Решение № 9655 от 1.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Б. Тавчиев против решение 6485/ 8.11.2021 г. по адм.д. 5713/2021 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението като неправилно с твърдение, че съдът не е изяснил фактите по делото и не е обсъдил представените писмени доказателства- истинския договор. Не може защитата на търговския интерес на администратора да е на първо място пред правата на физическото лице. Цитира съдебна практика. Прави възражение за недължимост на начислените такси, поради прекратяване на договорните отношения.

Комисията за защита на личните данни оспорва касационната жалба като неоснователна. По двата договора от 22.01.2013 г. са предлагани услуги: електронни съобщителни услуги клиентски номер [номер] и телевизия кл. [номер], ползвани са и не са платени такси съответно от 211,45 лв. и 33,94 лв. Първото вземане е цедирано от БТК ЕАД с договор от 1.09.2014 г. на "Фронтекс Интернешънъл Сървисис" ЕАД, по-късно е прехвърлено с цесия на 27.02.2015 г. на "Фронтекс Интернешънъл Сървисис" ЕООД, а на 30.01.2015 г. отново с цесия е прехвърлено на "С.Г.Груп" ООД. Второто вземане е цедирано въз основа на договор за цесия от 29.05.2015 г. между БТК ЕАД и "С.Г.Груп" ЕАД. Налице е изрично дадено съгласие в двата договора за обработване на лични данни от БТК и предоставяне им на трети лица. Кореспонденцията с БТК е без значение, защото паричните суми са дължими и не са платени.

"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, правоприемник на "Фронтекс Интернешънъл" ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Развива съображения за законосъобразно обработване на лични данни при спазване на чл. 4 от ЗЗЛД в периода от 27.02.2015 г. до 30.10.2015 г., тъй като е придобил личните данни на законово основание, действал е в личен и обществен интерес. Отношенията са се развили преди влизане в сила на Регламент 2016/679 на ЕП и Съвета.

Ответникът "С.Г.Груп" ЕАД не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение ППН-01-45/ 18 от 30.07.2020 г. на Комисията за защита на личните данни е отхвърлена жалбата на Б. Тавчиев от 24.01.2018 г. срещу БТК ЕАД и "С.Г.Груп" ЕАД / правоприемник на "С.Г.Груп" ООД/. В административното производство е конституиран и "Фроантекс Интернешънъл Сървисис" ЕООД. КЗЛД приема, че вземания на мобилния оператор БТК ЕАД по два договора от 22.01.2013 г. за предоставяне на услуги са предмет на цесии, поради което обработването на лични данни е извършено при спазване на законово основание. Обработването на лични данни отговаря на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, защото субектът на лични данни е дал изрично съгласие при подписване на договорите, личните му данни да могат да се предоставят на трети лица, в това число и на агенции за събиране на вземания, с цел събиране на неизплатени задължения по договори. Практиката на жалбоподателя, която е цитирал, не била относима към случая. Кореспонденцията с БТК ЕАД била ирелевантна, защото липсвали доказателства, че вземанията не са дължими.

Така постановеното решение е оспорено пред АССГ с доводи за незаконосъобразност и необоснованост поради липсата на мотиви на изричен довод за необсъждане на поставената от него бележка още под първия договор с "БТК" ЕАД /тогава Виваком/, с печат на Виваком, да не се предоставят данните му на трети лица, както и писмено изложение от 24.01.2013 г. до ИД на БТК "Виваком" ЕАД /л.131/, приета и регистрирана на същата дата /л.132/. Към жалбата прилага писмени доказателства. С решение 6485/ 8.11.2021 г. по адм.д. 5713/ 2021 г. по описа на Административен съд София- град е отхвърлена жалбата на Б. Тавчиев като неоснователна. Съдът установил всички факти относно сключени договори с БТК ЕАД през 2013 г. за предоставяне електронни съобщителни услуги и за "VIVACOM TV", наличието на ликвидни и изискуеми задължения от страна на физическото лице. Приема, че обработването на лични данни е законосъобразно при спазване на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД, защото е налице изрично съгласие на субекта на данни, изразено при сключване на договорите на 22.01.2013 г. Описаните са последователно сключените цесии относно задължението от 211, 45 лв.: а/ цесия от 1.09.2014 г. между БТК ЕАД и ""Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, б/ цесия от 27.02.2015 г. с "Фронтекс Интернешънъл"ЕООД, в/ цесия от 30.10.2015 г. между "Фроантекс Интернешънъл Сървисис" ЕООД и "С.Г.Груп" ООД, заличен търговец с правоприемник "С.Г.Груп" ЕАД.

По отношение на вземане в размер на 33,94 е посочено като основание за обработване на лични данни освен договора с БТК ЕАД и договор за цесия от 29.10.2015 г. със "С.Г.Груп" ООД.

От така установените факти е направен извод, за наличието на легитимни интереси при обработването на личните данни на жалбоподателя при спазване на чл. 6, пар.1, б. "е" от Регламента, обяснен е института на цесията, и целта на закона по чл. 3, ал. 3 от ЗЗЛД и Регламент 2016/679. Доводът за липсата на уведомление от оператора, с който е сключен договора за извършената цесия е приет за неоснователен, като е посочено също, че има известие по чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗЛД /отм/ за прехвърлено вземане. Съдът приема, че администраторите на лични данни са обработвали лични данни в съответствие с чл. 4, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗЗЛД и чл. 6, б."а", б."а" и "е" от Регламент 2016/ 679.

Решението е материално незаконосъобразно и необосновано, поради което е неправилно.

Съгласно чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Преди всички следва да се има предвид, че оплакванията в жалбата до КЗЛД са за неправомерно обработване на лични данни в период от сключване на договори за цесия до подаването на жалбата 24.01.2018 г. поради липсата на дадено съгласие по чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, като се твърди, че последните обаждания от служители на "С.Г.Груп" ЕАД са извършени на 13.12.2017 г. и 19.01.2018 г. В заседанието от 16.06.2020 г. пред КЗЛД е наведено оплакване и за липсата на уведомяване на цесията- л.102 и л.103 и липсата на съгласие за обработване на лични данни от трети лица - л.104. Това означава, че обработването на лични данни за посочения период попада под действието на ЗЗЛД, а след 25.05.2016 г. и на Регламент 2016/679. Представените с административната преписка и пред съда писмени доказателства установяват направено волеизявление пред БТК-Виваком " ЕАД от 24.01.2013 г. личните данни на Б. Тавчиев да не се предоставят на трети лица, включително на такива за събиране на вземания. Дадено е съгласие данните да се предоставят само на компетентни държавни институции, но не и от "колекторски фирми и лица, работещи в тях със съмнително ниво, образование и поведение", цитат- л. 94 /гръб/. Доказателство, че жалбата е входирана на 24.01.2013 г. в БТК ЕАД е представено в съдебната фаза /л.132/. На 25.01.2013 г. е последвал отговор / л.95/, подписан от супервайзър М.Д., с който жалбоподателят е уведомен, че получава подарък като лоялен клиент. Отговорът няма никакво отношение към съдържанието на писменото изложение на субекта на лични данни.

Под договор за предоставяне на мобилни услуги с кл. [номер] и дата 30.03.2012 г., с печат на служител от магазин 4102, има възражение "моля данните на клиента да не се предоставят на трети страни", като въобще не е ясно, дали върху екземпляра за оператора, носещ подписа на клиента, има същото възражение. В договора от 30.03.2012 г., както и в договорите от 22.01.2013 г. / л. 33 и 34/, има клауза, че с подписването на споразумението, абонатът декларира, че е информиран, че част от данните, които предоставя са лични данни, БТК се задължава да ги обработва, а абонатът предоставя личните си данни доброволно и дава съгласие, за да бъдат реализирани правата и задълженията по договора, БТК АД да ги предоставя на компетентни държавни органи, както и на трети лица, в това число банки, кредитни бюра, агенции за събиране на вземания, дистрибутори, .., когато това е необходимо за обслужване и реализиране правата на клиента, както и когато това е необходимо за реализиране правата и интересите на БТК АД, включително с цел събиране на неизплатени задължения по договора.

