Решение № 12626 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6229/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас , чрез процесуален представител юриск. В. Стойкова срещу решение 2187/02.04.2024 г., постановено по адм. дело 10898/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което по оспорване на Бесте Партнърс ЕООД е отменено решение към митническа декларация с MRN 20BG001008019398R9/14.04.2020 г. с рег. 32-197212/26.05.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас , с което не е призната декларираната митническа стойност на внесена от Канада стока употребяван пътнически автомобил-катастрофирал; марка: MAZDA , модел 6, шаси JM1GJ1V59F1219032, определена е нова такава стойност чрез увеличение и са установени за доплащане задължения за мито в размер на 697,53 лв. и ДДС в размер на 1534,57 лв., ведно с лихви за забава върху посочените държавни вземания. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, както и при неправилна преценка на събраните доказателства, което сочи и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е изложена фактическата обстановка по правния спор и е направен извод, че съдът неправилно е тълкувал относимите разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс) за прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност и в тази връзка счита, че с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Твърди се, че предвид липсата на допълнително представени доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена и с оглед резултата от извършената проверка по линия на международното сътрудничество, при която е установено, че при износа на процесния автомобил пред канадските митнически власти е декларирана цена, надвишаваща декларираната пред митническите органи такава, то обосновано с оспореното решение е определена новата митническа стойност. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно. В представено по делото становище от юриск. В. Стойкова се поддържа подадената касационна жалба, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Бесте Партнърс ЕООД - гр. София, чрез адв. Г. Горанов в депозирани по делото писмено становище и бележки, я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: След подробно изложение на фактическите установявания в хода на административното производство и анализ на доказателствата по делото, включително и тези, представени в хода на съдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото, първоинстанционният съд е приел, че решението на митническия орган, посочено по горе, е издадено от компетентен орган в необходимата писмена форма и са посочени правните и фактическите основания за издаването му, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Прието е в обжалваното решение, че по силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т.е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. След анализ и на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Митническия кодекс и процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение), съдът е посочил, че митническите органи не са се справили с доказателствената тежест да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват определения нов размер на митническата стойност на внесената стока. В случая според съда обстоятелствата, на които митническите органи основават съмненията си, в това число писмо на канадските митнически власти, липсата на доказателства за извършено плащане, както и на възложената и изготвена оценка, са в противоречие с наличните и представени от дружеството доказателства - платежно нареждане от 09.01.2020г., представените към МД оценителски доклад от 16.04.2020 г. за определяне на справедливата пазарна стойност на въпросния лек автомобил /л.88 от делото/, както и доклад на застрахователя за оценка на щетите на автомобила. Изложил е мотиви, че в предоставената от канадските митнически власти информация за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на процесния внос, не е видна точната дата на износ и в тази връзка не се изключва възможността, същият да е осъществен преди закупуването на автомобила. С оглед претърпяното пътнотранспортно произшествие, щетите по който са прогнозно оценени от застрахователя на стойност 14 815.97 CAD (канадски долари), пълна щета, е изложил и мотиви, че има възможност стойността му да е редуцирана към датата на закупуването му от дружеството. По отношение на възложената и изготвена в хода на административното производство оценка с рег. 32-103649/17.03.2023 г., първоинстанционният съд е установил, че същата е извършена по снимков материал. В тази връзка е счел, че щетите по един автомобил не винаги могат да се установят при сравнение на снимков материал, какъвто метод е използван при определяне на стойността на процесния автомобил, доколкото може да не засягат външни детайли, които са видни на снимката, а двигател, ходова част и др. детайли, които са свързани с възможността му да се движи и се отразяват значително на цената му. С така изложените мотиви първоинстанционният съд е направил краен извод, че митническото решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона и същото е отменено. Обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат. Първоинстанционният съд правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за допълнително заплащане задължение за мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение, относно стока, внесена от Канада употребяван пътнически автомобил; марка: MAZDA , модел 6, шаси JM1GJ1V59F1219032 . Достигнатите от съда изводи, че митническият орган не е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение не се споделят от настоящия касационен състав, но изложените в тази връзка мотиви в оспореното решение не променят изводите по приложението на материалния закон. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения в декларираната договорна стойност на стоката в размер на 2 200 лв. е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Канада съгласно Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. От данните, събрани в хода на извършената проверка по линия на международното сътрудничество е установено, че за автомобила е подадена износна декларация, с декларирана митническа стойност от 4 790 CAD. В тази връзка в хода на административното производство е назначено изготвянето на експертна оценка на процесното превозно средство, от заключението по която е установено, че към 14.04.2020 г. средната пазарна стойност на автомобила е в размер на 12 111,42 лв. с ДДС. Предвид установените данни за автомобил с идентични характеристики и наличието на противоречиви данни относно стойността на автомобила, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. В този случай на основание чл. 74, § 1 от Митническия кодекс остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и § 3 от същия кодекс, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Методът по цитирания чл. 74, § 3 се прилага, когато митническата стойност на стоките не може да се определи по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2 и предвижда, че когато основният метод е този на договорната стойност, то вторичните методи се прилагат, когато основният метод не може да се приложи, но когато и последният не намира приложение за конкретния случай, то митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, които съответстват на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава Трета Стойност на стоките за митнически цели от Митническия кодекс. Това означава, че, когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки, т. е. митническият орган е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, § 1 от Митническия кодекс. В случая, в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс е констатирана липса на информация за периода от 14.01.2020 г. до 14.04.2020 г. за внос на идентични/сходни стоки, както и липса на данни относими за приложението на методите по § 2, б. в и б. г , не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. По делото не са представени и доказателства относно извършените справки. В мотивите на оспорения административен акт е посочено в какво се състои прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, но незаконосъобразно митническият орган е приел, че изготвената оценка на превозното средство представлява налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение. Такива не представляват и данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В този смисъл са решения по адм. дела 6738/2023 г., 9207/2023 г., 2148/2024 г. и др. на настоящия касационен състав. Определената в оспорения акт митническа стойност в размер на 9 175,32 лева, при дадена експертна оценка в размер на 12 111,42 лв., не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно употребявани , катастрофирали или с повреди и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. дела C-46/16 и C-1/18). В този смисъл, незаконосъобразно и при липса на изложени мотиви, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, тъй като решението е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 780 лева, представляващи платено по банков път възнаграждение за защита от един адвокат. Неоснователно е направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед обема на осъществената защита от процесуалния представител на Бесте Партнърс ЕООД. Направено е искане от ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 780 лв., представляващо платено по банков път възнаграждение за защита от един адвокат. Предвид изхода на делото следва да се присъди поисканата сума, за която са налице доказателства за плащане. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение