Решение № 9943 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10358/2010 г.

Решение № 9943 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10358/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 50 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (ЗОВВООС, отм., в редакцията му към издаване на обжалваните индивидуални административни актове - ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г.). Образувано е по касационна жалба на "Чистота - Искър" ЕООД, гр. София, против решение от 12.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1094/2007 г. по описа на Софийския градски съд (СГС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на СГС, е прогласил за нищожно решение № 12-ДО-287-00/01.10.2002 г. и разрешение № 12-ДО-287/02.10.2002 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите, гр. София (РИОСВ), с които на "Чистота - Искър" ЕООД, гр. София (Чистота-Искър), се разрешава да извършва дейности по управление на отпадъци на обект депо "Суходол", на площадка с местонахождение София област, район "Овча купел", гр. София, кв. "Суходол", пл. № 918/95, в частта относно битовите отпадъци, поради нарушение на установената в чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗОВВООС (отм.) материална компетентност и е отменил същото решение и разрешение на директора на РИОСВ - гр. София, в останалата им част като незаконосъобразни. Недоволно от решението, Чистота-Искър, го обжалва. Счита същото за неправилно и необосновано поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Ответната страна - директорът на РИОСВ - София, не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - Георги Симеонов Горанов, също не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - Юридическо лице с нестопанска цел - Сдружение "Клуб за защита интересите на населението" (Сдружение/то), чрез председателя му Васил Василев, оспорва касационната жалба. Прокурорът дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе фактическата обстановка, приета за установена от СГС. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срок от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Правото на оспорване на актовете, съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, е предоставено на гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта или за които той поражда задължения. Производството по обжалване на решение № 12-ДО-287-00/01.10.2002 г. и издаденото въз основа на него разрешение № 12-ДО-287/02.10.2002 г. на директора на РИОСВ е започнало по жалба вх. № 29621/12.11.2002 г. в СГС, на ответника в настоящото производство Георги Горанов, в качеството му на председател на Инициативен комитет на жителите от кв. Суходол, Иваняне, Филиповци, Мало Бучино, Горна баня и Люлин. Било е образувано а. д. № 2995/2002 г. по описа на СГС, което е прекратено с определение на съда от 21.01.2003 г. Прието е от състава на СГС, че обжалваното решение на директора на РИОСВ, издаден на основание ЗОВВООС, не е от категорията индивидуални административни актове по смисъла на чл. 2 от Закона за административното производство (ЗАП - отм.). Определението е било обжалвано от Горанов в посоченото му качество и с определение № 4794/17.05.2003 г., постановено по а. д. № 2747/2003 г. по описа на ВАС, то е отменено. ВАС е приел, че посоченият извод на СГС е неправилен. В указанията, дадени на СГС съществува и това, да се изясни в какво процесуално качество е подадена жалбата от адв. Георги Горанов - на пълномощник; на председател на Инициативен комитет от жителите от споменатите селища или на физическо лице. С молба, нерегистрирана в съда, датирана от последния на 26.01.2004 г. (л. 39 от адм. д. 2955/2002 г.) той е заявил, че е подал жалбата в качеството си на физическо лице. Вероятно поради липсата на тази молба към 27.01.2004 г. по делото, с протоколно определение от посочената дата (л. 41), съставът на СГС е задължил жалбоподателя да представи в срок доказателства за характера на инициативния комитет, чийто председател е Горанов: какъв правен субект е, по ТЗ ли е регистриран или по ЗЗД с оглед преценката на активната легитимация по жалбата. В изпълнение на това определение, на 12.02.2004 г. Горанов е подал отново молба, с която е заявил, че подадената от него жалба е в качеството му на председател на Инициативния комитет, създаден на основание чл. 44 от Конституцията на РБ. Заявил е също, че самият той живее в кв. Суходол и се явява заинтересован на основание чл. 21, ал. 1 от ЗАП. На 01.12.2004 г. той е подал нова молба, с която е представил на СГС удостоверение за настоящ негов адрес в гр. София, кв. Суходол, ул. "Дъб" № 7. В самото "Удостоверение за настоящ адрес", приложено на л. 57 от адм. д. № 2955/2002 г., не е посочена в графа 9 "дата на записване", датата на записване на заявения настоящ адрес от попълнилия го. Въпреки наличието на подпис в графата "Подпис на дл. лице" и печат на общинската администрация на район "Овча купел", Суходол, удостоверението не е заведено със съответен входящ номер и дата от тази администрация на обозначеното за това място в бланката. Постановеното по делото решение от 02.06.2006 г. е било обжалвано от Чистота-Искър. С решение № 7469/11.07.2007 г., по а. д. № 11598/2006 г. по описа на ВАС то е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Отново е дадено указание съдът да изясни процесуалната легитимация на Горанов, като на последния се дадат и задължителни указания за представянето на доказателства в тази насока. По новообразуваното а. д. № 1094/2007 г. на СГС, на 25.09.2007 г. отново е подадена молба от Горанов. С нея той за пореден път уточнява, че "жалбата му е подадена в качеството на физическо лице, като е представил удостоверение за настоящ адрес". Делото е решено като е прието от СГС, че жалбата, подписана от Горанов е подадена в качеството му на физическо лице, с настоящ адрес в кв. Суходол, което обуславя правния му интерес от отмяна на оспорените административни актове. Против същите актове е подадена жалба във ВАС вх. № 4375/15.04.2005 г. от Сдружението, некоректно посочено като "Граждански клуб "Защита на интересите на населението". С определение № 4366/16.05.2005 г. производството по образуваното пред ВАС а. д. № 4341/2005 г. е прекратено и производството е изпратено по подсъдност на СГС. По жалбата там е образувано а. д. № 1867/2005 г., производството по което е прекратено и делото е съединено за общо разглеждане с а. д. № 2955/2002 г. по описа на същия съд. Видно от изявлението на Васил Василев, представляващ Сдружението, направено в съдебно заседание от 13.12.2005 г. по а. д. № 2955/2002 г. (л. 73 от делото), с жалбата се претендира нищожност на оспорените административни актове. Самото Сдружение, видно от представеното по а. д. № 4341/2005 г. удостоверение на СГС от 25.04.2005 г. по ф. д. № 7164/2003 г., е било регистрирано с решение от 08.07.2003 г. Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенцията), е ратифицирана в България със закон, приет от 39-то НС на 2.10.2003 г. (ДВ, бр. 91 от 14.10.2003 г.), и е в сила от 16.03.2004 г. При горните факти, установени по делото, настоящият състав счита, че обжалваното решение на СГС се явява недопустимо, като постановено по жалби на лица, непритежаващи процесуалното право на жалба против оспорените административни актове. По посочената причина то следва да бъде обезсилено по следните съображения: След излагането на различни становища относно качеството, в което Горанов е подал жалбата против актовете на директора на РИОСВ, последното му уточнение е, че това е станало в качеството му на заинтересовано лице по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗАП (отм. - "Жалби могат да подават заинтересуваните граждани и организации") - като физическо лице, което живее в кв. Суходол. За установяване на последното обстоятелство е представил описаното удостоверение за настоящ адрес. Настоящият състав счита, че дори да се приеме, че оспорените административни актове по принцип засягат негативно правата и законните интереси на гражданите, живеещи в кв. Суходол на гр. София, Горанов не е доказал правния си интерес за обжалването им към момента на подаване на жалба вх. № 29621/12.11.2002 г. в СГС. Съгласно чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР, редакция към датата на подаване на жалбата), "Настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава". Той е трябвало да установи по делото, че настоящият му адрес е в този квартал (т. е. че той пребивава там) към датата на подаване на жалбата му в съда в срока за обжалване на административните актове. С представеното и приложено на л. 57 от адм. д. № 2955/2002 г. удостоверение за настоящ адрес, тази абсолютна задължителна предпоставка не е установена и доказана. Както се каза по-горе, въпросното "Удостоверение за настоящ адрес" е подпечатано с печата на общинската администрация на район "Овча купел", Суходол. То обаче, не е заведено със съответен входящ номер и дата в същата администрация и в него не е посочена по т. 9 "дата на записване" на заявения настоящ адрес от попълнилия го. Изложеното налага разглеждането на въпроса какви именно факти установява този документ. Въпросното удостоверение е официален свидетелствуващ документ. Официалните документи, независимо от това дали са свидетелствуващи или диспозитивни, удостоверяват достоверно спрямо всички и то с обвързваща доказателствена сила, датата и мястото на своето издаване, но само в случаите, когато те са посочени в документа. В процесното "Удостоверение за настоящ адрес" дата на съставянето му не е посочена. В този смисъл документът няма достоверна дата. При липса на посочване на дата на съставяне, спрямо официалните документи следва да се прилагат по аналогия правилата, важащи за частните такива. Въпросът е решен с чл. 181 от действащия ГПК (респективно чл. 145 от ГПК, отм., действал по времето на представяне на документа в СГС). Достоверна дата такъв официален недатиран документ ще има от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието му е възпроизведено в някой официален документ, или от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. По смисъла на ГПК, представянето на копие от удостоверението в съда по делото на 01.12.2004 г. е онзи "друг факт", който по безсъмнен начин установява, че към посочената дата то е съществувало. В случая за достоверна дата на съставяне на "Удостоверението за настоящ адрес" на Горанов следва да се приеме датата 01.12.2004 г., когато този документ е представен в съда или не по-рано от един месец преди тази дата, ако се приеме, че Горанов е действал законосъобразно и в срока по чл. 99, ал. 1 от ЗГР, е заявил надлежно промяната в настоящия си адрес. Посочената дата обаче следва с около две години деня, в който е подадена жалбата от Горанов. По делото липсват каквито и да са други доказателства от вида на посочените в чл. 145 от ГПК (отм.), даващи възможност да се направи извод за наличието на основания за съставянето на документа в друг, по-ранен момент. От своя страна липсата на доказателства за адрес на Горанов в кв. Суходол и оттам - на евентуално засягане на правата и интересите му с обжалваните административни актове, водят до извод за липса на правен интерес за този жалбоподател към момента на образуването на делото пред СГС. Съществуването на правния интерес от обжалване на административния акт е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно. Липсата на интерес към момента на образуването на делото сочи, че то е било неправилно образувано, а постановеното по него решение недопустимо постановено. Преценката на интереса на Горанов следва да се извърши и на друга плоскост. Той обосновава собственият си такъв с негативното засягане на правната му сфера, следствие изпълнението на издадените от директора на РИОСВ и обжалвани от него административни актове. Т. е. не самите актове засягат правните му интереси, а последиците на тяхното изпълнение. Ако използването на депо "Суходол" през периода, когато това е разрешено с обжалваните актове на директора на РИОСВ е довело до замърсяване на околната среда, то за живущите в близост до депото съществува правен интерес от оспорването им. Ако такова замърсяване не е установено или липсва, правата и интересите на живущите в околността не са засегнати и за тях няма правен интерес от оспорването на актовете. Със заключението си вещото лице (л. 370), с оглед поставената му задача от Сдружението и съда, е проучил резултатите от изследването на взети проби от подземни води, отразени в няколко протокола за изследването им. Изводите му са, че "...високите концентрации на желязо, нитрити и манган не са в резултат на замърсяване на депото, а в различна степен са характерни за района, като се влияят от режима на подхранване на подземните води... Наличието на високи стойности на показателите нитрити, манган и желязо във водните проби взети от МП1 и МП2 (преди тялото на депото) показват, че високото им съдържание в района не е в резултат от дейността на депото" (л. 275). Наистина, по делото са представени множество съставени документи за завишени спрямо нормите показатели на вредни вещества не само в подземните води, които е изследвал експерта, но той е отговорил на поставените му от страната задачи. Други такива, във връзка с тълкуването на въпросните доказателства за налично замърсяване в района и неговата връзка с експлоатираното депо за отпадъци, не са събрани. Т. е. по вина на жалбоподателя (вж. чл. 171, ал. 3 от АПК), твърдяното от него негативно въздействие на функциониращото депо върху околната среда, не е доказано. При липса на установено такова, за него не съществува правен интерес от оспорването на административните актове на директора на РИОСВ. Недопустима се явява и жалбата на Сдружението против оспорените административни актове. Самото то, а и съдебният състав на СГС е приел, че правният му интерес се основава на правата, прогласени с чл. 1 от Конвенцията. Действително посочената в този текст нейна цел е "За да допринесе за защита на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние, всяка страна гарантира правата на достъп до информация, участие на обществеността при вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда в съответствие с разпоредбите на тази конвенция". С влизането в сила на Закона за ратифициране на Конвенцията (16.03.2004 г.), "обществеността" по смисъла на чл. 2, т. 4 от нея, е придобила правото на достъп до правосъдие по въпросите на околната среда. Във всички случаи обаче съдът следва да съобрази, че Сдружението трябва да е съществувало преди момента на издаване на засягащите околната среда административни актове, които да са накърнили интересите му на заинтересована страна. Тази теза произтича от един от основните принципи на административното правосъдие - законосъобразността на оспорения административен акт се преценява към момента на издаването му (която впрочем е изрично прогласена с чл. 142 от АПК). Това е и момента, в който се проверява налице ли е правен интерес за оспорването на акта за оспорващия. Действително, нищожност на акта може да се претендира без ограничение на срока, но това касае само срока за подаването на жалбата. Лицето, претендиращо незаконосъобразност и/или нищожност на акта, следва да има правен интерес от това и качество на заинтересовано лице към момента на издаване на акта. Това е моментът, в койъто административният акт засяга права и законни интереси или създава права и задължения. Бъдещото развитие на правоотношенията между страните не е и не може да бъде предмет на административния акт. Именно затова развитието им в една или друга насока не може да създаде с обратна сила правен интерес за което и да е лице да оспорва законосъобразността на акта, вкл. неговата действителност. Обратното би противоречало на принципа за стабилност на административните актове. В случая Сдружението е регистрирано с решение от 08.07.2003 г. по ф. д. № 7164/2003 г. по описа на СГС, а оспорените актове са издадени на 01.10.2002 г. и на 02.10.2002 г. Т. е. към момента на постановяването им, Сдружението не е съществувало в правния мир въобще, което обстоятелство го лишава от правото да ги оспори. В тази посока впрочем е и практиката на ВАС - вж. решение № 2203/18.02.2010 г. по а. д. № 5419/2009 г., решение № 4830/13.04.2010 г. по а. д № 14771/2009 г., решение № 11567/08.10.2010 г. по а. д. № 5418/2009 г. и други. Изложените по-горе правни съждения за обусловеността на правния интерес на първоначалния жалбоподател Горанов от негативното въздействие върху околната среда на изпълнението на актовете на директора на РИОСВ се отнася и за Сдружението. При липса на негативно въздействие от страна на депото "Суходол", недоказано по вина на този жалбоподател, за него липсва правен интерес и на това основание. По изложените съображения жалбите на Горанов и на Сдружението се явяват недопустими. Постановеното по тях решение на СГС също е недопустимо, поради което то следва да се обезсили. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, ВАС