Решение № 13242 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7140/2009 г.

Решение № 13242 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7140/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Павликени" ЕООД, гр. Павликени, обл. Велико Търново, против решение № 150 от 8.04.2009 г. по адм. дело № 624 по описа за 2008 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против заповед № РД-09-541/12. 04.2007 г. на Директора на РЗОК, гр. Велико Търново, в частите по точки I. 1, I. 3, II. 2, III. 1, III. 2 и IV.1. Посочените пороци се свеждат до съдопроизводствени нарушения и неправилно прилагане на чл. 254 във вр. с чл. 237 от НРД 2006 г. - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Велико Търново, е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Павликени" ЕООД против заповед № РД-09-541/12.04.2007 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Велико Търново, в частите за наложените санкции - финансови неустойки с общ размер 1800 лв., както следва: по т. 1.1 - 180 лв. на основание чл. 238, ал. 1, т. 7, б. "а", предл. второ от НРД 2006 г. за нарушение на чл. 193, ал. 2 от НРД 2006 г. по КП № 1 Исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза; по т. I. 3 - 180 лв. на основание чл. 238, ал. 1, т. 7, б. "а", предл. второ от НРД 2006 г. за нарушение на чл. 190, ал. 3, т. 11 от НРД 2006 г. по КП № 1 Исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза; по т. II. 2 - 180 лв. на основание чл. 238, ал. 1, т. 7, б. "а", предл. второ от НРД 2006 г. за нарушение на чл. 193, ал. 2 от НРД 2006 г. по КП № 3 Паренхимен мозъчен кръвоизлив; по т. III. 1 - 900 лв. (180 лв. х 5) на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, предл. второ от НРД 2006 г. за пет нарушения на чл. 188 от НРД 2006 г. по КП № 26 Заболявания на горния гастроинтестинален тракт; по т. III. 2 - 180 лв. на основание чл. 238, ал. 1, т. 7, б. "а", предл. второ от НРД 2006 г. за нарушение на чл. 193, ал. 2, т. 2 от НРД 2006 г. по КП № 26 Заболявания на горния гастроинтестинален тракт; по т. IV.1 - 180 лв. на основание чл. 238, ал. 1, т. 7, б. "а", предл. второ от НРД 2006 г. за нарушение на чл. 193, ал. 5 от НРД 2006 г. по КП № 141 Раждане, независимо от срока на бременността, предлежанието на плода и начина на родоразрешение. След като е подложил на задълбочено обсъждане събраните по делото писмени доказателства и заключението на допуснатата съдебно- медицинска експертиза, Административен съд - Велико Търново е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки по 238, ал. 1, т. 7 и чл. 238, ал. 4, т. 4 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Законосъобразно съдът е приел за доказани нарушенията по чл. 193, ал. 2 от НРД 2006 г., състоящи се в непопълване на задължителните реквизити на Документ № 1 "Регистриране на процедури по клиничната пътека" по 8 ИЗ ("История на заболяването") по КП № 1, 3 ИЗ по КП № 3 и 2 ИЗ по КП № 26. По КП № 1 е установено и допуснато нарушение по чл. 190, ал. 3, т. 11 от НРД 2006 г., състоящо се в непосочване на проведени инвазивни диагностични и терапевтични процедури в издадената епикриза при дехоспитализация на пациент. Доказани са допуснатите по КП № 26 пет нарушения на задължението на изпълнителя на болнична помощ по чл. 188 от НРД 2006 г. в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента да прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничните пътеки. По КП № 141 е доказано неизпълнение на задължението по чл. 193, ал. 5 от НРД 2006 г. за отбелязване на три от използваните лекарства в температурния лист на пациента. Касационният довод за нарушения на материалния закон не е конкретизиран и не се свързва с текста на конкретна разпоредба. Изцяло неоснователно е оплакването за неизвършена проверка на фактическото и правното основание за налагане на санкция. В мотивите на обжалваното съдебно решение се съдържа подробно изложение на установените по делото обстоятелства, които се квалифицират като нарушения на договорните задължения от страна на касатора и обуславят прилагането на санкции на посочените правни основания. Не се установяват и твърдяните в касационната жалба нарушения при прилагането на административнопроизводствените норми на чл. 237 и чл. 254 от НРД 2006 г. Употребата на глагола "може" в текста на чл. 254, ал. 2 от НРД 2006 г. не означава, че санкциониращият орган упражнява правомощие в условията на дискреция и може да избира между повече от едно законосъобразни решения. Когато арбитражната комисия не стигне до решение поради равен брой противоположни гласове, препис-извлечение от протокола се изпраща на директора на РЗОК, който е длъжен да извърши самостоятелна преценка и да вземе единственото възможно законосъобразно решение. При положение, че приеме, че е налице извършено нарушение, той е длъжен да наложи санкцията, предвидена в НРД 2006 г. и в индивидуалния договор. Ако приеме, че не е налице нарушение, не може да наложи санкция. И в двата случая възможното законосъобразно решение може да бъде само едно. Мотивирането се извършва при спазване на изискванията за съдържание на акта съгласно АПК. Реквизитите на индивидуалния административен акт са подробно изброени в общата процесуалноправна норма на чл. 59, ал. 2, т. 1 - 8 от АПК и между тях не попада самостоятелно обсъждане на всяко едно от възраженията на страните. В хипотезите на чл. 238, ал. 1, т. 7 и ал. 4, т. 4 от НРД 2006 г. санкцията за изпълнителите на болнична помощ е установена в размер от 180 лв. за едно нарушение и при наличие на фактическите предпоставки за прилагането й директорът на РЗОК не избира в рамките на повече от едно възможни нормативни решения, с оглед на което не е задължен да мотивира приложения размер от 180 лв. във връзка с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и др. В разглеждания случай Директорът на РЗОК - Велико Търново е преценил, че са налице извършени нарушения и съобразно предоставената му материална компетентност от чл. 254, ал. 2 от НРД 2006 г. е издал оспорената заповед. Заповедта е мотивирана от подробно изложени фактически обстоятелства, които са доказани в хода на съдебното производство и съставляват основания за прилагане на санкции. По изложените съображения посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдено решение, с което жалбата на МБАЛ"Павликени" ЕООД е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,