Решение № 10145 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11975/2008 г.

Решение № 10145 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11975/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е образувано по постъпили две молби на Виолета Александрова Русанова от гр. Силистра, с искания съответно за допълване и за тълкуване на решение № 13697/11.12.2008 г., постановено по адм. дело № 11975/2008 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, на основание чл. 176 от АПК и чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Молителката е изложила съображения, че при постановяване на диспозитива на съдебния акт решаващият състав не се е произнесъл по цялото искане, поради което е налице основание за допълването му досежно искането й за обявяване на нищожност на административния акт. Твърди се, че в решението се съдържат неясноти, като се иска тълкуване на конкретно цитирани в молбата на Русанова изрази от мотивите на съдебния акт. Ответникът - Висшият съдебен съвет, не изразява становище по исканията за допълване и тълкуване на решението. Заинтересованата страна - Светослав Петров Славов от гр. Силистра чрез пълномощника си адв. Узунов, по същество не взема отношение по молбите, а развива доводи, относими към касационно производство, каквото настоящото не е. В депозирани писмени бележки излага доводи за правилност на съдебното решение и моли за оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на молбата за допълване на решението и за липса на основания за уважаване на искането за тълкуване на съдебния акт. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, констатира, че молбите са подадени в законоустановения срок и от надлежна страна, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С решението, чието допълване и тълкуване се иска, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Виолета Александрова Русанова в частта й срещу решения № 1.3.4. и 1.3.16. по Протокол № 35 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 31.07.2008 г., с първото от които след проведено тайно гласуване жалбоподателката не е преместена на длъжност "съдия" в Административен съд - гр. Силистра, а с второто, на основание чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, на тази длъжност е повишен Светослав Петров Славов. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на Виолета Русанова в останалата й част срещу решенията по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ по Протокол № 35 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 31.07.2008 г., за повишаване в длъжност или преместване на кандидатите, участници в конкурса чрез атестиране за длъжността "съдия" в административните съдилища и производството по адм. дело № 11975/2008 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение е прекратено в тази му част. По молбата за допълване: С жалбата си срещу посочените решения на ВСС оспорващата е формулирала искане за обявяването им за нищожни, алтернативно - за отмяната им като незаконосъобразни. Видно от съдържанието на решението по цитираното дело, Върховният административен съд е обсъдил всички оплаквания на жалбоподателката, включително доводите й за нищожност и е формирал воля по всички направени в жалбата искания. В тази връзка, доколкото в мотивите на решението съдът се е произнесъл по претендираната от молителката нищожност на решенията на ВСС, а същата акцентира на обстоятелството, че в диспозитива на съдебния акт е пропуснато изрично и отделно постановяване на резултат в този аспект, искането на Русанова за допълване на диспозитива на съдебния акт по отношение на петитума за нищожност сочи на искане за поправка на явна фактическа грешка (чл. 175 от АПК), а не за допълване на решението по смисъла на чл. 176 от същия закон, както неправилно е отразено в молбата й. Както и да се квалифицира от процесуалноправна гледна точка искането на молителката обаче, то е неоснователно. Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Не е налице непълно решение, когато съдът е отразил в същото напълно формираната своя воля, какъвто е настоящият случай. Що се отнася до явната фактическа грешка, такава представлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, включително пропускането да се изрази част от формираната, а следователно и налична воля на съда. В конкретния съдебен акт не е допуснато претендираното несъответствие или пропуск. В частта, в която оспорването е прието за допустимо и е разгледано по същество, тричленният състав е разгледал целия предмет на спора и се е произнесъл по пълния, очертан от жалбоподателката предмет. Преценил е, че оспорените от Русанова решения на ВСС, по отношение на които жалбата й е допустима, са законосъобразни, като е изложил в мотивите си доводи във връзка с извършената цялостна служебна проверка на основанията за законосъобразност на административните актове съгласно изискванията на чл. 168 от АПК, в това число по твърденията за нищожност. С обективираното в диспозитива на съдебното решение отхвърляне на жалбата на Виолета Русанова (в допустимата й част), в която се съдържат две алтернативни искания - за обявяване на нищожност или за отмяна, съдът се е произнесъл по същество по цялото искане. Изводът, че подложеният на съдебен контрол административен акт е законосъобразен, респективно - отхвърлянето на жалбата срещу него като неоснователна, означава отричане на съществуването на основания по чл. 146 от АПК, т. е. отричане на наличието на незаконосъобразност на административния акт във всичките й форми, включително нищожност. С други думи отхвърлянето на жалбата срещу съответните решения на ВСС обхваща оспорването в неговата цялост - както петитума за обявяването им за нищожни, така и този за отмяната им като незаконосъобразни (унищожаеми). Ето защо съдът намира, че не са налице основания за допускане на поправка на явна фактическа грешка, респективно - за допълване на процесното решение. По молбата за тълкуване: Молбата за тълкуване на решението също е неоснователна. Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно. А то е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на съдебния акт, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства или от новопредставени такива. В противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правният спор по същество, което е недопустимо, тъй като не може чрез института на тълкуването да се цели постигането на друг правен резултат. По реда на тълкуването не могат да се дават и указания как да се приложат правните последици на съдебния акт. Тълкуването не е и средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение. С оглед тези общи принципни правила, съобразявайки изложеното в молбата на Русанова, настоящият състав счита, че в конкретния случай постановеното на девет страници съдебно решение не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива, е ясно изразена и базирана на безспорно установената по делото фактическа и правна обстановка. Цитираните в молбата на Русанова отделни изрази, употребени в решението, не съдържат неяснота, от една страна, а от друга - същите са извадени извън общия контекст на ясно и прецизно обективирана воля на съда, начинът на формулиране и цялостният прочит на която не будят никакво съмнение относно действително вложения в същата смисъл. Следва да се отбележи, че част от молбата представлява искане за разясняване на юридически термини, на плоскостта на правната теория, което по същество е недопустимо искане за предоставяне на юридически консултации чрез института на тълкуването на съдебния акт. По изложените съображения молбите за допълване и за тълкуване на съдебния акт следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. С оглед изхода на настоящото производство и съгласно чл. 143 от АПК, направеното от заинтересованата страна искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като се осъди молителката Виолета Русанова да заплати на Светослав Славов сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно Договор серия А, № 0466081 от 09.04.2009 г. за правна защита и съдействие по адм. дело № 11975/2008 г. по описа на ВАС. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение