Решение № 4062 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10089/2010 г.

Решение № 4062 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10089/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 850/9.06.2010 г. на Пловдивски административен съд - (ПлАДмС), ХIII състав, постановено по адм. д. № 2002 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отменен РА № 160900090/04.03.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 750/09.11.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително е начислен ДДС в размер на 184 455,88 лв. и съответните лихви. Дирекцията е осъдена да заплати на "КОТА 190" ЕООД разноски в размер на 700 лева. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че съдът е направил необосновани изводи при тълкуване и прилагане на приложимите норми. Заплатената сума в случая представлява аванс, а не задатък. За целите на данъчното облагане авансовото плащане не е свързано с прехвърляне правото на собственост или други вещни права върху стоки, тъй като същото предхожда реалното извършване на доставката. Изключението е законово предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС. Поради това авансовите плащания са включени при формиране на облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, какъвто е процесният случай съгласно чл. 96, ал. 4 ЗДДС. Още по време на ревизионното производство органът е оспорил достоверната дата на анекса от 02.11.2007 г. и на споразумението от 25.02.2008 г. Налице са разминавания в текстовете на договора за новация и предварителния договор от 01.112007 г. Касаторът моли за отмяна на решението на ПлАДмС и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "КОТА 190" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Антим I", № 1, ЕИК по БУЛСТАТ 160136493 я е оспорил с доводи, изложени в писмени възражения, бележки и поддържани в съдебно заседание от адв. А. Йотова. Твърди, че съдът е съобразил действителните фактически и правни отношения между страните по сделката, изразената от тях воля, която е обективирана в предварителния договор, анекса към него и споразумението. Договорните клаузи трябва да се тълкуват съгласно чл. 20 ЗЗД в тяхната съвкупност. Процесната сума е внесена не като аванс, а като гаранция или задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД. Страните са вменили на сумата в размер на 46 034 евро потвърдителна, гаранционна и обезщетително - наказателна функция. Правилно административният съд се позовал на Решение на ЕС по дело Анексът в контекста на чл. 181 ГПК (чл. 145 ГПК отм.) притежава достоверна дата. Ответникът по касация е пледирал чрез адв. Йотова за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обоснован е изводът за недължимост на определеното данъчно задължение. Волята на страните е обективирана в анекса от 02.07.2007 г. и е потвърдена в споразумението, предхождащо започването на ревизионното производство. Решението е съобразено с разпоредбите на чл. 9 и чл. 20 ЗЗД. Налице е постановена съдебна практика на ВАС по идентични дела - адм. д. № 1801/2010 г., I о; адм. д. № 3118/2010 г., I о. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В производството по адм. д. № 2002/09 г. административният съд е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността на РА № 160900090/04.03.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 750/09.11.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително е начислен ДДС в размер на 184 455,88 лв. и съответните лихви. Съдът е установил следното: На 01.11.2007 г. в гр. Пловдив е сключен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот между Иван Жечев в качеството му на учредител и едноличен собственик на капитала на "КОТА 190" (в процес на регистрация) - продавач и "Ес Ти Инвест" ООД, представлявано от управителя Пиетро Луиджи Гиа - купувач. Предмет на договора е 1/2 ид. част от нива с площ от 30,885 дка и 1/2 ид. ч. от нива с площ 15,149 дка, двете находящи се в местността "Кривата нива", община Марица, обл. Пловдив. В т. 2 от договора е уговорена обща продажна цена в размер на 460 340 евро, а в т. 3 е уговорено, че в срок до 02.11.2007 г. купувачът ще заплати 46 034 евро по банкова сметка. Сумата е получена на 02.11.2007 г. Остатакът от цената в размер на 414 306 евро купувачът се е задължил да заплати непосредствено преди нотариалното прехвърляне на имота. Дружеството е представило анекс, подписан на 02.11.2007 г., според който страните са се съгласили сумата, платима по реда на т. 3 от предварителния договор да бъде гаранция за изпълнението му. На 25.02.2008 г. е сключен договор за новация между Георги Жечев в качеството му на управител на "КОТА 180" ЕООД, Иван Жечев в качеството му на управител на "КОТА 190" ЕООД (продавачи), "Ес Ти Инвест" ООД и "Сифер" ООД - Пловдив (трето лице). Страните са се съгласили да извършат на основание чл. 107 ЗЗД субективна новация, съгласно която правата и задълженията на купувача по предварителния договор се поемат от третото лице. Купувачът се е освободил от задълженията си по предварителните договори от 01.11.2007 г. По време на ревизията е било представено споразумение от 25.02.2008 г. между "КОТА 180" ЕООД, "КОТА 190" ЕООД и "Сифер" ООД, с което страните са се съгласили на 27.02.2008 г. да бъде сключен окончателен договор, при което купувачът изплаща на всеки от продавачите сумата в размер на 414 306 евро, представляваща разлика между продажбата на идеалната част и платената гаранция, както и сумата в размер на 9 807,13 л. - неустойка по т. 15 от предварителния договор. С нотариален акт № 62, том II, рег. № 2113, дело № 236/27.02.2008 г. на Нотариус Д. Солакова, е оформена покупко-продажба на земеделски територии от "КОТА 190" ЕООД и "КОТА 180" ЕООД на "Сифер" ООД. "КОТА 190" ЕООД е издало фактура № 01/27.02.08 г. за сумата в размер на 900 346,78 лв., в която е включена и сумата в размер на 90 034,68 лева. Изслушано е заключение по ССчЕ, като вещото лице Т. Райчев е констатирало вземането на съответните счетоводни операции. Разпитан е в качеството на свидетел Иван Митов - юридически консултант на дружеството - жалбоподател през процесния период. Приходните органи са направили констатация, че сумата в размер на 46 034 евро представлява авансово плащане, което е следвало да бъде включено в облагаемия оборот на "КОТА 190" ЕООД, реализиран към 31.12.2007 г. Оспореното данъчно задължение е определено при условията на чл. 102, ал. 3, т. 1 и ал. 4 вр. с чл. 25, ал. 7, чл. 113, ал. 10 ЗДДС. Административният съд е разгледал спора като правен, изложил е съображения, мотивирани с Решение на ЕС по във връзка с преюдициално запитване, отправено от Conseil d"Etat (Франция) и на Указания № 24 - 34 - 351/02.01.2008 г. на НАП. Формулиран е извода, че разликата между задатъка и авансовото плащане е в това какво е договореното предназначение на плащането. Анексът е цитиран в споразумението, неоспорено в съдебното производство и представено по време на ревизията. В следствие на това е прието, че анексът е с достоверна дата и с него е предоговорен характера на процесната сума, като гаранция. В първоинстанционното решение е отбелязано, че задатъкът не подлежи на облагане с ДДС, тъй като заплащането му от купувача не притежава характера на доставка по ЗДДС. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Основният спор по делото е дали сумата в размер на 46 034 евро представлява авансово заплатена част от цената по сделката или същата сума е предоставена, като задатък с гаранционна функция. В предварителния договор (л. 51) тази сума не е квалифицирана от страните като аванс или задатък, но от текста на чл. 14 от договора е видно, че изправната страна има право на неустойка в същият размер. В т. 14.1 страните са се договорили, че правото по чл. 14 се упражнява писмено от купувачът, който заявява до другата страна желанието си да получи даденото по договора. Предварителния договор е приподписан от заклет преводач. На л. 54 по делото е приложен анекс от 02.11.2007 г., сключен към предварителния договор от 01.11.2007 г.. В т. 1 от анекса страните са посочили, че сумата, платима по реда на т. 3, (тоест 46 034 евро), е гаранция за изпълнението на същия договор. Съгласно т. 3 от анекса продавачите имат право да задържат гаранцията. Анексът представлява частен писмен документ, оспорен от административният орган. Разпоредбите на чл. 145 ГПК (отм.) и на чл. 181 от действащият ГПК регламентират по еднакъв начин, че частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или от деня, в който е настъпил друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Анексът е описан в споразумението от 25.02.08 г., което е било представено към момента на ревизионното производство и не е създадено за неговите нужди. Това обстоятелство се потвърждава от факта на окончателно сключване на договора за покупко - продажба на 27.02.2008 г., съобразно клаузите на споразумението. От заключението на вещото лице по ССчЕ пък е видно, че по сметка на дружеството е внесена сумата в размер на 46 034 евро от Иван Жечев - размера на получената гаранция. Според експерта Т. Райчев е взета счетоводна операция по кредита на сметка 492 "разчети за гаранции" със стойността на получената сума 46 034 евро като обезпечение/гаранция за изпълнение на поетите задължения. В дружеството е въведена двустранна форма на счетоводство, разкрити са сметки по които записванията следват хронологията на отразените стопански операции, заведени са необходимите регистри. Счетоводството на дружеството е редовно водено през процесния период. Заключението по ССчЕ е прието без оспорване. Относно характера на сумата в размер на 46 034 евро (с левова равностойност 90 034,68 лева) като гаранция, са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Митов е изпълнявал функциите на дружествен консултант, което е индиция за неговите преки впечатления от обстоятелствата за които е свидетелствал пред съда. В този смисъл и след съвкупна преценка на горепосочените доказателства и доказателствени средства, касационната инстанция приема за доказани достоверността на датата на анекса и характера на платената сума като гаранция. Обстоятелството, че в договора за новация не е цитиран анекса е обяснимо с факта, че същият представлява неразделна част от цитираният в новацията предварителен договор. Съгласно т. 11.5 от предварителния договор купувачът има право да придобие собствеността върху имотите чрез трето лице и след подписване на тристранно споразумение между третото лице, купувача и продавача. Видно е, че договорът за новация от 25.02.08 г. е сключен в изпълнение на тази клауза между "КОТА 180" ЕООД, "КОТА 190" ЕООД (продавачи), "Ес Ти Инвест" ООД (купувач) и "СИФЕР" ООД (трето лице). С този договор се променят страните, като по силата на т. 1.2 приобретател на имотите ще бъде третото лице "сифер" ООД. Споразумението от 25.02.08 г. не противоречи на новацията в посочения от касатора смисъл, тъй като за купувач по него е посочено именно третото лице. Споразумението определя датата на сключване на окончателния договор и платимите към него суми с отбелязването, че гаранцията по т. 1.1.3 от договора за новация в размер на 43 046 евро е платена. Поради това са неоснователни оплакванията на касатора за несъответствие между предварителния договор, споразумението и договора за новация. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на "КОТА 190" ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4 600 лева за касационното производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение