Решение № 4102 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11862/2009 г.

Решение № 4102 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11862/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от Евгени Петров Холевич и Румянка Петрова Исайлова, чрез пълномощника им адв. Дюлгеров, а втората подадена от Сийка Георгиева Иванова, Румен Георгиев Андонов, Цветанка Костова Аламянова и Галина Костова Добрева, и двете против решение № 439 от 22.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, административно отделение, V състав, с което са отхвърлени жалбите им против заповед № 604 от 01.12.2004 г. на заместник-кмета на община Варна, за одобряване на оценката на поземлен имот № 28 по кадастралния план на м. "Зеленика", землището на кв. Галата, община Варна, с площ от 967 кв. м, определена в размер на 3771 лв. В касационната жалба на Евгени Холевич и Румянка Исайлова са развити накратко оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда - несъобразяване със заключението на вещото лице, съответно неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и да бъда уважена първоначалната жалба. В касационната жалба на Сийка Иванова, Румен Андонов, Цветанка Аламянова и Галина Добрева също са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и обявяване на нищожност на оспорения акт, както и на решение № Г42 от 12.06.2003 г. на ОСЗГ гр. Варна, с което Росен Пенев се легитимира като собственик. Заинтересованите страни - Росен Сидеров Пенев и Пролетка Сидерова Сапунджиева (Пенева), в писмено възражение, чрез процесуалния си представител оспорват касационните жалби и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Сочи, че от анализа на представените доказателства, съдът е направил правилен извод, че издаденият административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалния закон. Правилно съдът е приел, че се касае за земеделска земя, която е в приложното поле на ЗСПЗЗ, каквото е заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Оценката на имота е определена по реда на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, във вр. с глава VII, раздел I от ППЗДС. Не са налице посочените касационни основания и решението следва да остане в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалби, подадени от настоящите касатори против заповед № 604 от 01.12.2004 г. издадена от заместник-кмета на община Варна, за одобряване на оценката на имот № 28 по КП на м. "Зеленика" землището на кв. Галата, община Варна за площ от 967 кв. м на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, която цена следва да бъде заплатена от заинтересованите страни - Росен Пенев и Пролетка Сапунджиева, за да го придобият. В жалбите са развити оплаквания за занижаване размера на оценката, както и такива, че заповедта е нищожна като издадена без законово основание, лишена е от предмет, тъй като в ПНИ няма имот с № 28 и е издаде от лице без материална компетентност. В условията на евентуалност се поддържат и оплаквания за незаконосъобразност на същата, тъй като цената на имота следва да се заплати не от Росен и Пролетка Пеневи, а от жалбоподателите, които са собственици по реституция на имота и именно те следва да заплатят на бившия ползувател подобренията в него, като им се издаде заповед, за да го придобият. С решение № 892 от 09.11.2007 г., поправено с решение № 256 от 10.04.2008 г., постановени по адм. дело № 160/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд, са отхвърлени жалбите, като съдът е приел, че оценката е определена от компетентен орган, при наличие на делегирани права, заповедта е мотивирана, не страда от твърдените пороци, оценката е правилно определена по реда на ППЗДС, тъй като се касае до земеделски имот в урбанизирана територия, а възраженията относно отреждането на имота, както и правата на ползувателите са неотносими към спора. Цитираното съдебно решение е отменено с решение № 14323 от 20.12.2008 г., постановено по адм. дело № 8536/2008 г. по описа на ВАС, като касационната инстанция е приела, че спорът не е изяснен от фактическа страна. Върнал е делото за ново произнасяне, като е дал указания да се изследва характера на процесния имот - дали е земеделски, попадащ в урбанизирана територия - селищно образувание, или попада в горски фонд, с оглед данните в решение № Г42 от 12.06.2003 г. на ОСЗГ, с което се легитимира ползувателят Росен Пенев, като наследник на Сидер Пенев Сидеров, издадено на основание ЗВГЗГФ, съответно кой е приложимият ред за оценяване, както и