Решение № 3216 от 27.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Мараджиев от гр. Стамболийски, чрез представител по пълномощие адв. К. Давчев от Адвокатска колегия Пловдив против Решение 471/27.04.2022 год., постановено по административно дело 290/2022 год. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тези доводи е заявено, че в производството по продължаване на срока на съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, а и в съдебното обжалване са събрани доказателства, относно наличието на основателна причина за издаване на исканото разрешение. Твърди се, че ангажираните писмени и гласни доказателства удостоверяват факта, че касаторът е едноличен собственик и управител на три търговски дружества, които развиват мащабна търговска дейност, от която генерират големи обороти, което е свързано с постоянно закупуване на материали, суровини, получаване на пари в брой, както и внасяне и теглене на големи парични суми от фирмените банкови сметки. Така описаните и доказани фактически обстоятелства, мотивират касатора да приеме наличието на основателна причина за самоохрана, която обосновава необходимостта от продължаване на срока на съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. В съответствие с тези доводи е заявено искане за отмяна на оспореното съдебно решение и решаване на спора по същество. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител адв. Давчев поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, като формулира искане за отмяна на оспорения съдебен акт и присъждане на разноски. Ответникът Началникът на РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт И. Пенкова представя писмено становище, в което оспорва касационната жалба и формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът Началникът на РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив се явява лично и заявява твърдение, че оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, като при постановяване на съдебния акт, първоинстанционният съд е изследвал всички обстоятелства и факти. С оглед на това заявява искане за оставяне в сила първоинстанционното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по повод жалба от Р. Мараджиев срещу Заповед УРИ 333д-12-06/06.01.2022 год. на началник на Районно управление Стамболийски при ОДМВР Пловдив, с която, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отказано издаване на разрешение за продължаване срока на съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на Р. Мараджиев от гр. Стамболийски. Въз основа на фактите по делото, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, установявайки от правна страна, че актът е издаден от компетентен административен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия. Установено е, че административният акт съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел, че оспорената заповед е постановена в съответствие с относимите материалноправни норми. При формирането на този правен извод, съдът се е позовал на посочената от жалбоподателя причина за исканото разрешително, а именно нуждата от самоохрана, поради боравенето му със значителни суми пари в брой и притеснение, че може да бъде извършено посегателство върху него или семейството му. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел недоказаност на необходимостта от защита срещу посегателства върху личността или имуществото на жалбоподателя. В съответствие с този извод, съдът е приел, за законосъобразен постановения отказ, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, доколкото същите са установени от първоинстанционния съд след анализ на събраните относими и допустими доказателствени средства, като фактическата обстановка се споделя от касационната инстанция, която по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимост от повторното им възпроизвеждане. Видно от оспорената заповед, административният орган е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ обосновава извод, съгласно който, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В съответствие с горното, за да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от събраните по делото доказателства, той не е сторил това. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са представени доказателства, установяващи необходимостта от притежаване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и не е доказана обоснованата необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Така формираните изводи съответстват на законовите разпоредби, доколкото в случая липсва елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Настоящият касационен състав приема за несъстоятелно възражението на касационния жалбоподател, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, тъй като се притеснява за личния си живот и здраве, предвид значителните парични средства, които твърди че пренася за нуждите на търговската му дейност. Така заявените твърдения не обосновават реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. По отношение на тези възражения следва да се има предвид и обстоятелството, че ако работата му изисква притежаване и носене на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него трудова дейност. Доколкото жалбоподателя е посочил необходимост от самоотбрана, именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. От ангажираните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства не се установява наличието на причина, която налага използването на оръжие за самоотбрана. Твърдението на Р. Мараджиев, че оръжието му е необходимо за охрана на паричните средства, генерирани от търговската дейност на представляваните и управлявани от него три търговски дружества, не кореспондират със законовите изисквания за притежаване на лично късо огнестрелно оръжие за граждански цели - самоотбрана. Позоваването на мотив за осигуряване на превантивни мерки за защита не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да придобие огнестрелно оръжие за самоотбрана. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на релевантните за основанието твърдения, подкрепени с доказателства на молителя. В допълнение на горното следва да се има предвид, че доколкото целта, която се преследва посредством поисканото разрешение охрана на паричните средства, генерирани от търговската дейност на касатора, реферира към наличие на служебни, а не граждански цели. Въпросните служебни цели охрана на паричните средства обективно биха могли да бъдат постигнати и посредством реда и условията, регламентирани в Закона за частната охранителна дейност. По отношение твърдението на касатора за наличната необходимост, обективирана с получаване на значителни по размер суми в брой, както и внасяне и теглене на големи парични суми от фирмените банкови сметки, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, която указва, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. За целите на настоящото производство следва да се има предвид и обстоятелството, че съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Част от законоустановените предпоставки са и тези, свързани с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. Съгласно трайната съдебна практика в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай от ангажираните писмени и гласни доказателства не се доказва заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. Предвид така развитите мотиви, оспореният отказ на Началника на РУ - Стамболийски е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направеното искане, в полза на ОДМВР - Пловдив следва да бъде присъдена сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,