Решение № 1834 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5727/2013 г.

Решение № 1834 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5727/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Франк Убака Окоро, гражданин на Нигерия и на процесуалния му представител пред първоинстанционния съд адв. Мина Константинова - САК, срещу решение № 1644 от 11.03.2013 г. по адм. дело № 11634/2012 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 724 от 1.11.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на административно-производствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Излагат се твърдения, че в мотивите на решението си първоинстанционният съд преповтаря решението на административния орган без да обсъди наведените доводи от страна на чужденеца за отмяна на процесния отказ. Ответникът по касационните жалби - председателят на ДАБ, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на касатора, срещу решение № 724 от 1.11.2012 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Франк Убака Окоро е гражданин на Нигерия, по вероизповедание е християн - католик, по етническа принадлежност - ибо, семейно положение - неженен. Административното производство е започнало по осма последваща молба за предоставяне на статут рег. № УП-1317 от 10.02.2012 г. до ДАБ. По делото е установено, че предходните седем административни производства са приключили с влезли в сила административни решения относно бежанския и хуманитарния статут на чужденеца, след като са били потвърдени от съответните съдебни инстанции. Aдминистративният орган е приел, че чужденецът не излага мотиви за закрила, които са различни от посочените при предходните производства. Самия чужденец посочва, че няма нови факти и обстоятелства, но все още не може да се върне в родината си, защото обстановката там не се е променила, убийствата продължават, а правителството не е в състояние да ги спре. Административният орган е изследвал в цялост наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях е направил извод за законосъобразност на обжалваното решение. Приел, че от данните по делото не се установява чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на неговите основни права. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За да постанови решението си първоинстанционният съд е отчел представените по делото справки с вх. № 01-2980 от 8.06.2012 г. и вх. № 174 от 10.01.2012 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, съдържаща информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Нигерия. В същите няма данни за вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Преценена спрямо бежанската история, конкретната обстановка в страната на произход и спрямо личността на лицето, съдът е направил извод, че обстановката в страната не дава основание да се приеме, че представлява тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания и данните по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административен съд - София - град е правилно. Твърдението в касационната жалбата, че в мотивите на обжалваното решение се преповтаря решението на административния орган без да обсъди наведените доводи от страна на жалбоподателя за отмяна на процесния отказ, е неоснователно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Административният съд - София - град правилно е приел, че бежанската история на касатора не е основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Единствената причина, която сочи чужденецът за напускане на страната си на произход е свързана с междуплеменните размирици и конфликти в Нигерия, както и обстоятелството, че семейството му е избито и няма при кой да се върне. В протоколите от проведените интервюта на 25.07.2012 г. и на 19.09.2012 г. е констатирано, че чужденецът не може да каже кой и защо е нападнал и изгорил къщата му и е избил семейството му. Не знае мотивите за това престъпление, а единствено допуска, че това може да е на религиозна или племенна основа и да е извършено от някое от племената иджо, уробо, ишакири или иуам. В проведените с него интервюта е заявил, че няма проблем с официалните власти, не е издирван за престъпления и може да си извади документи за самоличност от посолството на Нигерия, както и че информацията му за положението в Нигерия е само от медиите, защото не поддържа връзка с никой там. Чужденецът като цяло се позовава не на конкретни и лични проблеми, а на общи междуплеменни или общодържавни проблеми в Нигерия. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Причините сочени от него в проведените интервюта не представляват основание по смисъла на закона за искания статут. Лицето няма причини да не живее в Нигерия, защото спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Чужденецът твърди, че няма проблеми с официалните власти, не е бил чл. на политическа партия или организация и не е преследван поради това по политически или религиозни причини. Не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на нигерийският гражданин по чл. 9 ЗУБ. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Нигерия достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Първоинстанционният съд задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора, която следва да бъде отбелязано, е поредна по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства (виж чл. 13, т. 5 ЗУБ), сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето място - преценката на тяхната основателност. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. В случая чужденецът сочи като причина за напускането на страната си, че през 2004 г. в Нигерия семейството му било избито, а домът му - опожарен вследствие на междуплеменен конфликт. Касатора не знае точно кое племе е избило семейството му. В родината си няма близки роднини и не желае да се върна там. Затова иска да получи документи за законно пребиваване в Република България. Събраните доказателства не налагат извод за основателност на претенцията. Напускането на Нигерия от чужденеца не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността му като гражданско лице по смисъла на ЗУБ. По отношение на жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че Нигерия създава опасност за живота и здравето му. Представената от жалбоподателя бежанска история и подробните справки за политическата обстановка в Нигерия, налагат извод, че не са налице условията за предоставяне и на хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,