Решение № 12947 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 563/2012 г.

Решение № 12947 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 563/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Адекс Ресайклинг" ООД, гр. Ловеч, представлявано от управителя - Пенко Михайлов Михайлов, против Решение № 489/22.11.2011 г. по адм. дело № 849/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт Мариан Иванов, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Адекс Ресайклинг" ООД, гр. Ловеч, против РА № 0400110592/11.05.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 381/5.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, в частта му, с която е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Строй Комерсиал 7" ЕООД, за д. п. м. 05.2010 г., в размер на 12 000 лв. и са начислени лихви ДДС, в размер на 1122.03 лв. За да постанови този правен резултат съдът е анализирал фактурираните доставки, с предмет "авансово плащане за камион" и "покупка на камион", при което е установил, че същите не обективират реално осъществени облагаеми доставки, поради това, че собственик на закупената вещ -автомобил м. "Скания" с ДК № СА 0845 РН, е трето лице - "Балкантрейд" ОО Д, а не жалбоподателя. Решението е правилно като краен резултат, но по други съображения. По делото е установено, че с договор за продажба на МПС от 14.04.2010 г. между "Строй Комерсиал 7" ЕООД и "Адекс Ресайклинг" ООД, без нотариална заверка на подписите, касаторът е закупил товарен автомобил м."Скания", с д. рег. № СА 0845РН, за сумата 72 000 лева. За тази продажба продавача - доставчик е издал 2 бр. данъчни фактури, както следва: фактура № 15/14.04.2010 г. с данъчна основа 29 166.67 лева и начислено ДДС - 5833.33 лева, с предмет " авансово плащане за камион" и фактура № 46/27.05.2010 г., с данъчна основа - 30 833.33 лв. и ДДС - 6166.67 лв., с предмет - "покупка на камион". По делото не е било спорно, а и това е установено от приложените към ревизионната преписка платежни документи, че авансовото плащане е извършено от касатора на 15.04.2010 г. От извършената справка по регистрация на автомобила в МВР - КАТ, е установено, че същият е регистриран на трето лице - "Балкантрейд" ООД, на основание договор за продажба от 18.06.2010 г. между "Строй Комерсиал 7" ЕООД и това дружество, с нотариална заверка на подписите, а не на името на касатора. При тези данни съдът е приел, че след като автомобила е регистриран и се води като собственост на трето лице, за касатора, не е налице данъчно събитие, свързано с реална доставка на същия и по издадените фактури за получателя не е налице право на данъчен кредит, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът неправилно е свързал наличието на данъчно събитие по процесната доставка, с регистрацията на автомобила в МВР - КАТ, на трето лице. В случая ирелевантно за данъчни цели се явява регистрацията му в КАТ. Това следва от разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която данъчното събитие при доставка на стока възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. В случая е установено, че по отношение на касатора няма възникнало данъчно събитие, свързано с доставка на процесния автомобил, поради неспазване на формата за сключване на договора за продажба от 14.04.2010 г. - писмена с нотариална заверка на подписите, съгласно изискванията на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП. Този договор не е произвел вещно-прехвърлителното си действие, касаторът не е станал собственик на автомобила, поради което на това основание, а не поради липсата на регистрация в КАТ, следва да се приеме, че липсва данъчно събитие, свързано с тази доставка. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът /ДДС/ става изискуем, когато настъпва данъчното събитие, което съгласно чл. 25, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС в случая е доставка на стока - товарен автомобил. При липсата на данъчно събитие, на основание изложеното по-горе, за касатора не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. Това касае както фактурата за авансово плащане, така и фактурата за окончателно плащане цената на автомобила, тъй като и при двете няма доставка. В хипотезата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС /авансово плащане/ данъкът става изискуем при получаване на плащането по доставка, преди да е възникнало данъчното събитие за нея по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. В случая имаме авансово плащане, но нямаме доставка, т. е основание за извършване на това плащане, а поради това и изискуемост на данъка, респ. право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Като е достигнал до същите правни изводи, макар и по други съображения решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Независимо от този резултат по касационното обжалване искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение, поради неявяване на юрисконсулт пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,