Данните обаче за оттеглено съгласие на 24.01.2013 г. и направено възражение от 30.03.2012 г., не са обсъдени нито от КЗЛД, нито от първоинстанционния съд и няма развити мотиви дали това оттегляне на съгласие е произвело правна последица в съответствие към този момент правна уредба в ЗЗЛД.

Освен това изводът за наличието на уведомление по чл. 20 от ЗЗЛД е необоснован и не съответства на доказателствата по делото:

1. Относно задължението от 211, 45 лв. Представена е извадка от Приложение 1 към договор за цесия 35910/ 1.09.2014 г., сключен между БТК ЕАД и "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД- л.26, в която са описани неплатени задължения по кл. [номер], както и приемо-предавателен протокол от 26.09.2014 г. относно Приложение 1 / л.21-гръб/. Няма представени доказателства задълженията по посочения клиентски номер да са цедирани на С.Г.Груп" ООД с последваща цесия от 30.10.2015 г. .

Приложено е уведомление до жалбоподателя /л.44/ по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за цедиране на задължения в размер на 211,45 лв. по договор за цесия от 30.10.2015 г. /л.45/, сключен между "Фронтекс Интернешънъл Сървисис" ЕООД и "С.Г.Груп" ООД и уведомление по чл. 20 от ЗЗЛД, за което няма данни да е връчено на Б. Тавчиев.

1. Относно задължението от 33,94 лв. има представена извадка от Приложение 1 към договор за цесия 37385/ 29.05.2015 г. сключен между БТК ЕАД и "С.Г. Груп" ООД- л.32, в която са описани неплатени задължения по кл. [номер], както и приемо-предавателен протокол от 21.07.2015 г. / л. 31/ за предаване на Приложение 1 към договора за цесия. Не е представено уведомление до жалбоподателя за цедиране на задълженията на кл. [номер] и уведомление по чл. 20 от ЗЗЛД.

Нито КЗЛД, нито първоинстанционният съд са обсъдили доводите на жалбоподателя и писмените доказателства за направеното оттегляне на съгласие за обработване на лични данни от 24.01.2013 г., което е допустимо по чл.34а от ЗЗЛД /отм. ДВ бр.17/2019 г./, приложим към правоотношения преди влизане в сила на Регламент 2016/679. Няма мотиви дали оттеглянето на съгласие е произвело действие спрямо БТК. Липсват съображения в решението на КЗЛД, относно представеното уведомление от С.Г.Груп за извършено прехвърляне на вземания /л.44/ , което няма дата на издаване, нито има доказателства да е връчено на Б. Тавчиев. Уведомлението следва да отговаря на определени със закон реквизити, като целта е субекта на лични данни да бъде уведомен за предприемане на действия по обработване на лични данни. Освен това само изпращането на уведомление не се приравнява на получаването му. Съгласно чл. 20 /редакция ДВ бр. 91/2006 г./ от ЗЗЛД когато личните данни не са получени от физическото лице, за което се отнасят, администраторът на лични данни му предоставя информация какви негови лични данни обработва, целите на обработване, категориите лични данни, получателите, на които могат да бъдат разкрити, информация за правото на достъп и т.н. КЗЛД не е обсъдила дали уведомлението отговаря на посочените законови изисквания / виж решение по адм.д. 10097/2016 г. по описа на ВАС, пето отд, адм.д.7138/2021 г. по описа на ВАС, пето отд..

Като не е обсъдила доводите за липса на съгласие и на уведомление по чл. 20 от ЗЗЛД, не е изложила мотиви за всички, относими за правилното решаване на жалбата доказателства, КЗЛД е постановила административен акт при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК, което води до неправилност на отхвърлителното съдебно решение, поради неправилно прилагане на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Налице е забраната на чл. 220 от АПК за нови фактически установявания от касационната инстанция. Това налага отмяна на първоинстанционното съдебно решение и по същество отмяна на решението на КЗЛД, като делото следва да бъде върнато като преписка на КЗЛД за ново произнасяне по жалбата на Б. Тавчиев. При новото произнасяне КЗЛД следва да обсъди представените писмени доказателства, които са относими към спорния въпрос за оттегляне на съгласие и наличието или липса на уведомяване на субекта на лични данни по чл. 20 от ЗЗЛД/ отм./.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение