Решение № 4687 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1882/2021 г.

Решение № 4687 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1882/2021 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 134 от 11.11.2020 г., постановено по административно дело № 143/2020 г., Силистренският административен съд е: 1) отхвърлил жалбата на "Домостроене" АД, [ЕИК], срещу решение № 1040-18-17/11.03.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра; 2) осъдил "Домостроене" АД, [ЕИК], да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра сумата 100 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "Домостроене" АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Силистра, действащо чрез пълномощника адвокат Р. Г.. По съображения за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли то да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените в хода на производството разноски. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Силистра, в писмени бележки, подадени от процесуалния му представител старши юрисконсулт И. К., оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и да се присъдят в полза на ТП на НОИ – Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 200 лева. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд. Предлага решението да се остави в сила, а жалбата - без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, от която е съществено да се отбележи следното: По заповед на директора на ТП на НОИ – Силистра е била извършена проверка на разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на "Домостроене" АД гр. Силистра в качеството му на осигурител, в удължения срок на която е било възложено на контролен орган да извърши частична ревизия на осигурителя. При осъществяването й старши инспекторът по осигуряването, комуто тя е била възложена, е установил, че за периодите 11.04.1970 г. – 30.06.1970 г. и 1.02.1973 г. – 31.08.1973 г. не може да се потвърди осигурителния стаж на Й. Ж.. На лицето преди това е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, считано от 19.12.2018 г., по силата на разпореждане № 1/24.01.2019 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Силистра въз основа на документи, сред които и удостоверение за осигурителен стаж образец УП-3 изх. № 01/5.01.2004 г. за периода 11.04.1970 г. - 17.09.1973 г., издадено от "Домостроене" АД гр. Силистра в качеството му на правоприемник на СМК – Силистра. В представените в "Обединен осигурителен архив" (ООА) при ТП на НОИ - Силистра с протокол № 82-18/3.08.2007 г. разплащателни ведомости обаче не се съдържат подобни данни, като липсва информация за Й. Ж. за периодите 11.04.1970 г. – 30.06.1970 г. и 1.02.1973 г. – 31.08.1973 г. в документите на осигурителя. Поради това е издадено удостоверение образец УП-13 от 2.07.2019 г. и уведомително писмо от същата дата на началника на отдел ОАА при ТП на НОИ – Силистра, с оглед на което и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Силистра е издал разпореждане № 2175-18-106#1/30.10.2019 г., с което е отменено разпореждане № 1/24.01.2019 г. за отпускане на пенсия на Ж. и последвалото го, с което размерът на тази пенсия е увеличен. При установеното от пенсионноосигурителния орган, че за периода от 19.12.2018 г. до 31.07.2019 г. на Й. Ж. неправилно е изплатена пенсия за осигурителен стаж и възраст, е подаден сигнал до контролните органи на ТП на НОИ – Силистра, в резултат на който се е стигнало до посочената по-горе проверка на осигурителя, прераснала в частична ревизия по разходите на ДОО. След извършен анализ на събраните доказателства е съставен ревизионен акт за начет (РАН) с № РА-5-18-00694068/12.12.2019 г., с който контролният орган е установил, че е налице неправомерно изплатена пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 2431, 54 лв. главница, лихвата върху която е 154, 65 лв., начислена към датата на издаване на РАН. След връчването на РАН "Домостроене" АД гр. Силистра е депозирало възражение срещу него, с което е оспорило направените констатации за неправилно удостоверен трудов стаж чрез удостоверение образец УП-3 с изх. № 01/5.01.2004 г. По възражението е изготвено мотивирано заключение с изх. № 1029-18-4889#1/30.12.2019 г. от старши инспектора по осигуряването, извършил частичната ревизия на осигурителя, с което е потвърден издаденият ревизионен акт за начет и установеното с него задължение. Въз основа на така развилото се ревизионно производство е издадено разпореждане № РЖ-5-18-00698970/7.01.2020 г. от длъжностното лице, определено със заповед на директора на ТП на НОИ - Силистра, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено внасяне от дружеството на сума общо в размер на 2586, 19 лв., от която главница 2431, 54 лв. и лихва 154, 65 лв., начислени по ревизионния акт за начет от 12.12.2019 г. Разпореждането е обжалвано от неговия адресат, който е изложил съображения за липса на компетентност на длъжностното лице, което го е издало, поради което този акт бил недействителен, и че не е възможно Й. Ж. да не е полагал труд през далечните 1970 г. и 1973 г., когато лицата са били длъжни да полагат общественополезен труд. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 1040-18-17/11.03.2020 г. директорът на ТП на НОИ – Силистра е потвърдил обжалваното разпореждане от 7.01.2020 г., като е приел, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни, а след като липсва информация в първичната документация (разплащателните ведомости) на осигурителя за процесните периоди за Й. Ж., то издаденото му от "Домостроене" АД гр. Силистра удостоверение за осигурителен стаж образец УП-3 с изх. № 01/05.01.2004 г. не може да бъде кредитирано по отношение на вписания за тези периоди осигурителен стаж. В резултат на това е преразгледана отпуснатата на лицето пенсия, констатирани са неправомерно изплатени суми за пенсия, което се дължи именно на издадения от "Домостроене" АД свидетелстващ документ УП-3 и зачетения въз основа на него осигурителен стаж. Заради това на осигурителя е съставен ревизионен акт за начет, за събиране на сумите по който е издадено и обжалваното в контролното административно производство разпореждане, което предвид горното е прието за законосъобразно. За да не уважи сезиралата го жалба срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ – Силистра, Силистренският административен съд е приел, че издадените в досъдебната фаза на процеса актове изхождат от компетентни органи по смисъла на чл. 107 и чл. 117 от КСО, спазено е изискването за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, процедурите пред административните органи са протекли съобразно предписанията на чл. 110, ал. 1-3 и чл. 117 от КСО, като липсват данни за отклонение от целта на закона. Съдът е анализирал материалната законосъобразност на оспорения контролен акт и на предхождащите го разпореждане и ревизионен акт. В тази връзка е коментирал, че показанията на разпитания свидетел (издал като архивар в "Домостроене" АД от името на дружеството удостоверение УП-3 изх. № 01/05.01.2004 г., чиято вярност е отречена от административните органи) не могат да послужат като доказателство за стажа на Й. Ж.. Приел е за обоснован извода на осигурителните органи, че на въпросното лице неправомерно са изплатени пенсии за осигурителен стаж и възраст в размера, посочен в ревизионния акт за начет и в разпореждането за събиране на неоснователно извършените пенсионни плащания в полза на осигуреното лице от осигурителя, който с невярно издадения документ УП-3 е обусловил неправилното отпускане на пенсия на Ж. и извършените въз основа на това разходи от бюджета на ДОО за помесечното й изплащане на физическото лице, на което тя е била отпусната. Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Касационната инстанция споделя аргументираната от първоинстанционния съд теза, че издадените в административната фаза на производството актове изхождат от компетентни органи, издадени са в съответната форма при спазване на административнопроизводствените правила в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК не е констатирала отклонения от критериите в чл. 146, т. т. 1-5 от АПК, налагащи отмяна на издаденото на основание чл. 110, ал. 3 от КСО разпореждане за внасяне на суми по ревизионния акт за начет и потвърждаващото го решение, постановено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Анализът на доказателствата и доводите на страните е в съответствие с елементите от фактическия състав на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за имуществената отговорност за причинени на Държавното обществено осигуряване вреди. Изводите за ангажиране на отговорността на осигурителя са изведени чрез надлежна преценка на установените факти и относимата към тях нормативна уредба. Отговорността по чл. 110 от КСО е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е (както в случая) да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на осигурителя и причинената вследствие на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършен осигурителен разход. Правилен е решаващият извод на пенсионноосигурителните органи в обсъжданите по-горе разпореждане от 7.01.2020 г. и решение от 11.03.2020 г., възприет обосновано от съда. Доколкото по делото не е имало спор относно размера на фиксираните в ревизионния акт суми, чието внасяне в бюджета на ДОО от осигурителя е наредено с разпореждането на длъжностното лице и потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ – Силистра, материално законосъобразно е разрешен спорът относно истинността на удостоверение за осигурителен стаж образец УП-3 изх. № 01/05.01.2004 г., и във връзка с това, налице ли е било основание за заплащане на сумите за пенсии на Й. Ж.. След като последният не фигурира в разплащателните ведомости на СМК – Силистра (сега "Домостроене" АД гр. Силистра) за процесните периоди, то издаденото му от осигурителя УП-3 на 05.01.2004 г. е с невярно съдържание, по аргумент от разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според която документите, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Този извод не се опровергава от показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел, които не могат да послужат като доказателство за стажа на Ж., тъй като чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК забранява използването на свидетелски показания при установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт. Тук не е налице изключението от забраната за допускане на свидетелски показания по чл. 165, ал. 1 от ГПК (норма предвиждаща, че в случаите, когато законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е изгубен или унищожен не по вина на страната), но дори и такива да бяха допустими, от разпита на свидетеля Т. не могат да се извлекат никакви конкретни данни относно стажа на Ж.. От изложеното явства, че поради издаване на документ с невярно съдържание от осигурителя, на Й. Ж. са били неправомерно изплатени пенсии в размер на 2431, 54 лв., върху която сума се дължи и надлежно начислената лихва за забава - 154, 65 лв., съгласно чл. 175 във връзка с чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ). Затова (както правилно е преценил и първоинстанционния съд) трябва да се счита за реализирана една от хипотезите по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (причинени щети на ДОО от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж, обуславящо имуществената отговорност на осигурителя), поради което законосъобразно е бил издаден ревизионен акт за начет, и на основание чл. 110, ал. 3 от КСО - и разпореждане за събиране на сумите по акта. В резултат на некоректно подадената информация в УП-3 от дружеството са нанесени щети на Държавното обществено осигуряване в размер на 2431, 54 лева главница, дължима ведно с коректно изчислената лихва върху тях в размер от 154, 65 лв., която сума (в общ размер на 2586, 19 лв.) следва да бъде възстановена в бюджета на ДОО от "Домостроене" АД гр. Силистра. Като е стигнал до такива изводи в съдебно-административното производство, проведено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с материалния закон е преценил сезиралата го жалба за неоснователна. Предвид това и поради липса на касационни основания за неговата отмяна атакуваното пред Върховния административен съд съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените разноски в хода на производството пред двете съдебни инстанции се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана. Предвид неоснователността на касаторовите искания следва да се уважи своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пред настоящата инстанция директорът на ТП на НОИ – Силистра е бил представляван от юрисконсулт, в която връзка се дължи и юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесния казус са налице тези условия. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимостта на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидираното приложение на Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски – присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП), заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП (Националното бюро за правна помощ). Приложима в случая е разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), в която е уредено, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид горните критерии и като се отчете липсата на фактическа и правна сложност на спора, за защитата по делото от юрисконсулт възнаграждението се определя в минимален размер от 100 лева за производството пред настоящата инстанция, която сума дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати в полза на ТП на НОИ – Силистра. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,