относно идентичността и съществуването на имот с посочения в оспорения акт номер - № 28 по КП на процесната местност. При новото разглеждане на делото, от всички събрани по делото доказателства, както и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, по указаните от ВАС за изследване обстоятелства, че процесният имот попада в територия по чл. 18г, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ и собствеността върху него е възстановена по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът е отразен в кадастралния план от 1995 г. и в помощния план по чл. 28 от ППЗСПЗЗ от 1997 за м. "Зеленика" с един и същи номер - № 28. Към момента на изготвяне на решение № Г42 от 12.06.2003 г. на ОСЗГ, с което са признати права на ползувателите, има изготвен ПНИ. В него имотът е отреден на бившите собственици като е разделен на две части, съответно с нова номерация. В оспорената заповед за оценка, имотът е посочен с номерация по кадастралния план на териториите по § 4 от ЗСПЗЗ. При тези данни съдът е приел, че имотът е реално съществуващ, поради което издадения акт не е без предмет, както се твърди, същият е издаден от компетентен орган - делегирани са права с цитирана заповед на кмета на община Варна, заповедта е мотивирана като мотивите са изложени в самото оценяване, в което са посочени всички компоненти на оценката. Имотът безспорно се намира в селищно образувание, поради което оценяването е правилно извършено по реда на § 31 от ППЗСПЗЗ, във вр. с ППЗДС. Възраженията по отношение признатите с решение № Г42/2003 г. на ОСЗГ на ползувателя права, съдът е приел, че не могат да се разглеждат в настоящото производство. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обосновани са изводите на съда, с оглед събраните по делото доказателства. Безспорно е, че на наследодателя на Росен Пенев - Сидер Сидеров е предоставен за ползване имот в местността "Карантината", землището на с. Галата от 800 кв. м, което се установява от удостоверение № 1641 от 24.04.1968 г., копие от което е приложено по делото. Към момента на предоставяне на правото на ползване земята се е намирала в контактната зона на горския и земеделски фонд, видно от описаните граници - горски фонд и частни имоти, като конкретният имот е бил неустроена гора. Именно поради това правото на ползване е предоставено от Районна дирекция на горите гр. Варна. Поради този характер, ползувателят е инициирал процедура за придобиване на имота по реда на чл. 7, ал. 4 от ЗВСГЗГФ, съответно по ППЗВСГЗГФ. Същият е подал заявление в срока по чл. 7, ал. 4 от ЗВГЗГФ - № 42 от 23.06.1998 г., копие от което е представено по делото, към което са приложени изискуемите документи. Развила се е процедурата по чл. 24 и сл. от ППЗВСГЗГФ. Назначена е комисията по чл. 26 от ППЗВСГЗГФ, която е взела положително решение за придобиване на правото на собственост върху заявения имот, обективирано в протокол № 1 от 20.09.2001 г., копие от който е приложено по делото - стр. 113 от дело № 160/2005 г. Въз основа на протокола и при наличието на всички предпоставки и условия на закона, ОСЗГ гр. Варна се е произнесла по реда и на основание чл. 26, ал. 3 и 4 от ППЗВСГЗГФ, с решение № Г42 от 12.06.2003 г. като е признала правото на наследниците на Сидер Сидеров да придобият собствеността върху имот от 947 кв. м, прилежаща площ на реализираната вилна сграда, който имот е конкретизиран като имот № 28 от кадастралния план на м. "Зеленика" по картата на възстановена собственост. В решението е посочено, че след влизането му в сила, на основание чл. 26, ал. 6-12 и чл. 27 от ППЗВСГЗГФ правоимащите лица могат да подадат молба за оценка на прилежащата площ и да придобият имота. Решението не е оспорено и е влязло в сила. На това основание, след влизане в сила на цитираното решение на ОСЗГ, Росен Сидеров Пенев е подал молба за оценка на имота до компетентната, съгласно чл. 26, ал. 6 от ППЗВСГЗГФ, ОСЗГ гр. Варна, с вх. № 784 от 24.07.2003 г., копие от която е приложено по делото. Сезираната ОСЗГ гр. Варна е изпълнила задължението си по чл. 26, ал. 7 от ППЗВСГЗГФ и е изпратила преписката на държавното лесничейство за възлагане на извършване на оценката по приложимия ред по чл. 26, ал. 6-11 от ППЗВСГЗГФ, видно от писмо № 583/2003 г., копие от което е приложено на стр. 45 от дело № 8536/2008 г. на ВАС. Междувременно обаче, процесният имот, е бил включен в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като за същата територия - м. "Зеленика" е процедиран и приет ПНИ - заповед № РД-1-7706/386 от 20.09.2002 г. С плана, имотът е разделен на два имота с нова номерация - № 3506 и № 3505, които са отредени на бившите собственици - наследници на Щерю Белчев и Елена Трифонова (жалбоподателите по делото), на които с решения на ОСЗГ е признато правото за възстановяване на собствеността. Същите са вписани в регистъра към плана като собственици. Именно поради приетата промяна по отношение характера на имота - попадащ вече в територия на земеделски земи, дори нещо повече в селищно образувание с ПНИ, държавното лесничейство, на което е изпратена преписката за извършване на оценка, я е върнала обратно на община Варна - отдел "Земеделие" за извършване на оценка на имота, но по вече приложимия ред на § 4 и сл. от ЗСПЗЗ. Посоченото се установява от служебна бележка № 173 от 19.01.2005 г., издадена от Държавно лесничейство (стр. 123 от дело № 160/2005 г. на ВОС), в която е цитирано и писмо № 2046 от 14.10.2003 г. на държавното лесничейство, както и от удостоверение на община Варна - № 3687 от 01.02.2006 г. При отчитане на посочените факти, и най-вече обстоятелството, че имотът е в земеделска територия, за която е приет ПНИ, даден и е статут на селищно образувание, т. е. на урбанизирана територия, компетентният кмет на община Варна, е издал оспорената оценка по вече приложимия за имота ред - този по § 31 от ПЗР на ПМС № 234 за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Само и единствено поради бавното развитие на процедурата по реда на чл. 26 и сл. от ППЗВСГЗГФ, ползувателят не е получил оценка и не е придобил имота по този ред до приемане на ПНИ. Включването му в терен по § 4 и приемането на ПНИ за процесната местност не следва да се отрази неблагоприятно на правото на ползувателя да закупи имота, което не е реализирано поради забавянето на администрацията. Налице са всички основания за оценяване на имота и не може да се възприеме възражението в касационната жалба, че съдът необосновано е изградил този извод в решението си. Неоснователно е и възражението, че имот № 28 не съществува, поради което необосновано съдът е приел, че заповедта има предмет. От заключенията на назначаваните по делото съдебно-технически експертизи, при първото и второто разглеждане на спора, които не са оспорени, категорично е установена идентичността на имот с № 28 по кадастрален план, с имоти № 3506 и № 3505 по ПНИ. В случая не може да се противопостави приемането на ПНИ, тъй като става дума за довършване на друга процедура - тази по придобиване на собствеността върху ползувателски имот. Едва след нейното завършване, забавянето на която отново следва да се повтори не е по вина на правоимащия ползувател, може да се иска промяна на ПНИ, в което производство ще могат да се защитят правата на собствениците по реституция. Освен това конкретният предмет на настоящото производство е по отношение законосъобразността на извършената оценка, като други възражения относно признаването на права на ползувателя и признаването на права на бившите собственици и начина на отреждане с ПНИ са неотносими. Некоректно е позоваването в касационната жалба на посочено от ВАС в мотивите на отменителното решение по дело № 8536/2008 г., че решение № Г42/2003 г. на ОСЗГ е нищожно. ВАС не е изградил такъв извод. В решението само са дадени указания да се изследват обстоятелствата дали към момента на издаване на решението имотът е бил земеделска земя и дали е попадал в урбанизирана територия, в който случай не би имало основание за признаване на права по реда на ЗВСГЗГФ. При повторното разглеждане на делото обаче безспорно е установено, че правото на ползване е предоставено върху горски имот и правилно е започната процедура по реда на чл. 7, ал. 4 от ЗВСГЗГФ, съответно по чл. 24 и сл. от Правилника за приложението му. Решението не е нищожно, същото е влязло в сила и е породило правните си последици. Заповедта не е лишена нито от правно основание, нито от предмет, поради което не е нищожна или незаконосъобразна на соченото основание, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Същата е издадена и от компетентен орган при делегиране на права, по което вече не се спори. Правилно съдът е приел относно размера на оценката, че същата е законосъобразно определена по реда на § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, който препраща към ППЗДС от 1996 г. Правилно е приложен материалния закон, като в тази насока липсват и оплаквания в касационните жалби. Постановеното решение е правилно, не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение