Решение № 493 от 8.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2176/2008 г.

Решение № 493 от 8.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2176/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. Б., гр. Е., срещу въззивно решение от 12.12.2007 г. по гр.д. № 394/07 г. на Ямболския окръжен съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според жалбоподателката съдът незаконосъобразно е приел, че тя не е изключителен собственик на делбения имот, поради придобиването му по давност. Изводът е направен без да са обсъдени събраните по делото доказателства всестранно и в тяхната взаимосвързаност. Гласните доказателства не са преценени в съответствие с чл. 136 ГПК и е отдадено прекалено голямо значение на предварителния договор от 18.10.2005 г. Ответниците по касация Р. П. Н., И. Н. П., П. Н. А., С. И. П., П. И. Б. оспорват жалбата като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното: С атакуваното решение Ямболският окръжен съд е оставил в сила решение от 12.07.2007 г. по гр.д. № 14/2007 г. на Елховския районен съд, с което е допусната делба на недвижим имот - дворно място в с. Т., заедно с построените в него жилищна сграда и допълнителна постройка при квоти: за Р. Н. /18, за С. П. и П. И. по 3/18, и за С. Б., И. П. и П. А. по 2/18 ид.ч. и е отменен нотариален акт № 71/2005 г. на нотариус с район на действие РС- Елхово на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на общия наследодател п, починал през 1999 г. като Р. Н. е негова дъщеря, С. П. и П. И. - негови внуци - деца на сина му И. Б., поч.1993 г., С. Б., И. П. и П. А. - наследници на сина му Н. Б., поч. 1995 г., като първата е съпруга на Н. Б. Общият наследодател е бил собственик на процесното дворно място и построените в него жилищна и допълнителна постройки. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на С. Б., че е придобила по давност идеалните части на останалите сънаследници, тъй като не е установила да е демонстрирала промяна в намерението си да свои целия имот за себе си, въпреки, че го е обитавала в определен период. Изводът е направен както въз основа на обсъдените гласни доказателства, така и въз основа на приет по делото предварителен договор за покупко-продажба на делбения имот, сключен от жалбоподателката лично и в качеството и на пълномощник на останалите сънаследници. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, които да са се отразили върху правилността на решението. Въззвиният съд е обсъдил всички писмени и гласни доказателства, установяващи релевантни за спора факти, и е направил съответстващ извод, че С. Б. не е доказала, че е придобила по давност процесния имот, поради което и съставеният констативен нотариален акт № 71/2005 г. не я легитимира като едноличен собственик на имота. Тя не е установила, че за период от 10 години е владяла явно и непрекъснато целия имот като свой, в т.ч. идеалните части на останалите сънаследници. Съсобствеността върху имота е настъпила по силата на наследствено правоприемство, поради което следва да е налице промяна в намерението на владелеца (interversio possesionis) за частите на останалите сънаследници, която да им е демонстрирана. Не е установено намерение за своене и на техните части, на което те да не са се противопоставяли. Във връзка с твърдяното от жалбоподателката придобивно основание, изключващо правото на собственост на останалите съделители, въззивният съд е извършил подробен анализ както на свидетелските показания по реда на чл. 136 ГПК (отм.), така и на приетите писмени доказателства. В съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 144 ГПК (отм.) е извършена преценка и на неоспорения предварителен договор за покупко-продажба на имота, който жалбоподателката е сключила с трети лица по отношение на процесния имот, действайки лично и като пълномощник на останалите съсобственици е продала имота на трети лица. Ето защо е обоснован изводът на въззивния съд, че този документ установява, жалбоподателката да е зачитала правата на останалите сънаследници в съсобствеността и да е действала като техен пълномощник, а не като изключителен собственик на имота. С оглед изложеното решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация Р. Н. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № 7* от 14.09.2009 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г.о.