Решение № 97 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7256/2023 г.

Решение № 97 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7256/2023 г., V о., докладчик председателят Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител А. Воденичарова - главен юрисконсулт, срещу решение № 3467 от 29.05.2023 г., постановено по адм. дело № 9533/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение с твърдения, че оспореният пред първоинстанционния съд списък е законосъобразен административен акт, при издаването на който са спазени всички предпоставки и целта на закона. Иска се отмяна на съдебното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът – "Ривер Плейс" ООД чрез адв. Иванова в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Дружеството претендира разноски, съгласно представен списък. Прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 3467 от 29.05.2023 г., постановено по адм. дело № 9533/2022 г. по описа на АССГ е обявил нищожността по жалба на "Ривер Плейс" ООД на списък по § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите (ред. ДВ, бр. 19 от 2011 г.) на поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародване на закона в "Държавен вестник", обнародван от министъра на земеделието и храните в ДВ, бр. 48/24.06.2011 г., в частта по точка 242- поземлен имот № 44094.2.4, с. Лозенец, с площ 29, 117 дка. За да постанови обжалвания правен резултат, административният съд приема на първо място, че списъкът в оспорената му част е издаден в изискуемата писмена форма при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му. Съдът приема че списъкът е нищожен поради пълно противоречие с материалния закон и неговата цел- Закона за горите /ЗГ/ поради това, че предназначението на имот с идентификатор 44094.2.4 е променено през 2009 г. и към 2011 г. при възникване на основанието за съставяне на подробния списък представлява урбанизирана територия, а не част от горския фонд. Въз основа на тези фактически установявания решаващият съд достига до правния извод, че включването на обсъждания имот в подборния списък по параграф 3, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ е осъществено при пълна липса на хипотезата на правната норма, на която се позовава административния орган, който е и некомпетентен да издаде акта в оспорената му част. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд разглежда и уважава жалбата на "Ривейр Плейс" ООД, която съдържа само искане за обявяване на нищожността на акта, поради което по аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК, трябва да се приеме, че срокът за оспорване не оказва влияние върху допустимостта на решението. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд и последователно описана. Въз основа на събраните по делото и подробно обсъдени доказателства решаващият съд обосновано приема, че имот с идентификатор 44094.2.4 в землището на с. Лозенец, включен под номер 242 в обсъждания списък по § З, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ е придобит през 2007 г. от търговското дружество чрез договор за покупко-продажба с "Маркетинг-В" ЕООД, което се легитимира като собственик на имота. Същата година със заповед № 223/06.12.2007 г. на председателя на Държавна агенция за горите (ДАГ) е наредено процесният имот да бъде изключен от горския фонд, като дружеството следва да предприеме действия по включването й в урбанизираната територия. Със заповед № РД-01-558/16.07.2009 г. на кмета на община Царево е одобрен проект за ПУП-ПЗР на имот с идентификатор 44094.2.4, собственост на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Следователно предназначението му е променено преди 8.03.2011 г., когато влизат в сила установените със Закона за горите забрани за промяна на предназначението на поземлени имоти и строителство в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Съгласно § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ (в сила от 8.03.2011 г. - ДВ, бр. 19 от 2011 г.), не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Според § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ в относимата му редакция, в едномесечен срок от деня на обнародването на закона, Министерството на земеделието и храните обнародва в "Държавен вестник" списък на имотите по ал. 1. Обосновано и в съответствие с материалния закон решаващият съд отговаря на спорния по делото въпрос за тежестта на нарушението на материалния закон. При съвместно тълкуване на алинеи 1 и 4 на § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ списъкът трябва да съдържа имоти в горски територии, придобити чрез замяна от държавата преди влизане в сила на закона, чието предназначение се забранява да бъде променяно и да бъде извършвано строителство в тях. Според установената съдебна практика, част от която е цитирана и в обжалваното съдебно решение, в списъка е възможно да бъдат включени само имоти, които не подлежат на промяна на предназначението, но не и такива, чието предназначение е променено преди датата на обнародване на тази разпоредба в ДВ. В случая предназначението на имота е променено преди 8.03.2011 г. и по отношение на този имот е налице пълна липса на условията, визирани в приложената от органа правна разпоредба на § 3, ал. 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗГ. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не са налице условия за обявяване на списъка в обжалваната му част за нищожен. Констатираното от първата инстанция нарушение на материалния закон е изключително съществено, защото е издаден акт при пълна липса на правно основание за упражняване на осъществените правомощия по отношение на конкретния имот. Тежестта на нарушението на материалния закон и целта на закона в конкретния случай съставляват основание за нищожност на оспорената част от акта, както правилно приема административният съд. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствие на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 3600 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да им бъдат възстановени от бюджета на Министерство на земеделието и храните в пълен размер. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящият касационен състав намира за неоснователно с оглед на фактическата и правна сложност на спора, поради което не са налице основания за неговото намаляване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение