Решение № 991 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2008 г.

Решение № 991 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Добричкия окръжен съд от 14.12.2007 г. по гр. д. № 667/2007, с което е потвърдено решението на Балчишкия районен съд от 7.05.2007 г. по гр. д. № 110/2006, с което е отхвърлен предявеният ревандикационен иск. Недоволна от решението е касаторката М. П. К., която го обжалва в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторката счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че в нейна тежест е, при оспорване, да докаже неистинността на представеното завещание; и в нарушение на материалния закон е приел, че завещанието има изискваната от закона форма и е автентично, макар оригиналът да не е представен по делото. Ответницата по жалбата К. И. М. и третите лица помагачи, А. Щ. А., Е. Щ. Д. и Ж. Щ. Ф. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата не е собственик на процесната идеална част от имот, тъй като не наследява на вуйчо си, който преди отчуждаването на имота по ЗОЕГПНС го е завещал с нотариално тайно завещание на брат си, чийто наследник ищцата не е. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че представеното нотариално тайно завещание е извършено в изискваната от закона форма и е автентично. По същество правилно въззивният съд е приел, че в тежест на ищцата е да докаже твърдените от нея пороци на завещанието. Действително при оспорването на саморъчно завещание в тежест на ползващия се от него е да докаже по несъмнен начин неговата автентичност. Това е така, защото саморъчното завещание е частен диспозитивен документ, който, макар да е подписан от праводател на оспорващия го наследник, ползва сочения в завещанието наследник и в негова тежест съгласно чл. 154, ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.) е да докаже неговата автентичност. Представеното завещание обаче е официално удостоверено от околийския съдия и оспорването на автентичността му съставлява оспорване истинността на официален документ, в който случай доказателствената тежест е на оспорващия съгласно чл. 154, ал. 3, изр. 1 ГПК. Без правно значение е обстоятелството, че по делото е представен официален препис от завещанието. Официално завереният препис има същата доказателствена сила като оригиналния официален документ. Също правилно въззивният съд е приел, че в тежест на ищцата е да докаже неспазването на изискваната от закона форма. Ищцата черпи правото си от твърдения порок на формата и съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК в нейна тежест е да докаже съществуването на този порок. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответницата по касацията не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение