Решение № 11964 от 20.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10649/2017 г.

Решение № 11964 от 20.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10649/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Панов, чрез адв. Тончев срещу решение № 3373 от 18.05.2017 г., постановено по административно дело № 2589/2017 г. от Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена заповед рег. № 228 з-67 от 20.02.2017 г. на началника на 04 РУ – СДВР в частта относно срока на наложеното наказание, като същият е изменен от една година на шест месеца. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена изцяло, като бъдат присъдени и направените по делото разноски пред първата инстанция. Ответникът по касационната жалба - началникът на 04 РУ – СДВР в представени от процесуален представител писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е заповед рег. № 228 з-67 от 20.02.2017 г. на началника на 04 РУ – СДВР, с която на М. Панов, заемащ длъжността старши разследващ полицай в група "Разследване на криминални престъпения" на сектор "Разследване" към 04 РУ – СДВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 (една) година, на основание чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 197, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР. Първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 204, т. 4 и в сроковете по чл. 195, ал. 1 с. закон, в предвидената от закона форма. Правилен е извода на съда, че при постановяване на оспореният административен акт не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Установено е от АССГ, че дисциплинарната отговорност е търсена за два вида нарушения: Първият вид представлява неизпълнение на чл. 23, ал. 1, т. 1 от приетите със заповед № 8121 з-780/24.10.2014 г. на министъра на МВР Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер. Съгласно тази норма – служителят на когото е възложена работата по ЗМ, след получаване на материалите, незабавно попълва и подписва карта "Съобщение за извършено престъпление"/СИП/, съдържащо конкретни реквизити. Въпреки липсата на доказателства, че Панов е запознат със сочената заповед, това не го освобождава от задълженията незабавно да изготвя СИП- доколкото задължението произтича пряко от подзаконов нормативен акт- Наредба за единната информационна система за противодействие на престъпността/обн. ДВ, бр. 90/13.11.2009 година/. Обосновано съдът приема, че Панов, в качеството си на разследващ орган е длъжен да познава и прилага нормативната уредба. Също така законосъобразен е извода на съда, че макар и неправилно наказващия орган да е посочил правната квалификация на нарушението, това не го опорочава до пълна материална незаконосъобразност. В случая не се касае за неизпълнение на заповед, а за лошо, забавено изпълнение. Но след като и по 12-те сочени досъдебни производства/ ДП/- СИП е съставен, но не незабавно, а значително по-късно се обосновава правилния извод на съда, че жалбоподателят е допуснал соченото нарушение. За втория вид нарушения. Обоснован и правилен е извода на съда, че и тук е налице неизпълнение на задълженията по длъжностна характеристика и на конкретни норми от НПК- 234, ал. 1 и 4; 203, ал. 1, 2 и 4; чл. 235, както и чл. 15, ал. 4 ЗМВР. Съгласно тези норми- разследването се извършва и делото се изпраща на прокурор най- късно в двумесечен срок от деня на образуването му. Мотивирано искане за удължаване на срока се изпраща преди изтичането му. И след като и по четирите, сочени в заповедта ДП, не е приключило в сроковете сочени по чл. 234, ал. 1 НПК, а по едно от тях- искането за удължаване на срока за разследване е направено, след като срокът, чието удължаване се иска, е изтекъл- доказано е наличието на втория вид нарушения. С обжалваното решение първоинстанционния е отменил заповед рег. № 228 з-67 от 20.02.2017 г. на началника на 04 РУ – СДВР единствено в частта относно срока на наложеното наказание и вместо това е изменил този срок: от 1 (една) година на 6 (шест) месеца. В останалата част оспорването е отхвърлено като неоснователно. Решението обаче в отменената част не е оспорено, влязло е в сила. Решението, в оспорената част, е правилно. Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал относимите и необходими доказателства, и въз основа на тях е формирал правилни правни изводи сочени по-горе и споделени напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните разноски на ответника следва да се присъдят 100 лева- възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение