Решение № 9499 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4478/2009 г.

Решение № 9499 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4478/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите против Решение от 5.01.09 г. по адм. д. 271/08 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 22099070003189/25.09.07 г., издаден от инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. София. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски. Ответникът ЕТ "Зоя Миразчийска" оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение от 05.01.09 г. по адм. д. 271/08 г. по описа на АССГ е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 22099070003189/25.09.07 г. на ТД на НАП - София-град. Съдът е приел, че Акта за дерегистрация по ЗДДС е незаконосъобразен, защото е издаден на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б. " от ЗДДС във връзка с чл. 176 от ЗДДС без да са налице установени с влязъл в сила данъчен акт данъчни задължения на ЕТ "Зоя Миразчийска". Съдът е мотивирал правните си изводи с обстоятелството, че предварителното изпълнение на ДРА има правно значение за изпълнението на задълженията, установени с него, но не представлява основание да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 176, т. 4 от ЗДДС. С оглед на тези правни изводи съдът не е анализирал констатациите относно стойността на наличните активи на търговеца и съотнасянето им към установените с невлезлия в сила ДРА № 397/12.08.05 г. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 176 от ЗДДС компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което: 1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред; 3. системно не изпълнява задълженията си по този закон; 4. има данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Няма спор по делото, че по отношение на ЕТ "Зоя Миразчийска" не са констатирани обстоятелствата по чл. 176, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Няма спор по делото, че с ДРА № 397/12.08.05 г., с който са установени данъчни задължения ДДС за внасяне в размер на 39453, 52 лв. и лихва за забава не е влязъл в сила. Според удостоверение 25.09.07 г. на СГС по жалба на ЕТ "Зоя Миразчийска" срещу ДРА № 397/12.08.05 г. е образувано адм. д. 156/06 г. по описа на Софийски градски съд. Производството пред СГС е приключило с решение, което е обжалвано с касационна жалба от Д "ОУИ", по която е образувано адм. д. 3203/09 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, по което към настоящия момент не е поставено съдебно решение (справка от информационната система на ВАС). Според констатациите на инспектор по приходите ЕТ "Зоя Миразчийска" не изпълнява задълженията си по ДРА№ 397/12.08.05 г., в резултат на което лихвата за забава към 30.07.07 г. е изчислена в размер на 16047, 91лв. В същото становище инспектор по приходите Пламен Петков е цитирал данни от проверка, според която се установява, че ЕТ "Зоя Миразчийска" притежава активи на обща стойност 66000лв. Решаващият съд не е пристъпил към изследване дали ЕТ "Зоя Миразчийска" притежава налични на активи, надхвърлящи стойността на неизпълнените данъчни задължения, намалена със задълженията, независимо от констатациите в цитираното писмено становище на инспектора на приходите и писмените доказателства по делото за притежаваните активи. Съдът е приел за достатъчно основание за отмяна на Акта за дерегистрация по ЗДДС обстоятелството, че данъчните задължения са установени с невлязъл в сила ДРА. Касационната инстанция споделя изводите на АССГ относно тълкуването на разпоредбата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС в конкретния случай, според които материалният закон в тази правна норма е определя като предпоставка за прекратяване на регистрация по ЗДДС наличието на установени с влязъл в сила данъчен акт данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Тези правилни изводи на АССГ са в съответствие и с процесуалните норми, действащи към датата на издаване на оспорения акт за дерегистрация № 22099070003189/25.09.07 г. и към датата на издаване на ДРА № 397/17.08.05 г., представляващ фактическо основание за постановяване на обжалвания пред административния съд акт. Разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ДПК (отм.) и чл. 127, ал. 1 от ДПК (отм.) и аналогичните им чл. 153, ал. 1 от ДОПК и чл. 157, ал. 1 от ДОПК, според които обжалването на ДРА (респ. РА) не спира неговото изпълнение, имат отношение само към изпълнението на установените с обжалвания акт задължения, но не придават предварителен стабилитет на обжалвания акт във всичките му аспекти - включително и да се приемат за окончателно установени посочените в него данъчни задължения. Предвидената в процесуалния закон възможност за предварително изпълнение на данъчни актове, установяващи като дължими данъчни задължения, има правно значение на плоскостта на изпълнението на парични задължения. Изпълнението на парични задължения, установени с невлязъл в сила данъчен акт може да бъде извършено доброволно - чл. 110, ал. 1 от ДПК (отм.), чл. 145 от ДПК (отм.) и чл. 127, ал. 1 от ДОПК, чл. 178 от ДОПК или по реда на принудителното изпълнение - чл. 172, ал. 2 т. 2 от ДПК (отм.) и чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като има за последица преустановяване на начисляването на лихви за забава. Правните последици от евентуалната отмяна на данъчния акт, респективно установяване на недължимост на изпълнените данъчни задължения, са предвидени в разпоредбите на чл. 112, ал. 5 от ДПК (отм.) и чл. 129, ал. 6 от ДОПК и на практика също се изразяват в начисляване на лихви. Следователно законодателят е уредил изрично начина на обезщетяване на страните - заплащане на лихви, в зависимост от крайния резултат на спора относно законосъобразността на ДРА (респ. РА) и изпълнението или неизпълнението на установените с него задължения по време на спора. Тази регулация не се променя в зависимост от това дали е постановено изрично спиране на изпълнението на ДРА (респ. РА) по време на неговото обжалване поради представяне на обезпечение. В определени хипотези, свързани с предпоставки за невиновна забава или изрична воля на кредитора, изрично законодателят е уредил възможността за временно преустановяване на начисляването на лихви за забава или недължимост на лихви. В този смисъл следва да бъде направено и тълкуването на чл. 176, т. 4 от ЗДДС, защото в противен случай последиците от дерегистрацията по ЗДДС на данъчен субект, за който в последствие се установи, че няма неизпълнени данъчни задължения поради отмяна на невлезлия в сила ДРА (респ. РА) е трябвало да бъдат предвидени от законодателя поради същественото им отразяване върху правилното функциониране и участие в механизма на облагане по ЗДДС по време на спора. Възможността да се извърши дерегистрация по ЗДДС на основание наличие на установени данъчни задължения с невлязъл в сила данъчен акт би поставила въпрос относно отражението на евентуален акт за спиране изпълнението на ДРА (респ. РА). Липсата на предвидена регулация в процесуалния закон на тази хипотеза също следва да бъде разглеждана като аргумент в подкрепа на становището, че обжалването на ДРА (респ. РА) спира само неговото принудително изпълнение, но не му придава друг елемент от стабилитета на административните актове, включително и да се приеме, че установява безспорно данъчни задължения. Следователно в разпоредбата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС изразът Дима данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения", следва принципно да се тълкува като безспорни данъчни задължения, но не и като данъчни задължения, установени с невлязъл в сила поради обжалването му данъчен акт. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при липса на допуснати процесуални нарушение, поради което следва при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде оставено в сила. Ответникът не е представил доказателства за направени разноски в настоящото производство, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, не следва да бъдат присъждани разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение,