Решение № 4997 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 838/2012 г.

Решение № 4997 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 838/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Цветна Любомирова Ненова и Юлиян Цветанов Ненов, двамата от гр. София, срещу решение № 5036/10.11.2011 г., постановено по адм. д. № 2493/2011 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се уважи жалбата им срещу Заповед № РД-18-68/2.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за относно жилищна сградата построена върху имот с идентификатор 68134.1935.1067, или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът, директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, отхвърлил жалбата на Цветна Любомирова Ненова и Юлиян Цветанов Ненов срещу Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на част от район "Витоша", Столична община, в частта й касаеща жилищната сграда, изградена в имот с идентификатор 68134.1935.1067, относно записаната застроена площ и етажност в тях. За да постанови решението си съдът приел, че отклонението от правилата относно застроената площ на жилищната сграда е незначително, както и че не е доказано от жалбоподателите, че сградата е едноетажна, а не двуетажна, както е записана в кадастралната карта и регистри. Решението е неправилно частично. По делото е установено, че с нот. акт от 23.12.2008 г., № 197, том IХ, рег. № 14524, дело № 1658/2008 г. на нотариус с район на действие на Софийски районен съд, вписан по ЗС/ПВ с Акт № 93, том ССLХ, вх. рег. № 98901, дело 69531/23.12.2008 г., партидна книга том 543974 на службата по вписванията гр. София, жалбоподателите се легитимират като собственици на недвижим имот в м. "Гърдова глава", включена в предмета на заповедта, на имот с площ 360 кв. м, както и на жилищна сграда - първи етап, изградена на незавършено строителство "груб строеж", със застроена площ 107.90 кв. м, на един етаж и подпокривно пространство /таван/. Установено е също, че имотът на жалбоподателите е заснет в кадастралната карта и регистри с идентификационен номер 68134.1935.1067, а жилищната сграда е нанесена в имота с идентификационен номер 68134.1935.1067.2 и е записано, че е еднофамилна, със застроена с площ 106 кв. м, на два етажа със застроена площ от 106 кв. м. Установено е също така, че по възражение на жалбоподателите до комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР, кадастралната карта за имота и сградата на жалбоподателите е изработена чрез преки геодезически измервания на място, поради което отразената в кадастралната карта и регистри е действителната и правилно е нанесена в този размер. Освен това разликата между действителната и тази по документите е от 1.90 кв. м, което е в допустимите отклонения по чл. 18 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Жалбоподателите не са установили, че отклонението е извън допустимото по посочения текст, а освен това те са се отказали от поисканата от тях и допусната съдебно-техническа експертиза, с вещо лице геодезист. С оглед изложеното при правилно прилагане на закона и в съответствие с изяснената фактическа обстановка, съдът е приел, че на кадастралната карта и кадастралните регистри в частта им за отразяване на жилищната сграда със застроена площ от 106 кв. м, са законосъобразни и отхвърлил жалбата в същата част. За тази част на решението не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. По отношение на етажността на жилищната сграда съдът е постановил необоснован съдебен акт и при неправилно прилагане на закона. Действително на жалбоподателите е било разрешено да извършат строителство в имота си на двуфамилна жилищна сграда, на два етажа, с Разрешение за строеж № 551/13.11.2003 г. /л. 15/, но съдът не е обсъдил обстоятелството, че върху същото на 12.05.2006 г. на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ е одобрен проект за изменение на инвестиционния проект, относно етапността на строежа. С оглед на това в последствие е издаден и нотариалния акт, цитиран по-горе, че сградата е изпълнена първи етап и подпокривно пространство /таван/ в "груб строеж", в какъвто смисъл са и други писмени доказателства - у-ние № 94-Ц-174/01.02.2007 г. на Дирекция "Софийски кадастър" /л. 18/, у-ние на СО - район "Витоша" /л. 105/ и представеното в касационната инстанция у-ние № 9400-6033/29.02.2012 г. на същия район. От обсъждането на посочените обстоятелства и доказателства се установява безспорно, че към момента на изработване и одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за процесната сграда, същата е била изпълнена на "груб строеж" на един етаж, като първи етап от разрешеното строителство. Административният орган е следвало да нанесе в тях сградата като такава на един етаж с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 23, т. 2 ЗКИР и след като нанесеното не отговаря на действителното положение на същата и което е в съответствие със строителните книжа, е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби и заповедта в тази част се явява незаконосъобразна. Като е приел обратното съдът е постановил необоснован съдебен акт, тъй като правните му изводи не съответствуват на доказателства по делото и са в противоречие на закона, поради което са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Решението в тази част следва да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената заповед, в частта й, касаеща нанасянето на сградата като такава на два етажа, вместо на един и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне, като в кадастралната карта и кадастралните регистри сградата се нанесе като такава на един етаж. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК