Решение № 73 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1936/2009 г.

Решение № 73 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1936/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. Н. и Й. Т. Николова срещу решение № 916 от 25.06.2009 г. по гр. д. № 641/08 г. на В. окръжен съд, в частта относно квотите на съсобственост в един от допуснатите до делба недвижими имоти. Жалбоподателите считат, че въззивният съд неправилно е преценил последиците от предходната доброволна делба от 1993 г. и по-конкретно - правата на съделителите в имота, който е останал в общ дял, което от своя страна е довело до грешни квоти, при които е допусната съдебната делба на този имот. Ответникът в производството Ц. К. Й. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение № 406 от 15.05.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса дали е валидна доброволна делба, с която се променят съществуващите квоти на съсобственост за част от имота, която остава неподелена. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на В. окръжен съд е потвърдил решение № 406/16.12.09 г. по гр. д. № 2427/08 г. на В. районен съд, с което са определени квотите на съсобственост в един от допуснатите до делба имоти - лозе от 1 декар, представляващо имот пл. № 8 по плана на[населено място], В. област - 1/3 ид. част за Ц. Й.; 1/3 ид. част за И. Н. и 1/3 ид. част в СИО за И. и Й. Н.. Въззивният съд е приел, че процесният имот е част от лозе с площ от 3 дка, което К. Й. Ц., баща на първите двама съделители, е придобил по давност през 1964 г., по време на брака си с майка им Т. И. Ц.. С два нотариални акта от 1972 г. синовете са получили по дарение по 2/3 ид. части от 1/2 от целия имот, т. е. по 1/3 ид. част от него. През 1993 г., след смъртта на бащата К. Ц., неговите синове и преживялата съпруга са извършили доброволна делба, при която всеки от синовете е получил по едно лозе от 1 декар, а третото лозе, което е предмет на делбеното производство по настоящото дело, е поставено в дял на тримата. По-късно, с нот. акт № 142/2007 г., майката Т. Ц. продала на сина си И. К. Н., по време на брака му[населено място], 2/3 ид. части от съсобственото лозе. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че след като в договора за делба от 1993 г. не са посочени квотите на съсобственост в имота, възложен в общ дял, те са равни, по правилото на чл. 30, ал. 2 от ЗС - т. е. по 1/3 ид. част. Ето защо майката Т. Ц. е била собственик само на 1/3 ид. част от този имот и не е могла да прехвърли на сина си И. с нотариалния акт от 2007 г. повече от това, което притежава - т. е. този акт има прехвърлително действие само за 1/3 ид. част от имота. Затова имотът сега е съсобствен при квоти 1/3 ид. част за Ц. Й.; 1/3 ид. част за И. Н. и 1/3 ид. част в СИО за И. и Й. Н., при които е допусната и делбата му. Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване, е дали е валидна доброволна делба, с която се променят съществуващите квоти на съсобственост за част от имота, която е получена от съделителите в общ дял и е останала реално неподелена. Съдебната практика приема, че договор за доброволна делба, по който съделителят не получава имот или парично уравнение, е нищожен. Изхожда се от съображението, че такъв договор съдържа дарствено разпореждане, което не е извършено в предвидената в чл. 18 от ЗЗД форма и затова е нищожен по силата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. В този смисъл е решение № 762/28.11.2002 г. по гр. д. № 339/02 г. на I ГО, решение № 196/2.06.03 г. по гр. д. № 145/03 г. на ВКС, 5 чл. с-в и др. По същите съображения в т. 8 на ППВС № 7/1973 г. е прието, че когато със съдебна спогодба се създават, изменят или прекратяват правоотношения, които не са предмет на делото за делба, те следва да бъдат извършени в предвидената за тях форма. В настоящия случай предмет на преценка е договор за доброволна делба, с който идеалните части на двама от съделителите, получени по дарение, са трансформирани в собственост върху отделни имоти, а останалите идеални части, получени по наследство и прекратена съпружеска имуществена общност са останали неподелени, концентрирани в третия имот. Приемайки, че правата на съсобственост в неподеления имот са равни - по 1/3 ид. част, вместо действителните 4/6 за преживялата съпруга и по 1/6 за всеки от синовете, въззивният съд на практика е приел, че майката е дарила части от своя имот на синовете си, тъй като не е имало уравнение на дяловете. Зачитайки за валиден такъв договор, въззивният съд е действал в противоречие с посочената практика на ВКС. Настоящият състав приема за правилна практиката в посочените решения на ВКС, според която договор за доброволна делба, съдържащ дарствени разпореждания, е нищожен. Тази практика не се нуждае от допълнителна обосновка. По съществото на касационната жалба настоящият състав приема следното: Погрешното определяне на правата на страните в процесния имот е породено от неправилното възприемане на действието на договора за доброволна делба от 1993 г. По делото няма данни майката да е желала с този договор да дари на своите синове част от своите идеални части от имота. Целта на този договор е била да се концентрират в отделни имоти идеалните части, получени с даренията от 1972 г. и тези, които страните имат в резултат на прекратената съпружеска имуществена общност и наследяването. По този начин всеки от синовете е получил реален дял от 1 декар, съответстващ на получените при дарението по 1/3 ид. част от общия имот, а наследствените части са концентрирани в третия имот, който е останал реално неподелен. Тези части са съответно 4/6 за преживялата съпруга Т. Ц. и по 1/6 ид. част за синовете. Не е имало воля за промяна на тези части, затова делбата не съдържа дарствени разпореждания и не е нищожна, каквато би била, ако квотите са по 1/3 ид. част, както неправилно е приел въззивният съд. С последващата продажба на 2/3 ид. части от Т. Ц. на И. Н., майката се е разпоредила в полза на единия си син с цялата своя част от съсобствеността, при което понастоящем квотите са следните: 1/6 ид. част за Ц. Й.; 1/6 ид. част за И. Н. и 4/6 ид. части в СИО за И. и Й. Н.. При тези части следва да се допусне делбата им. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,