателя определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба и решение по дело С-2/08 на Съда на ЕС. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Между съдебните решения, чиято отмяна се иска и посочените в искането съдебни актове не е налице тъждество в предмета на делото. Предмет на адм. дело 2140/20 г. по описа на Върховния административен съд и адм. дело 6100/19 г. на АССГ е иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-204/30.01.2015 г. Предмет на адм. дело 12433/2018 г. на ВАС и адм. дело 6455/2017 г. на АССГ е иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди във връзка с обжалването на друго наказателно постановление НП-202 от 30.01.2015г. Само пълното тъждество в субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни актове представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Съдебната практика, формирана по искове за обезщетение между същите страни, по принцип не е основание за прилагане на извънинстанционния способ за отмяна на влезли в сила решения. Останалите доводи на КЕВР се отнасят до правилността на атакуваните съдебни актове, която е предмет на касационното обжалване по чл. 208 и сл. АПК, не и на производството по чл. 237 и сл. АПК. По изложените съображения искането за отмяна следва да се отхвърли, като на ответника в настоящото производство следва да се присъдят разноски за адвокатска защита в размер на 600 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,