Решение № 10464 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2162/2010 г.

Решение № 10464 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2162/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба Георги Иванов Арнаудов срещу решение № 808 от 10.12.2009 г. по адм. дело № 538 по описа за 2009 г. на административния съд - София област, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от лицето срещу митница Калотина, РМД - София, Агенция "Митници", с правно основание чл. 292 от АПК, както и в частта на решението, с което е оставен без разглеждане като недопустим иск с правно основание чл. 292 от АПК, заведен от същото лице срещу Агенцията за държавни вземания и е прекратено производството по делото в тази му част. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Столична и директорът на агенция "Митници", чрез процесуалния представител юрисконсулт Илиян Осенов оспорват същата като неоснователна. Ответната страна по касационната жалба - ТД на НАП - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител Магдалена Соколова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София област е бил сезиран с иск с правно основание чл. 292 от АПК. В хода на съдебното производство е установено, че на 14.07.2001 г. ищецът е внесъл през границата употребяван пътнически автобус, марка "Сетра", през гранична митница Калотина. Лицето е подало ЕАД, като по делото е приложена и приета като доказателство декларация формуляр 4 по приложение № 1, чието предназначение, съгласно чл. 7 от наредба № 11 от 23.12.1998 г. (отм.) е за получаващото митническо учреждение. От него се установява, че последното е митница Благоевград, която е поставила върху него печат и с писмо до митница Калотина от 2.03.2002 г. е изпратила същия заверен транзит ЕАД № Т-23768/2001 г. По делото е представен ЕАД формуляр 16 № 3527 от 26.02.2002 г., заверен от митница Благоевград, с който към тази дата е деклариран от лицето износ за Австрия на същия автобус и митнически манифест № 868 от 26.02.2002 г., с който автобусът е получил митническо направление и е вписан посочения ЕАД. В резултат на осъществена проверка се установява, че на 28.02.2002 г. е приключена транзитна операция № 5200/Т-1477 от 26.02.2002 г., задействана в митница Благоевград и е осъществен износ на същия този пътнически автобус. На същата дата автобусът отново е въведен на територията на страната и е поставен под режим входящ транзит на МП Кулата с ЕАД № 5400/4-530 от 1.03.2002 г., подаден и приет за внос на пътнически автобус с получател ЕТ "Диана Гутева". По новия внос публичните задължения са платени своевременно. Представено е наказателно постановление № 099 от 11.03.2002 г., издадено от началника на митница Благоевград, от което е видно, че на 26.02.2002 г. в митница Благоевград е представена стока, поставена под митнически режим транзит с ЕАД № Т-23768/2001 г. Срокът на представяне на стоката е бил 24.07.2001 г. На основание чл. 238а от ЗМ на отговорното лице Георги Арнаудов е наложена глоба. Началникът на митница Калотина е издал ППСДВ № 394 от 15.12.2001 г., с което е установено, че на 14.07.2001 г. Георги Арнаудов е внесъл гореописания автобус, за което не е заплатил вносно мито и ДДС по ЕАД № Т-23768/2001 г., поради което му е определено задължение за мито и за ДДС в размер на 8 046.00 лв. за всяко едно от тях, заедно с лихва за забава, считано от 25.07.2001 г. Постановлението не е оспорвано по административен и съдебен ред. Същото е изпълнително основание по образувано производство за принудително изпълнение № 1832/2005 г. с публичен взискател митница Калотина. При така изложената фактическа страна по спора, съдът е приел, че предявеният пред него иск е допустим, понеже има образувано изпълнително производство, въз основа на влязло в сила изпълнително основание; длъжникът по това изпълнително производство претендира настъпване на нови факти след влизане в сила на изпълнителното основание, които да са довели до изключване или погасяване или отлагане на задължението вменено с изпълнителното основание и той е насочен срещу взискателя по изпълнителното производство. По това изпълнително производство с постановление № 1832 от 9.01.2009 г. е наложен запор върху превозни средства на ищеца с цел обезпечаване на публичните вземания. По допустимостта на иска няма спор по делото, като следва да се приеме, че преценката на съда е правилна и в съответствие с данните по него. По основателността на иска решаващият съд е счел, че той е неоснователен като недоказан и го е отхвърлил. Изложените правни съображения са, че чрез този иск се цели доказване в хода на исково производство съществуването на изпълняемото задължение към настоящия момент, като то следва да е валидно възникнало, но да е престанало да съществува поради възникване на факт, настъпил след влизането в сила на изпълнителното основание, което постановява изпълняемото задължение. Съдът се аргументира с чл. 45, ал. 1 от ЗМ, според който стоките, въведени на митническата територия на страната трябва да бъдат незабавно превозени от лицето, което ги въвежда, съгласно разпорежданията на митническите органи до съответното митническо учреждение или на друго място, определено от тях. Съгласно ал. 2 от с. разпоредба лицето, което поема задължението да превози стоките след като са въведени на митническата територия на страната е отговорно за изпълнението на задълженията по ал. 1 и за представяне на стоките пред митническите органи, съгласно чл. 47 от ЗМ. След като митническата декларация е заверена, въведените стоки на територията на страната са под митнически надзор. С процесния ЕАД, подаден от ищеца, заверен от митница Кулата и процесният автобус е въведен под митнически надзор, като в определения срок 24.07.2001 г. същият е следвало да бъде манифестиран в получаващата митница - Благоевград. Непредставянето и неманифестирането му в срок в получаващата митница е отклонение от митническия режим транзит. С цитираното НП на лицето е ангажирана административно-наказателната му отговорност, за което му е наложена глоба. Налице е основанието по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ за възникване на вносно митническо задължение и поради неизпълнението му след поканата за доброволно изпълнение до лицето, което е отговорно по чл. 102, ал. 1 от ЗМ, е издадено ППСДВ № 394 от 15.12.2001 г., на основание чл. 211 от ЗМ, влязло в сила като необжалвано. По повод възражението за неправилно определения размер на задължението, главница и лихва, съдът е приел, че в производството по чл. 292 и сл. от АПК, при влязло в сила постановление, следва да се приеме, че размерът е така определен от административния орган и той няма компетентност да преценява законосъобразността на изчисляването му. По повод другото възражение на жалбоподателя, което съставлява първото касационно възражение в настоящото производство, относно възникването на факти и обстоятелства след влизане в сила на ППСДВ, съдът е приел, че приключването на режимът транзит от лицето би следвало да се цени като ново обстоятелство, но това не води до отпадане на основанието за налагане на вземането с ППСДВ. Възникването на вносното митническо задължение е поради нарушаване на режима транзит. Последващото приключване на режима транзит не води до отпадане на основанието за налагане на вносното митническо задължение, понеже задължението за спазване на режима е било нарушено и именно това е основанието за възникването му. Последното може да се погаси или с плащане или поради изтекла давност, или с прихващане, като по делото няма данни за извършено доброволно плащане на това задължение или осъществяване на прихващане. Изложеното обуславя основният спорен момент дали приключването на режимът транзит в по-късен момент, след издаването на ППСДВ № 394 от 15.12.2001 г. представлява ново обстоятелство, което рефлектира върху дължимостта на посоченото публично задължение за мито и ДДС. В тази връзка следва да се прецени като правилен извода на първоинстанционния съд, че обсъжданото ППСПДВ е влязло в сила, респ. представлява стабилен административен акт, които не може да бъде предмет на контрол в настоящото производство. Следователно към датата на влизане в сила на постановлението посоченото задължение е съществувало и за основателността на иска определящ момент е дали с приключването на митническия режим транзит по-късно и осъщественият реекспорт е отпаднало митническото задължение. В ЗМ и ППЗМ не е предвидено настъпването на такава последица, но е уредена процедура в чл. 214 и сл. от ЗМ при наличие на определени факти, които са възникнали след издаване на ППСДВ, които водят до недължимост на публичното задължение, както се твърди в случая, да се поиска възстановяване или опрощаване на митни сборове, каквито са процесните задължения към момента на възникването им. От изложеното се налага извода, че е налице специална процедура пред компетентния административен орган, по която заинтересованото лице да може да предяви претенцията си за признаване недължимостта на публичното вземане, представляващо митни сборове, въз основа на факти, възникнали след издаване на изпълнителното основание - в случая ППСПДВ. Производството следва да приключи с издаването на индивидуален административен акт - решение на митнически орган, което може да бъде обжалвано по административен и съдебен ред, в случай, че е неблагоприятно за лицето, което е подало искането. Едва в рамките на евентуално образуваното по такава жалба съдебно производство, съдът следва да се произнесе по същество на искането. Затова, при наличието на специална процедура, в рамките на която следва да се прецени основателността на искането за възстановяване или опрощаване, не може да бъде разгледана по същество претенция по исковия ред, предвиден в чл. 292 от АПК (решение № 14972 от 8.12.2009 г. по адм. дело № 6529 по описа за 2009 г. на ВАС, първо отделение). По повод втория спорен момент дали задължението е погасено по давност съдът е изложил правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, като в тази част няма касационно възражение. Второто касационно възражение е относно прекратяване на производството по отношение на агенцията за държавни вземания, като решението в тази част е с характер на определение, респ. жалбата се явява частна. Следва да се отбележи, че решаващият съд е изложил точни съображения, за да прекрати производството по отношение на този административен орган, който е публичен изпълнител по смисъла на чл. 167 от ДОПК, а именно орган на принудителното изпълнение, осъществяващ действието по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК. В чл. 293, ал. 1 от АПК изрично е посочено, че ищецът по такъв иск е длъжникът, а ответникът е взискателят, поради което съобразно изложеното съдебният акт се явява изцяло правилен. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат за настоящата инстанция на ответните страни по касационната жалба, понеже такива не са поискани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение