Решение № 11781 от 8.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4492/2018 г.

Решение № 11781 от 8.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4492/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници" гр. София, чрез процесуалния му представител юрисконсулт А. Малева, против решение № 252 от 19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 501/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № 324 от 10.02.2017 г., с която на Д. Георгиева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства, поради което неправилно е приел, че в заповедта не се съдържа описание на конкретни действия и бездействия на държавната служителка, които нарушават нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническия служител, съответно уронващи престижа на службата. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и да бъде потвърдена заповедта за уволнение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Алтернативно, при постановяване на решение за оставяне в сила на съдебното решение на Административен съд - Бургас се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответната страна – Д. Георгиева, чрез пълномощника си адв. Лялев, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба, подадена от Д. Георгиева, против заповед № 324 от 10.02.2017 г., издадена от директора на Агенция "Митници", с която на жалбоподателката, в качеството й на държавен служител -старши митнически инспектор в Митница – Бургас, с ранг III старши, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение, за дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. От представените по делото доказателства, които подробно е обсъдил, съдът вярно е установил фактите по спора. Приел е за установено, а и по това не се спори, че жалбоподателката има качеството на държавен служител - митнически инспектор в МП - Бургас. Приел е, че дисциплинарното производство е започнало, във връзка с докладна записка, подадена от ръководителя на Инспектората на Агенция "Митници" № 32-348927 от 13.12.2016 г., съдържаща данни за извършени дисциплинарни нарушения на поименно изброените петнадесет държавни служители, между които и жалбоподателката, като въз основа на същите, със заповед № ЗАМ-1249 от 14.12.2016 г. 32-349989 директорът на Агенция "Митници", на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл е назначил дисциплинарен съвет, който да образува дисциплинарни дела срещу цитираните служители, за извършени нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. В докладната записка е посочено, че служителката е с повдигнато обвинение, което е описано и по отношение нея първоначално е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", в последствие изменена в "домашен арест". Изразено е становище, че това съставлява нарушение на т. 2, 3, 4, 6, 12, 13, и 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, във вр. с чл. 2, ал. 1, 2, 3, 5, чл. 5, ал. 2, чл. 8 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и на подробно сочени пунктове от съответните длъжностни характеристики, връчени на държавния служител, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 1 и 5 от ЗДЛСл. Още преди постъпване на докладната записка, със заявление от 4.11.2016 г. адвокат Ангелова, представляваща към него момент жалбоподателката, директорът на Агенция "Митници" е бил уведомен, че на 3.11.2016 г., Георгиева е привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 55/2016 г. по описа на Следствения отдел при СП. Препис от постановлението е приложено по делото, като от същото е установено, че жалбоподателката е привлечена като обвиняема за извършено престъпление от общ характер по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), а именно, че в периода от края на м. септември 2015 г. до 1.11.2016 г., в село Лесово, в качеството си на длъжностно лице - старши митнически инспектор е участвала в организирана престъпна група, с цел да върши в страната престъпления по чл. 301 и 302 от НК, с посочените петнадесет участници и други неустановени лица, като групата е създадена с користна цел. Съдът е установил от протокол от 22.12.2016 г. на дисциплинарния съвет по дисциплинарно дело № 6/2016 г., че същият е взел решение да се изиска от СП допълнителна информация, с цел събиране на допълнителни данни за извършените от служителите конкретни деяния, с оглед всестранно, пълно и точно изясняване на обстоятелствата по дисциплинарното производство. В отговор, с писмо № 32-148-49 от 18.01.2017 г. СП е изпратила материали от досъдебното производство. Дисциплинарният съвет е провел второ заседание на 24.01.2017 г., в което е потвърдил първото си установяване, че Д. Георгиева е привлечена като обвиняема за описаното по-горе престъпление, чрез участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел и при описаното вече участие и че й е взета мярка за неотклонение "домашен арест". Дисциплинарният съвет е изразил мнение, че с описаното Георгиева е нарушила вече цитираните текстове от Етичните кодекси на служителите в митниците и на държавните служители и задълженията по длъжностните си характеристики, които са и връчвани периодично и е предложил да се наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. С докладна записка от 26.01.2017 г. председателят на дисциплинарния съвет е изпратил на дисциплинарно-наказващия орган протоколите от проведените заседания. Жалбоподателката се е запознала с тази докладна записка, както и е поканена да се запознае с материалите, събрани в дисциплинарното производство и да даде обяснения, по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. На 7.02.2017 г. същата е изслушана от дисциплинарнонаказващия орган и се е запознала с материалите, което е оформено с протокол, подписан от жалбоподателката. На 8.02.2017 г. Георгиева е депозирала и писмено обяснение, в което е отрекла да е участвала в организирана престъпна група и да е искала или получавала подкупи. На 10.02.2017 г. е издадена оспорената заповед, в която като фактическо основание е посочено, че във връзка с проведена на МП Лесово специализирана операция под ръководството на СП, в медиите е изнесена информация за задържани митнически служители, при което е поискана информация от СП за кои митнически служители от Митница Бургас са предприети действия във въпросната операция, има ли привлечени като обвиняеми, по кои от текстовете на НК и какви мерки за неотклонение са взети. Съгласно получената информация по ДП № 55/2015 г., пр. пр. № 534/2015 г. по описа на СП са привлечени петнадесет служители на Митница Бургас. Видно от постановление за привличане на обвиняем Д. Георгиева в периода от края на м. септември 2015 г. до 1.11.2016 г., в качеството си на длъжностно лице е участвала в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат в страната престъпления по чл. 301 и 302 от НК и й е наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 3000 лв. Въз основа на събраните доказателства, дисциплинарно наказващия орган от правна страна е приел, че действително държавната служителка е участвала в организирана престъпна група, в посочения период, състав и цели, като с това е нарушила цитираните в заповедта разпоредби от Кодексите за поведение на митническите служители и тези в държавната администрация и не е изпълнила служебните си задължения, регламентирани в изброените пунктове от длъжностните характеристики. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма по чл. 97 от ЗДСл., при спазване на процедурата по чл. 96 от ЗДСл. и спазено изискване за изслушване на държавния служител по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Също така е приел, че са спазени и сроковете по чл. 94 от ЗДСл., като в тази връзка е обсъдил момента на откриване на нарушението и ползваните от служителката отпуски, през което време сроковете не текат на основание чл. 94, ал. 3 от ЗДСл. Подробните мотиви на Административен съд - Бургас в тази част, се споделят от настоящата инстанция, а и не се оспорват. Съдът е счел, че при постановяването на заповедта са допуснати нарушения на материалния закон, тъй като в заповедта като нарушение е посочено, че в медиите е изнесена информация за задържани митнически служители при акция на СП, повдигнато е обвинение за извършено престъпление и е взета мярка за неотклонение. Наказателното производство обаче не е приключило, а други факти за укоримо с оглед посочените като нарушени норми на чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците, чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, и нормите от Кодексите за етично поведение, които се сочи че са нарушени и които съдържат общи, абстрактни правила за поведение, не са събрани в дисциплинарното и в съдебното производство. От данните в досъдебното производство не може да се направи категоричен извод за участие на Георгиева в престъпна група. До влизане в сила на осъдителна присъда, при презумпция на невиновност не може да бъде ангажирана отговорността на служителката за участие в организирана престъпна група, за участниците в която се предполага, че чрез корупционно поведение упражняват държавната си служба. Оспорената заповед не съдържа описание на конкретни действия и бездействия на жалбоподателката, осъществяващи нарушения на служебните задължения и на етичните правила и уронващи престижа на службата. Специализираната операция, медийните публикации, които я правят обществено достояние са факти извън волята на служителката. Освен това основан само на предположение е изводът, че служителката е извършител на престъпление. Това предположение при презумпцията за невиновност в нарушение на основни принципи на правото. По изложените съображения, първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед. Постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обосновани, с оглед доказателствата по делото и съобразени с нормите на материалния закон са изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради допуснато нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК. Правилно съдът е приел, че като изпълнително деяние на приетото за извършено от Георгиева нарушение на служебните задължения и на изискванията на нормите за етично поведение е посочен само фактът, че на същата в резултат на проведена специализирана акция е повдигнато обвинение и е наложена мярка за неотклонение. Дисциплинарнонаказващия орган е приел съпричастност на служителката в извършване на престъпление - участие в организирана престъпна група, без наказателното производство, което е образувано, да е приключило с влязла в сила присъди, което е в грубо нарушение на презумпцията за невиновност, прогласена от чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 16 от Наказателнопроцесуалния кодекс и чл. 6, ал. 2 от ЕКПЧОС, ратифицирана без резерви от България през 1992 г., чиито норми се ползват с примат над вътрешното право. Привличането като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения и на правилата на етичните кодекси, както се твърди в касационната жалба. Подобно твърдение означава игнориране на презумпцията за невиновност, което не съответства на основните принципи на правото. По аналогични съображения не може да се възприеме и твърдението в касационната жалба, че огласяването на специализираната акция на прокуратурата и привличането като обвиняема на жалбоподателката уронва престижа на службата и на Митница –Бургас. Административният орган не е установил конкретно поведение, което да бъде свързано с неизпълнение на конкретни служебни задължения или етични правила, за да бъде квалифицирано като нарушение на същите. Дисциплинарният съвет не е извършил самостоятелно изследване на конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват нарушение на служебни задължения или етичните правила за поведение. Твърденията за нарушение на сочените норми следва да бъде обосновано с несъмнено установени конкретни фактически действия или бездействия, което не е извършено от дисциплинарния съвет, съответно от дисциплинарнонаказващия орган, поради което възражението в касационната жалба, че дейността на дисциплинарния съвет е законосъобразна и нарушенията са установени не може да бъде споделено. Преди всичко, нарушение на служебната дисциплина осъществено чрез фактически действия по начина, описан в касационната жалба, довели и до уронване на престижа на администрацията, не са посочени нито в заповедта за образуване на дисциплинарно производство, нито в предложението на дисциплинарния съвет и установяванията му, нито фигурират като фактическо основание в издадената заповед за уволнение. С касационната жалба се прави опит да се мотивира заповедта, както и да се докаже извършено дисциплинарно наказуемо поведение което е недопустимо. Като последица от липсата на твърдение и на доказване на конкретни действия или бездействия на служителката, следва да бъде отхвърлено и възражението в касационната жалба, че чрез огласените от медиите данни за проведената операция на Митнически пункт – Лесово е осъществено и уронване на престижа на митническата администрация и загуба на доверие в работата на нейните служители като цяло. В обобщение правилен е изводът на съда, че заповедта не съдържа посочване на конкретни фактически и правни основания за налагане на наказанието, както и че не е надлежно установено поведение, нарушаващо служебни задължения и норми на етичните кодекси. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 89, ал. 4 от ЗДСл държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянието може да бъде основание и за търсене на друг вид отговорност. В случая обаче, при неприключило наказателно производство и признаване на лицето за виновно с влязла в сила присъда, административният орган е приел, че служителката е извършила престъплението, за което е привлечена като обвиняема, което е прието и за дисциплинарно нарушение, което е в нарушение на конституционните и законови норми. Постановеното решение е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски и с оглед изхода на делото такива не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,