Решение № 6486 от 16.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Стара Загора, подадена чрез процесуален представител Д. Вълчева, против Решение 29/02.02.2023 г., постановено по административно дело 717/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С оспореното решение, по жалба на Н. Деянова е обявена нищожността на Решение 919 по протокол 22/25.05.2017 г. на Общински съвет Стара Загора, с което е одобрен проект за ПУП изменение на план за регулация и план за застрояване за новообразуваните имоти от територията на [жк], гр. Стара Загора, в частта му относно имот с идентификатор 68858.501.87, за който са отредени УПИ I-87 и УПИ IX-87 в кв. 685. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Вълчева по изложените в нея съображения, претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника. Ответната страна, Н. Деянова се представлява от адвокат И. Димитров, който оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор и защита. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебният състав на Административен съд Стара Загора е прогласил за нищожно решението на общинския съвет, в оспорената му част, позовавайки се на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Развил е и допълнителни мотиви, обуславящи крайния му извод, за наличие на съществени пороци в обективираната от органа воля, обуславящи неяснота относно съдържанието и правните последици на акта. Възприетите от първостепенния съд правни изводи са правилни и обосновани, поради което се споделят от настоящата инстанция. Административният акт, в частта относно посочения по-горе имот, се явява втори по ред, постановен след като с влязло в сила съдебно решение е отменен предходен акт и преписката е върната за ново произнасяне на органа. От събраните по делото писмени доказателства и от приетото заключение от съдебно техническа експертиза е установено, че Н. Деянова е собственик на неурегулиран имот, включен в териториалния и предметния обхват на одобрения с оспореното решение проект на ПУП изменение на ПР и ПЗ за новообразувани имоти в [жк], гр. Стара Загора. С Решение 8536/23.06.2014 г., постановено по административно дело 16793/2013 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено предходно Решение 1335/18.10.2011 г. на Общински съвет - Стара Загора за одобряване на ПУП - ПР и ПЗ, в частта му относно процесния имот, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в отменената част. В мотивите на съдебното решение е прието, че административният акт страда от съществени недостатъци, тъй като от съдържанието му не става ясно по какъв ред и на какво основание е одобрен планът за имота на оспорващата, което възпрепятства възможността за осъществяване на съдебен контрол. От заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно техническата експертиза е установено, че ПУП - ПР и ПЗ, одобрен с Решение 1335 по Протокол 60/18.10.2011 г. и ПУП - изменение на ПР и ПЗ, одобрен с Решение 919 по Протокол 22/25.05.2017 г. на Общински съвет - Стара Загора, имат един и същи териториален обхват, като по отношение на процесния имот второто решение на общинския съвет представлява първо урегулиране, а не изменение на устройствения план или повторно урегулиране на вече урегулиран имот. Административен съд Стара Загора правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, която налага прогласяване нищожността на всеки акт или действие на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда. Тази възможност може да се използва, когато след влизане в сила на съдебното решение, административният орган издаде нов административен акт или извърши действие, които са в пряко противоречие със съдебното решение, както е в случая. Посоченото съдебно решение на Върховния административен съд се ползва със сила на присъдено нещо между страните и неговото конститутивно действие е следвало да се зачете от административния орган, на когото преписката е била върната за ново произнасяне при съобразяване с мотивите в решението. Вместо това, органът без да се съобрази с влезлия в сила съдебен акт, е включил процесния имот в последващо изменение на плана едва през 2017 г., наред с други имоти в [жк], като не е изпълнил задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона и не се е произнесъл в съответния срок, както и не е обективирал волеизявление в указания смисъл, което е следвало да бъде отделно за този имот. Освен това, административният орган при повторното си произнасяне, отново не е посочил приложимото правно основание и ред за урегулиране на имота, които не могат да бъдат еднозначно установени и от останалите съдържащи се в преписката документи, както правилно е приел съдът, за което е изложил подробни и аргументирани мотиви, които се споделят и не е необходимо да се повтарят. Действително е налице неяснота относно съдържанието и правните последици на оспорения административен акт, в частта му относно процесния имот не е ясно дали се касае за изменение на плана на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ или за първо урегулиране на основание чл. 16 или чл. 17 ЗУТ. Този порок, съчетан с директното противоречие посредством неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение, обосновава хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК по отношение на акта в оспорената му част, поради което правилно е прогласен за нищожен. С оглед изложените мотиви, настоящият състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон, както и е обосновано, доколкото релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства и въз основа на същите са изведени мотивирани и логически издържани правни изводи. Решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в доказан размер от 800 лева за платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, което е под законоустановения минимум съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,