Решение № 6393 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3526/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет против решение № 4604/4.02.2026г., постановено по адм.д. № 12208/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли отмяната му и иска отхвърляне на оспорването. Претендира разноски. Алтернативно твърди прекомерност на разноските на ответната страна. Ответникът – Г. Х. П. в писмен отговор, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Същата следвало да бъде уважена по изложените в нея мотиви. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град е отменил решение № 694/ 27. 07. 2023 г. по Протокол № 81/27. 07. 2023 г. на Столичния общински съвет в частта за одобряване на проект за план за регулация по чл. 16 от ЗУТ, за част от квартал 236 /нов/ и квартал 236а /нов/ на м. “Парк Гео Милев“, район „Слатина, в обхват, указан в проекта със зелена прекъсната линия за „обхват на разработката по чл. 16 от ЗУТ“ С обжалвания съдебен акт съдът от първа инстанция е описал точно фактическата обстановка и е стигнал до верни правни изводи, довели до отмяна на оспореното пред него решение на Столичния общински съвет. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗУТ с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. Процедурата цели урегулирането с ПУП на територии с неурегулирани поземлени имоти и на територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план с цел осигуряване на необходимите площи за обектите публична собственост. При проведена "първа регулация", измененията на вече съществуващия и действащ план могат да се правят само въз основа на някои от основанията по чл. 134, ал. 2 ЗУТ, а не с нов план по чл. 16 ЗУТ. По делото е установено, както правилно е заключил Административен съд София град, че „първата регулация“ е регулационен план на местност парк Гео Милев, одобрен със Заповед № 3952/ 28.06.1958 г. По този план имотите на жалбоподателката попадат в обхвата на кв. 36 - за парк „Гео Милев“, а впоследствие за Министерство на народната просвета - част за физкултурен комплекс. Следващ регулационен план, в който попада районът, е регулационен план на м. Слатина - Хр. Смирненски, одобрен със Заповед № 117/27.02.1975 г. По този план имотите на оспорващото лице са в парцел I от кв. 36 за парк „Гео Милев“. Следващ по време регулационен план за района е застроителен, регулационен и кадастрален план за части от м. Подуяне и Гео Милев, одобрен със Заповед РД-50-09-63 от 24.02.1984 г. По този план процесните по делото имоти попадат в обхвата на кв. 236 - парцел I - за физкултурен комплекс и озеленяване. Впоследствие със Заповед № РД-50-09-187/29.04.1984 г. са изменени границите на парцел I, но изменението не засяга терените на процесните имоти. Този план е действащ и към момента. По делото е установено, че по отношение на много от имотите, засегнати от процесния план, вече са приложени различни регулационни планове и са реализирани съответните мероприятия. Конкретно по отношение на имотите на Г. П., /които не са единствените, включени в оспорената разработка/ са проведени отчуждителни мероприятия, свързани с приложението на предходни регулационни планове. От тези имоти са отнети 478 кв.м. за изграждане на улица [улица], като са взети части и от трите имота на жалбоподателката, които части впоследствие не са възстановени по реституция именно поради прилагането на регулацията и отнемането им за публична инфраструктура. Впоследствие, отново за обществени цели, от имоти с идентификатори окончаващи на 1225 и 1226, са отнети около 248 кв.м. за изпълнение на спортна зала „Академик“. Изложеното налага несъмнения извод, че предходните регулационни планове са приложени, поради което не е налице основната предпоставка, съдържаща се в нормата на чл. 16 ЗУТ за изработване на план по този законов текст, а именно да се регулират неурегулирани поземлени имоти или такива с неприложена предходна регулация. Липсата на тази предпоставка е достатъчно основание за отмяна на решението на СОС, с което е одобрен проект за план за регулация по чл. 16 от ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и при липсата на възражение за прекомерност, което да отговаря на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г.), същото да бъде мотивирано, своевременно направеното от ответницата искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено в неговия претендиран и доказан размер - 3067,75 €, представляващи адвокатско възнаграждение, за производството пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,